Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 15 май 2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ При участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов дело № 1244/2014 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 419 НПК. Образувано е по искане на адвокат, упълномощен защитник на осъдения В. Б. С., за отмяна на протоколното определение от 10.06.2014 г., постановено по н.о.х.д. № 2004/2014 г. на Бургаския районен съд, с което е одобрено сключеното между прокурора от Бургаската районна прокуратура и защитника му споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл.382, ал.7 и чл. 24, ал. 3 от НПК ( в посоченото определение е допусната обаче техническа грешка – при неговото словесно датиране е отразена 2012 г. ). Искането е с наведени основания за възобновяване по чл.422, ал.1 т.5, вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, и се настоява за отмяната на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което осъденият В. С. се е признал за виновен в това, че на 24.07.2013 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Т. М. К., гражданка на Руската федерация, и на Л. Р. С., като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта му 1,00 на хиляда, установено със съдебномедицинска експертиза – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 343 г, вр. чл. 343, ал. 3 НПК на подсъдимия е наложено кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл. 68, ал. 2, пр. 1 от НК съдът е освободил подсъдимия от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено му по н.о.х.д. №1538/2011г. на Софийския районен съд, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Посочват се нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия относно неясноти, касаещи механизма на причиняване на телесните повреди на пострадалите. Твърди се, че споразумението е одобрено в нарушение на процесуалния закон, тъй като частните обвинители не са участвали лично като страни в процеса и не са изразили съгласие по реда на чл. 384, ал. 3 НПК. Иска се да бъде отменено, по реда на възобновяването, определението, с което е одобрено споразумението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Искането е поддържано и в съдебно заседание от адвокат М.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че искането е неоснователно при отсъствие на предвидените в закона основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд намери, че искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването, но и че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. В неговата съдържателна част липсват твърдяните от защитата непълноти и неясноти, които да представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и да рефлектират върху възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. В обвинителния акт са очертани в необходимия обем фактите, обуславящи престъпната съставомерност на поведението на В. С., надлежно са посочени времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма на извършване на престъплението и вредоносните последици. По делото са назначени съдебномедицински експертизи, които са основали констатациите и заключенията си на базата на преки доказателствени факти, съдържащи се в показанията на пострадалите, медицински документи, както и на обективни находки (отразени в протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица и т.н.). В частност съдебномедицинската експертиза №439/2013г. (по писмени данни) и с дата 02.10.2013г. за нанесените травми на пострадалата С. се основава на надлежни доказателствени източници, включително и на представената допълнителна медицинска документация (епикриза от болница [фирма] - отделение ортопедия и травматология), с която са установени телесните травми и счупването на дясната й ръка, вследствие на настъпилото ПТП. Вярно е, че първоначално назначената съдебномедицинска експертиза №369/2013 г. (по писмени данни) е с дата 22.08.2013 г., но по същото време пострадалата С. е била хоспитализирана в многопрофилната болница за активно лечение [фирма]. Следователно въпросната експертиза не е почивала върху цялата информация за здравословното състояние на пострадалата и се е наложило да се изготви повторната такава №439/2013г. С оглед на това налице е непрекъснат процес, започнал с инкриминираното по делото пътно произшествие, причинено от осъдения поради нарушаване от негова страна на правилата за движение и получените от пострадалата впоследствие сериозни увреждания, за които се е наложило оперативно лечение въпреки изминалия не дълъг период от време. Затова ВКС намира за неоснователно възражението в искането за неустановеност на причинно – следствената връзка между предизвиканото от осъдения ПТП и получените телесни повреди от пострадалата С.. В този смисъл не съществуват претендираните от защитата неясноти, относими към квалификацията на престъплението, по което е бил обвинен подсъдимия С.. Възражението на защитата, че повереникът на частните обвинители не може да изразява съгласие от тяхно име, е също неоснователно. В съдебно производство, образувано по внесен обвинителен акт, какъвто е настоящият случай, приложима се явява разпоредбата на чл. 384, ал. 3 от НПК (споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни). Във връзка с това е и възражението на защитата за нарушаване на процесуалните правила, тъй като според нея пострадалите не са изразили изрично съгласие за одобряване на споразумението. Независимо, че според ВКС е по – важен въпросът доколко изобщо е процесуално допустимо обсъждането на това възражение като засягащо правния интерес на частните обвинители, а не пряко този на осъденото лице, в случая определено трябва да се потвърди, че предвидените в Наказателно – процесуалния кодекс изисквания относно правата на пострадалите лица и за охраняване на техните интереси в наказателното производство са спазени напълно – изводът следва пряко по аргумент от чл. 75, ал. 1, чл. 100, ал. 3, чл. 93, и по аргумент за обратното, например в чл. 352, ал. 2 от НПК. Следователно и изискването на чл. 384, ал. 3 НПК е изпълнено в цялост. Ръководен от всичко изложено и съобразно с приложимите разпоредби на глава тридесет и трета от НПК, ВКС – първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение № 267 от 10.06.2014 г., постановено по н.о.х.д. №2004/2014 г. от Бургаския районен съд, с което на основание чл.382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение за решаване на делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: