6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
София, 17.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 737 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1566 от 14.12.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение от 02.02.2011 година по гр.д. № 777/2010 година на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от В. В. В. от [населено място], [община] против [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] дол и [фирма], [населено място] за неимуществени вреди в размер на 20000 лева от претърпени болки и страдания вследствие ексцес на професионално заболяване „силикоза І стадий със съпътстващ хроничен бронхит, усложнен с белодробен емфизем”.
Касационно обжалване е допуснато основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 200 КТ вр. с чл. 56, чл. 67 – 69 от Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността от 2005 г. относно реда за установяване на влошаване здравето на пострадалия от трудова злополука и доказателствената сила на решението на ТЕЛК, издадено по реда на Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността.
В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, въз основа на заключение на приета по делото медицинска експертиза е формиран извод, че намалената работоспособност на ищеца в резултат на професионално заболяване, установено с експертно решение на ТЕЛК, не съставлява влошаване на здравословното му състояние.
В противоречие с това становище, в решение № 1978 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1507/2003 г.; решение № 1781 от 23.10.2006 г. по гр.д. № 408/2004 г.; решение № 1858 от 27.10.2006 г. по гр.д. № 501/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1027 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 1338/2005 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че създаденият ред с Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести изключва установяването им в производството по трудов спор.
Въпросът за редът за установяване на професионално заболяване и доказателствената сила на решението на ТЕЛК, издадено по реда на Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността е намерил разрешение в практиката на Върховния касационен съд в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 273 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 652/2010 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 185 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 5264/2008 г. на Трето гражданско отделение; решение № 462 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1304/2010 г. на Четвърто гражданско отделение), в които е прието, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред – редът, регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.); Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г.; Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. В решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 4119/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и професионалното заболяване на лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд е прието, че с решение на ТЕЛК от 27.03.1998 г. на ищеца е било признато професионално заболяване „хроничен бронхит”, явило се в причинна връзка с работата му като подземен машинист към „М. Б. дол”. С решения на ТЕЛК и НЛЕК от 2000г.; 2001 г. и 2004 г. професионалният характер на заболяването е потвърждаван от здравните органи при продължаване срока на инвалидизиране, а с решение на ТЕЛК от 05.06.2009 г. е констатирано усложнение на професионалното заболяване: „силикоза първи стадии със съпътстващ хроничен бронхит, усложнена с белодробен емфизем; увеличен е процентът на намалена работоспособност, а срокът на инвалидността е продължен до 01.06.2012 година. При така установените факти, изхождайки от заключение на приета по делото медицинска експертиза, въззивният съд е приел, че заболяването „силикоза І стадий със съпътстващ хроничен бронхит”, установено с експертното решение на ТЕЛК от 05.06.2009 г., не съставлява влошаване на здравословното му състояние, поради което искът за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. Б. В. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно характера на настъпилото усложнение на професионалното заболяване, игнорирайки констатациите на компетентните медицински органи и тълкувайки превратно заключението на експертите по делото, от което следва извод за влошаване на здравословното състояние на касатора в резултат на обостряне на професионалното му заболяване.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] д, М. [фирма], [населено място] дол я оспорват като неоснователна.
Ответникът [фирма] в ликвидация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. В нарушение на чл. 62, ал. 3 КСО, съдът не е зачел решението на здравния орган, притежаващ изключителна компетентност за признаване на настъпило усложнение на професионална болест и късните й последици и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд, което решение е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Съпоставката на експертни решения на ТЕЛК от 05.07.2004 г. и решение от 05.06.2009 г. сочи, че професионалното заболяване „хроничен бронхит; професионален белодробен емфизем” е преминало в „силикоза първи стадий със съпътстващ хроничен бронхит и белодробен емфизем”, както и че намалената работоспособност от професионално заболяване е нараснала от 28% на 51%, т.е. усложнението на професионалното заболяване е признато по установения в закона ред.
В нарушение на съдопроизводствените правила, при наличие на доказателства, установяващи по безсъмнен начин наличие на ексцес на заболяването, съдът е формирал изводите си въз основа на прието по делото експертно заключение, с което констатациите в решенията на здравните органи не могат да бъдат опровергани. Независимо от това, съдът е тълкувал неправилно и приетите по делото експертни заключения, съгласно които първопричина за заболяванията на ищеца е професионалното заболяване „силикоза”, но заболяването се е развивало постепенно чрез проявата на „хроничен бронхит и професионален белодробен емфизем” до настъпване на крайната, напълно изявена форма на заболяването „силикоза”, която е водещата диагноза, проявила напълно симптоматиката си през 2009 година, т.е. налице е професионално заболяване, протекло прогресиращо от по-леки към по-тежко изявени проявни форми.
Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ се уважи като основателен.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази доказателствата (в т.ч. показанията на свидетеля Ц. В. и експертните заключения на д-р Е. П. и д-р Е. Г.), установяващи, че поради настъпилото влошаване на здравето му, ищецът страда постоянно от затруднено дишане, постоянна умора, кашлица и болки в гърдите; че прогнозата на заболяването е неблагоприятна – заболяването не подлежи на излекуване; задълбочава се след всеки възпалителен тласък, а лечението е непрекъснато и постоянно. Търпените от ищеца неудобства, болки и страдания обуславят извод за основателност на претенцията за неимуществени вреди, която с оглед продължителността, характера и прогнозите на заболяването следва да бъде уважена в размер на 10000 лева. За разликата до предявения размер от 20000 лева искът се явява неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в тази му отхвърлителна част.
Искът следва да бъде уважен срещу ответниците [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] д – предприятие, образуването чрез отделянето му от [фирма], приело в активите си рудник „М”, в който ищецът е работил като подземен миньор и [фирма], [населено място], придобил правото на собственост върху рудника чрез приватизационна сделка, които следва да бъдат осъдени да заплатят обезщетението по чл. 200, ал.1 КТ солидарно на основание чл. 123, ал.4, т.2 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора, ищец в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 450 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ от 10.08.2009 г. е 15.12.2010 г. с адвокат Г. Д. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 02.02.2011 година по гр.д. № 777/2010 година на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която предявеният от В. В. В. от [населено място], [община] против [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] д и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване е отхвърлен до размер на 10000 лева.
ОСЪЖДА [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] д и [фирма], [населено място] да заплатят на В. В. В. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200 КТ сумата 10000 (десет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „силикоза І стадий със съпътстващ хроничен бронхит, усложнен с белодробен емфизем”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2009 г., както и сумата 450 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|