Ключови фрази
Умишлено неизпълнение на парично задължение * административно наказание по чл. 78а НК * прекратяване на касационно производство * недопустим касационен протест * принцип на равенство на страните

Р Е Ш Е Н И Е

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И  Е

 

129

София, 10 април 2009 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Искра Чобанова

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 102/2009 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр. Р. против въззивно решение № 4/19.01.2009 г., постановено по ВНАХД № 332/08 г. от Окръжен съд – гр. Р..

Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения, като излага и съображения за неговата допустимост.

Постъпило е писмено възражение от Й. Д. , с което се изразява становище за неоснователност на протеста.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

По допустимостта на протеста :

Производството пред първостепенния съд е било образувано по реда на глава двадесет и осма от НПК, по внесено постановление на районен прокурор с предложение обвиняемият Й. Д. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание за извършено престъпление по чл. 293а от НК.

С първоинстанционното решение № 436/19.11.2008 г., постановено по НАХД № 353/08 г. Й. Д. Д. е признат за виновен в това, че в периода 29.11.2006 г. – 29.11.2007 г., след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт в продължение на една година не е изпълнил задължението си към кредитора К. Г. Н. , въпреки наличието на парични средства и имущество за това – престъпление по чл. 293а от НК. На основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

По жалба на Й. Д. окръжният съд е отменил решението, като е оправдал същия по повдигнатото обвинение по чл. 293а от НК.

Процесуалната допустимост на протеста се поддържа от участващия в съдебното заседание прокурор с аргумента, че съдебният акт на въззивния съд, макар и наименован “решение”, по съществото си е “ нова присъда”, постановена от окръжен съд.

Няма съмнение в това, че възможността за обжалване на един съдебен акт не се определя от наименованието на същия, а от въпросите, разрешени с него, които ако поначало са възможен предмет на касационен контрол, ще предизвикат и съответна касационна проверка. Именно това, а не наименованието, е определящо при разрешаването на въпроса за допустимостта на подадения протест.

Особените правила, регламентирани в глава двадесет и осма от НПК, установяват специфична, диференцирана процедура в съдебната фаза на наказателния процес за разглеждане и решаване на определена категория дела. При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 78а от НК прокурорът съставя постановление, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разглеждането на делото от съда, след преценката на обстоятелства, визирани в чл. 376 и чл. 377 от НПК, се извършва в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Актовете, постановени в проведената процедура, подлежат на обжалване пред въззивната инстанция по реда, предвиден в глава двадесет и първа от НПК. Така законодателят е предвидил две съдебни инстанции, както за проверка на фактическите положения, така и за правилното приложение на материалния закон.

Въззивните съдебни актове, постановени по жалба и/или протест срещу решение на първата инстанция по делата, разгледани по реда на глава двадесет и осма от НПК, са изключени от предмета на касационен контрол. В разпоредбата на чл. 346, т.т. 1-4 от НПК липсва изричното им посочване.

Поддържаната теза от прокурора, че въззивният съдебен акт е нова присъда, постановена от окръжен съд, поради което е възможен предмет на касационен контрол – чл. 346, т. 2 от НПК, е неоснователна.

Да се приеме предложеното тълкуване на чл. 346, т. 2 от НПК означава да се допусне касационен контрол по тези дела само по отношение на прокурора, а това би компрометирало основен принцип на наказателния процес – равни права на страните (чл. 12 от НПК). Иначе казано, една от страните (прокурорът) да има повече процесуални възможности – право да обжалва по касационен ред постановения въззивен съдебен акт, независимо от процедурата, по която е разгледано делото, а такова право на обжалване да е изключено по отношение на обвиненото лице, защото от обхвата на касационен контрол са изключени всички актове на въззивния съд, с които спрямо него е приложен чл. 78а от НК. Отклонение от принципа, визиран в чл. 12 от НПК, е допустимо само при изричното предвиждане в закона, каквото не се съдържа в разпоредбата на чл. 346, т.2 от НПК. Ето защо, последната не може да обоснове право на касационен протест срещу онези актове на съда, постановени по дела, разгледани по реда на глава двадесет и осма от НПК, с които обвиняемия е оправдан от въззивния съд.

Затова, актовете, постановени в съдебно производство, образувано по искане на прокурора за прилагане на чл. 78а от НК подлежат на обжалване само пред въззивната инстанция, така както е предвидено в особените правила – чл. 378, ал.5 от НПК. В тази насока няма празнота в закона, за да се прилагат по аналогия други процесуални разпоредби.

Пороците, допуснати при постановяване на съдебните актове в тази процедура, подлежат на отстраняване по реда и сроковете, предвидени в ЗАНН – чл. 380 от НПК.

С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че подаденият касационен протест е процесуално недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 32, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

О П Р Е Д Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Окръжна прокуратура – гр. Р. против въззивно № 4/19.01.2009 г., постановено по ВНАХД № 332/08 г. от Окръжен съд – гр. Р..

ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 102/09 г. по описа на ВКС, І н.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.