Р Е Ш Е Н И Е
№ 428София, 22 февруари 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора А.ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело №1398/2012 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура Пазарджик срещу въззивна присъда по внохд № 755/2011г. по описа на Окръжен съд Пазарджик постановена на 19.06.2012г.
В протеста,който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се сочи,че присъдата е постановена в нарушение на закона.Съображения се излагат в допълнителното изложение към протеста.
Подсъдимите И. С. моли протеста да се остави без уважение.
Защитата на подс.В. Н. Г. също счита протеста за неоснователен.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 248 от първи ноември 2011г. Пазарджишкият районен съд по нохд № 1399/2011г. е признал подсъдимите В. Н. Г. и И. Г. С. за ВИНОВНИ по обвинението за престъпление по чл.202,ал.1 т.2 и ал.2 т.1 във вр.с чл.201 вр.с чл.26,ал.1 НК и ГИ ОСЪДИЛ на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от от ОТКРИТ тип. ОПРАВДАЛ е подсъдимите по първоначално предявеното обвинение за това,че за улесняване на престъплението по чл.202,ал.1 т.2 и ал.2 т.1 НК са извършил друго престъпление по чл.311,ал.1 вр.с чл.20,ал. 2 и ал.3 НК.На основание чл.202,ал.3 и чл.37 т.6 и т.7 НК е ЛИШИЛ подсъдимите от право да заемат ръководна държавна или обществена длъжност свързана с материална отчетност за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С протестираната присъда Окръжен съд Пазарджик е ОТМЕНИЛ присъдата в осъдителната част и ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва:
ПРИЗНАЛ подсъдимия В. Н. Г. за НЕВИНОВЕН в това,че за периода от 13.12.2002г. до 27.12.2002г. в гр.Пазарджик в качеството си на длъжностно лице-Изпълнителен директор на „Каучук” АД гр.Пазарджик ,при условията на продължавано престъпление е присвоил чужди пари-общо сумата 486 744 собственост на „Каучук” АД-гр.Пазарджик,връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява,като длъжностното присвояване е в големи размери,извършено е от две лица,сговорили се предварително-В. Н. Г. и И. Г. С.-Зам.директор по техническите въ проси в „Каучук” АД-гр.Пазарджик,като ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.202,ал.2 т.1 вр.с чл.202,ал.1 т.2 вр.с чл.201 вр.с чл.26,ал.1 НК.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия И. Г. С. за НЕВИНОВЕН в това,че в периода от 13.12.2002г. до 27.12.2002г. в гр.Пазарджик в качеството си на длъжностно лице-Зам.директор по техническите въпроси в „Каучук” АД- гр.Пазарджик,при условията на продължавано престъпление е присвоил чужди пари-общо сумата от 486 744 лева,като длъжностното присвояване е в големи размери и е извършено от две лица,сговорили се предварително-В. Н. Г. и И. Г. С.,като ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.202,ал.2 т.1 във вр.с чл.202,ал.1 т.2 във вр.с чл.201 вр.с чл.26,ал.1 НК.
Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови оправдателна присъда срещу двамата подсъдими,въззивният съд е приел,че:1. По делото липсват каквито да било доказателства относно наличието на предварително обмислена от двамата подсъдими дейности за извършване на финансови злоупотреби със средства на предприятието.2 .От доказателствата по делото могат да се направят различни изводи,но не и единственият и категоричен такъв,че сделката между ”Каучук” АД и EТ”С.-С. В.” е замислена като фиктивна сделка.3. Дори да се възприемат изцяло показанията на св.А. ,тези показания установяват факти единствено относно поведението на подсъдимия С.,но не и относно поведението на подсъдимия Г.. 3. Показанията на св.А. следва да се възприемат само в частта им,с която се установява,че той е посредничил при сключване на сделката между завода и ЕТ,за което контактувал с подс.С.,както и в частта им,с която се установява,че е осигурил нужните документи за извършване на сделката.В останалата част касаеща фиктивността на сделката,уговорките за комисионни,предаването на изтеглените парични средства на подс.С., не следва да се кредитират.4. Показанията на св.В.-баща и син, също следва да се възприемат частично-само в частта относно обстоятелствата по оформяне на документите за сделката,както и изтеглянето на постъпилите средства от банковите сметки на търговеца. Показанията им по отношение на „договорките” за процентните печалби на посредника и доставчика не следва да се възприемат,тъй като били обусловени изцяло от казаното от св.А.,а не от преки договорни отношения с „Каучук” АД,респективно с неговия законен представител.5. Съдът е приел също,че показанията на св.Л.С. ,която е заявила,че фактурите от ЕТ”Скорпион-Сергей Василев”, въз основа на които тя е съставила платежните нареждания, не били подписани за получател от страна на „Каучук” АД и били копия,а не оригинали не следва да се кредитират,тъй като тези показания противоречат на показанията на св.К.,която пък заявила, че фактурите били оригинали,попълнени с всички реквизити.6.Съдът не е възприел и показанията на св.Й. С.,който е заявил,че процесните фактури му били предоставени за подпис от подс.Г. през м.декември 2003г.-една година след изготвения договор за доставка и фактуриране на съораженията,представени за машина за рязане на хартия.7. На следващо място въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства не е установено подс.Г. да е извършил акт на разпореждане с поверените му парични средства като със свои.Той действително е разпоредил изплащане на инкриминираните суми,но със съзнанието,че ЕТ”Скорпион” по чиито сметки се превеждат тези суми,ще доставят машината, съгласно подписан договор и подсъдимият имал съзнанието,че този договор ще породи правата и задълженията уговорени в него. Приел е също така,че превеждането на сумите в банкова сметка на ЕТ”Скорпион-С. В” различна от ДДС-сметката е обстоятелство,което не може да обоснове извод,че Г. се е разпоредил по този начин с цел лична облага или с намерението да обогати лицата,на които тази сума е изплатена. Изводът на съда почива на обясненията на двамата подсъдими,които съдът кредитира.8.Приел е че не следва да се вземат предвид показанията на свидетелите М. ,Д. и С.,както и тези на свидетелите Х. Т. и Р..
Изводът на съда за невиновност на подсъдимите,респ. за недоказаност на деянието е направен без пълен и цялостен анализ на всички доказателства относими към предмета по чл.102 НПК.
Съгласно обвинителната теза и установеното от първоинстанционния съд,в края на 2002г.подсъдимите Г. и С. решили да присвоят парични средства от „Качук” АД. За целта подс.С. ,се свързал със св.А..В разговор възложил на последния да намери регистриран по ДДС търговец ,на когото имал доверие,за да може с него „Каучук”АД да сключи в качеството си на купувач договор за покупко-продажба на линия за разкрояване на хартия. Обяснил му,че сделката ще бъде изцяло фиктивна и ще се оформи само по документи, без реално да се предава вещта или да се прехвърля собственост върху нея.За целта „продавачът” щял да получи плащане от „Каучук” АД въз основа на подписан между страните договор,но впоследствие трябвало да върне цената по него,изразяваща се в преведените по банков път на продавача суми чрез св.А.,който да ги предаде обратно на подс.С..Уговорена била за услугата комисиона 2% от ДДС-то,а толкова щял да получи и посредникът/св.А./ при осъществяване на продажбата.Св.А. се свързал със св.В.В. от гр.Самоков,синът на когото имал регистрирана ЕТ”Скорпион-С. В.”,в която работели син и баща.Подс.С. обяснил на свидетеля,че фирмата им ще бъда използвана само за да се преведат средства по тяхната сметка,които после да се върнат обратно,без реално да продава някаква машина.Св.В. се съгласил да съдейства срещу обещаната им парична печалба.Подс.С. изискал да му се представят непопълнени фактури,носещи подпис и печат на ЕТ”Скорпион-С. В.”.Св.А. получил кочан непопълнени, но подписани и с печат на фирмата кочан фактури.Под диктовката на подс.С.,св.А. попълнил съдържанието на общо 6 броя фактури издадени от името на ЕТ”Скорпион-С. В.” с получател „Каучук” АД и МОЛ-В. Г.. Наред с фактурите бил подписан и договорът,посочен във фактурата с дата 23.10.2002г. за доставка на линията за разкрояване на хартия,в който за „Каучук” АД като възложител по сключената сделка се подписал подс.Г.,а за ЕТ”Скорпион-С. В.”,като изпълнител положил подпис св.С.В.. Била посочена обща цена на доставката от 405 620 лева без ДДС,с отбелязване на стойностите на отделните компоненти.По искане на подс.Г.,чрез св.А. ЕТ”Скорпион” разкрила допълнителни сметки,различни от тази за ДДС,на които следвало да се превеждат от АД”Каучук” процесните суми .
След откриване на сметките,подс. Г. издал и подписал 16 броя платежни нареждания по всяка вече издадена фактура за превеждане на сумите по сметки на ЕТ”Скорпион” .Веднага след превеждане на сумите подс.С. уведомявал св.Т. А. за сумата и сметката по която са изпратени,а последният съобщавал на св.В..След изтегляне на сумите,св.В. ги предавали на св.А.,който пък ги връщал на подс.С..Така по документи на АД”Каучук”, последното закупило линия за накрояване на хартия,за която била платена сумата 486 744 лева,която не е постъпвала при продавача ЕТ”Скорпион”,а реално била върната обратно у подсъдимите.Връщането на сумата в АД”Каучук” обаче не е било отчитано и фактически тази сума не е постъпвала в патримониума на дружеството. Същевременно и посочената линия за разкрояване на хартия също не е постъпвала в дружеството,тъй като такава не е притежававала фирмата ЕТ”Скорпион” и реално не е била доставена в дружеството. В същото време подсъдимите са се отчитали по инвестиционна програма на дружеството,в която включили сделката с процесната машина,но в резултат на извършена през 2003г. данъчна ревизия от страна на „Големи данъкоплатци” ,се установило, че такава машина не съществувала в наличност или в склада на дружеството,въпреки издадените фактури за доставката й,поради което било отказано признаването на данъчен кредит.Тогава подсъдимите предприели действия ,с които да придобият такава машина,каквато по документи имали”закупена”.За целта през м.декември 2003г. подс.С. бил изпратен в гр.Мизия да уреди транспортирането на машина,каквато се намирала в наличност. Там присъствали и свидетелите Ц. и С. също командировани от подс.Г..Машината била транспортирана до гр.Пазарджик,но счетоводно не било отразено нито заплащането й,нито пък документално било отразено постъпването й в АД”Каучук”.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че повдигнатото обвинение за деяние по чл.202 НК не е доказано от обективна и субективна страна.
Преценката не почива на доказателствата по делото.На първо място, съдът е изключил като доказателство показанията на свидетелите В.. Приел е, че заявеното от тях относно дадените им от св.А. указания да извършат действия,с които да „продадат” само документално машината за рязане на хартия е в противоречие със заключението на съдебно икономическата експертиза на в.лице Ц..Последното установява въз основа на наличната във фирмата документация,че за м.декември 2002г. в дневника за покупки са включени общо шест броя фактури за извършени доставки-машини от „Лейди лорд 21” ЕООД .Това според съда опровергавало показанията им,че фирмата не е имала такава машина. В същото време свидетелите В. категорично са заявили, че оформянето на документите е фиктивно и тяхната фирма никога не е притежавала такава машина.В заключителната част на заключението на вещото лице Ц./л.106/,на което се позовава въззивният съд,е отбелязано,че за периода от м.октомври 2002г. до февруари 2003г. в дневниците за покупки и в дневниците за продажби на фирма „Лейди лорд 21” ЕООД, като предмет на доставките е записано „стоки” или „услуги”,без да е уточнено за какви стоки и услуги става въпрос. Затова вещото лице Ц. е заключил,че от тези представени документи не може да се установи,придобила ли е фирмата процесната машина/ вписана във фактурите на ЕТ”Скорпион-С.В.” / с коя фактура, от кой доставчик и на каква стойност.Заключението в тази част не е коментирано от съда.
Съдът не е обсъдил показанията,които свидетелите баща и син В. са депозирали на дос.производство и пред Районния съд. Свидетелите последователно и безпротиворечиво са заявили,че не са закупували и продавали на АД”Каучук” процесната машина и че такава не са имали. Тяхната фирма се занимавала с видове строителство.
Свидетелите също така са категорични,че Т. А. им носил фактурите попълнени.Те му давали кочан с фактури на фирма”С.” предварително подписани и подпечатани.Фактурите се попълвали в АД”Каучук”,след което екземпляр се връщал при тях и фактурите се осчетоводявали.Свидетелите освен това,са заявили,че по искане на св.Т.А. разкрили три отделни сметки-в София, Дупница и Самоков, които били необходими за превеждане на паричните суми в тях от АД”Каучук”. След приключване на трансфера на паричните суми и предаването им на св.А.,сметките били закрити.Свидетелите са потвърдили уговорката със св.А. за действията предхождащи и следващи изтеглянето на паричните суми.Установили са,че А. се обаждал когато парите са преведени,след което свидетелите В. ги изтегляли и ги предавали на св.А..Върху всяка от изтеглената сума си начислявали 2 % комисиона.
Отхвърляйки показанията на св.В.,съдът не дава отговор защо описаната документално като”доставена” машина реално не съществува в активите на ”АД”Каучук”, какво налага към момента на ревизията през 2003г. съоражения от подобна машина,да бъдат транспортирани от гр.Мизия в дружеството. Не дава отговор и каква е съдбата на сумата преведена по нареждане на подс.Г. на ЕТ”Скорпион”, съставляваща стойността на „закупената” машина,която реално не е постъпила във фирмата,но не е върната и в АД”Каучук”.Вещото лице е посочило,че сумата заплатена/по документи / на ЕТ”Скорпион” от АД”Каучук” от 486,744 лева не е върната на дружеството,т.е. би следвало да съществува като получена от „ЕТ”Скорпион”.В дневника за синтетични и аналитични сметки за периода 01.01.2002г.-31.12.2002г. на сметка 401/1-доставчици в страната-под сметка 115662 ЕТ”Скорпион” няма отразени кредитни известия,с които да е отразено намаляване на данъчната основа от 405,620 лева и начисления ДДС от 81,124 лева. Изложеното потвърждава достоверността на показанията на св.В., че преведените суми не са постъпвали във фирмата,а са връщани на подс.С..
Подложени на съмнение са и показанията на св.Т. А..
Съдът е кредитирал частично депозираните от него показания. Приел е последните само в частта ,относно посредническата му дейност между АД”Качук” и ЕТ „Скорпион-С. В.”. В останалата им част-относно фиктивността на сделката,разговорите с подс.С.,уговорената комисиона със св.В. и уговорената за него също 2 % комисиона,предаването на изтеглените от В. парични суми на подс.С.,съдът не кредитира.Аргументът е,че са недостоверни и се опровергават от останалия събран доказателствен материал.Съдът не е обсъдил и не е отговорил защо св.А. е попълвал фактурите,задължението за което е на фирмата доставчик ЕТ”Скорпион-С. В.”.
Преценката е изцяло компрометирана.Това е така,защото съдът е изключил като доказателство по делото съществена част от показанията на посочените лица,подходил е едностранчиво, без необходимата задълбоченост и без съпоставяне с другите доказателства събрани по делото,въз основа на които е изградена обвинителната теза.Нещо повече- дал е превратно тълкуване и оценка на съвкупния доказателствен материал.
Въззивният съд е приел,че по отношение на подс.Г., деянието не е доказано от субективна страна. Приел е,че разпореждането с паричните средства на „Каучук” АД е извършил със съзнанието, че фирма ЕТ”Скорпион” ще достави машината,за която са сключили договор за доставка.
Изводът,че липсва умисъл в действията на Г. за разпореждане с поверените му парични средства изцяло почива на обясненията на подсъдимия. Принципно положение е,че за субективната отговорност на дееца към деянието му,се съди от неговите обективни действия,а не от обясненията,които впоследствие дава. Съдът не е отчел в достатъчна степен, че обясненията на подсъдимото лице са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Не е съпоставил тези обяснения с гласните и писмени доказателства събрани по делото и не е направил анализ на същите,какъвто е бил задължен като втора инстанция по фактите и приложението на закона. Не е отговорил,защо подс.Г. не е предприел действия по връщане на процесната сума, предвид „неизпълнението” на договора за доставка. Не е коментирал действията на подс.Г. касаещи транспортирането на машина от гр.Мизия,при положение,че документално в дружеството такава е била доставена от ЕТ”Скорпион-С. В.”. Не е обсъдил показанията на св.Г.,че плащането на сумата е било наредено от подс.Г. да стане по разплащателната сметка на „Каучук” АД, а не по ДДС-сметката,каквато се ползвала през 2002г./л.140/.Същата е посочила освен това,че м.декември 2002г. преди да излезе в отпуск подписала празни нареждания,предназначени само за заплати.Тези нареждания били използвани за плащанията,наредени от подс.Г. на ЕТ”Скорпион-С. В.” .Не е коментирал разговора между подс.Г. и св.Т.А. пред хотал”Плиска”.
Изцяло е възприел и обясненията на подс.С..Последният както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивния е поддържал,че в периодите,посочени от св.А., не би могъл да присъства на мястото на срещата,респ.да получава парични суми от него.Възражението на подс.С. е било обсъдено от районния съд,който е приел същото за защитна позиция.На л.338 от делото,съдът е посочил,че твърденията на С.,че в периода от 14.12.2002г. до 29.12.2002г, когато според обвинението той е получавал от св.А. преведените с нареждане на подс.Г. процесни парични суми,той е бил в отпуск, на семейно тържество в гр.Троян,на очни прегледи,изследвания, съвсем не означават,че той не би могъл да бъде на мястото в гр.Самоков-бензиностанция на „Лукойл” и да осъществи срещите си със св.А..
Въззивният съд по реда на чл.332 НПК е провел на 22.02.2012г.съдебно следствие,на което е разпитал свидетелите И.,Н., В.,а на 23.03.2012г. и свидетеля Д..З..Всеки от тях е допозирал показания съответстващи на обясненията на подс.С. Позовавайки се на показанията на посочените лица,съдът пространно е обсъдил здравословното състояние на подс.С., отсъствието му от работното място,ангажираността и командировката, и е заключил, че показанията потвърждават обясненията на подс.С..Приел е, че тези показания изцяло опровергават заявеното от св.А..От показанията на св.Н. обаче е установено,че профил на диабетно болни се прави сутрин,на обяд и в 3 часа след обяд един път в месеца, а св. А. е посочил ,че подс.С. пристигал на съответната среща в рамките на час-час и половина, в часовете след обяд-около 15ч.-16ч. или 17ч.,без да уточнява времевия отрязък на всяка от проведените срещи.В този смисъл показанията на свидетелите от въззивното дело,за извършвани манипулации на болния от диабет С. /на дните в които са предавани парите/ ,отсъствие от града ,командировки и пр.не водят до съмнение относно правдоподобността на показанията на св.А.,депозирани след запознаване с разпоредбата на чл.290 НК. Безкритично въззивният съд е надценил показанията на лицата разпитани във въззивното производство,които е ползвал за да мотивира недостоверност на показанията на св.А..Разпитан от въззивния съд/л.94 гръб/ свидетелят е заявил:”Обаждах му се на г-н С. на служебния телефон”....”и му се обаждах по служебния телефон,че В. е донесъл парите”... „по служебния телефон той ми се обаждаше и идваше най-много след два часа”. От тези показания става ясно,че когато свидетелят е съобщавал на С. за преведените парични суми, подсъдимият се е намирал на работното си място в гр.Пазарджик,а не другаде. Това означава,че обективно е можел и е предприел пътуването до гр.Самоков за срещите си със св.А.. Подс.С. пристигал с автомобил ”Опел” тъмносин и го управлявал сам.В автомобила съгласно показанията на А.,последният предавал парите на С..Автомобилът бил служебен, но ползван и управляван от подсъдимия /св.Кр.Г./л.300 от първ.дело/.Затова,че е предавал парите на подс.С. свидетелят А. е имал разговор с подс.Г./л.162-162 от първ.дело/.Посочил е,че се срещнал два пъти с подс.Г.,като първия път по искане на Г.,който се интересувал за парите и го попитал -дали ги е върнал на подс.С..Нещо повече-свидетелят е посочил и мястото на срещата-на паркинга пред хотел „Плиска”. Тези показания не са обсъдени в решението на въззивния съд.
Съдът не е коментирал показанията на св.А. и относно оформянето на фактурите,които попълвал под диктовката на подс.С.. На л.162 той е заявил:” Някои дати,които са ми диктувани,се различават от деня,в който съм ги нанасял”...”Някои фактури са писани на същия ден, който е поставен,някои със стари дати,по-предходни”. Не е дал отговор какво е налагало фактурите изходящи от ЕТ”Скорпион-С. В. ” да се попълват от св.А. в „Каучук” АД,а не от фирмата доставчик.
Съдът не е кредитирал показанията на св.Й.С. на л.164 от делото,в които е заявил „Г. ме извика да подпиша фактурите.Това беше 2003г.,а в тях пишеше-2002г., питах го Защо е така? И той ми каза „Карай бе,нали ги знаеш софиянци какви са? Няма да се плашиш”. Приел е заключението на съдебно почерковата експертиза,която е установила,че подписите в процесните фактури са положени от св.С.. Съдът е приел обаче,че не е възможно лицето да се е подписало една година след изготвяне на фактурите, тъй като/ по преценка на съда/, името на Й. С. в тях, както и наименованията на стоките, цената, били изпълнени с един и същ почерк и еднаква химикална паста,различна от тази използвана при полагане на подписа. Това според съда изключвало тезата на обвинението,че начинът на попълване на фактурите и подписването им ,били показателни за действията на подсъдимите при изготвяне на документацията за извършеното престъпление. Приел е, че към момента на тяхното изготвяне не било ясно кое ще е лицето,което ще ги подпише,каква длъжност ще заема след една година. Изключил е и показанията на св.Л.С.,която е била дежурен счетоводител в „Качук” АД през м.декември 2002г. и която е заявила,че към този момент фактурите от ЕТ”Скорпион С. В.” не били подписани за получател от страна на „Каучук” АД.
В същото време без съпоставяне с изобилния доказателствен материал,съдът безрезервно е кредитирал обясненията на подс.Г. за достоверни и правдоподобни.Не е дал отговор за това,как ще се реализират права и задължения по сделка,чийто предмет не съществува в патримониума на доставящата страна. Не е отговорил има ли щета за дружеството,при положение, че процесната сума със знанието и по нареждане на подс.Г. е била преведена ЕТ „С.-С. В./показ. на св.С. л.168/, а машината доставена с протокол на 17.12.2002г., подписан от С. реално не е постъпвала в дружеството. Св.Т. Д./л.167/ е посочил,че през 2002г. машина за нарязване на хартия не е доставяна в „Каучук” АД, а св.В.Г./л.141/ е заявила,че ЕТ”Скорпион” не са вносители или производители на машината, и че тя не е виждала такава машина.
На л.142 от мотивите въззивният съд от една страна приема,че няма идентичност между доставената от завода за хартия в гр.Мизия машина за разкрояване на хартия и машината предмет на договора от 23.10.2002г./”намиращата се в завода машина не е тази предмет на сключената сделка...”/.От друга обаче не дава отговор има ли доставка на процесната машина по договора между ЕТ”Скорпион-С. В.” и „Каучук”АД, за която е платена сумата 486 744 лева, респ. има ли щета за дружеството.
Като не е обсъдил доказателствата събрани на дос.пр. и съдебното следствие, а е възприел защитната теза на подсъдимите без анализ и съпостяване на всички събрани доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл.107, ал.3 НПК съдът следва да събира и проверява както разобличителните,така и оправдателните доказателства. В случая въззивният съд не е анализирал в цялост доказателствата представени от обвинителната власт,не е аргументирал отказа си да ги кредитира,с което е ограничил правата на прокуратурата,която е страна в процеса и с равни процесуални права с подсъдимите по делото/чл.12,ал.2 НПК/.Новата оценка на доказателствата не е основана на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,от значение за правилното му решаване. В този смисъл,въззивният съд е нарушил процесуалните норми на чл.чл.13,14,107,ал.5 НПК, което е довело до нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното, допуснатите нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК са съществени и обуславят отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
При повторното разглеждане,въззивният съд следва да извърши пълен и обстоен анализ на всички относими към предмета на обвинението доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и изгради вътрешното си убеждение досежно повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение на основата на обективните данни по делото.
По възраженията на защитата на подсъдимите:
Поддържа се,че основанията в протеста сочат на необоснованост на съдебния акт,който не е касационно основание по чл.348 НПК.
Същите се неоснователни.
Развитите в допълнението към протеста мотиви,по същество съдържат аргументи за процесуални нарушения,които са довели до неправилното приложение на материалния закон. Като такива се визират частичното кредитиране на основни за обвинението свидетели,отхвърлянето на други показания също от значение за обвинителната теза,противоречие в мотивите на л. 24-25 , едностранчивост, липса на задълбочен анализ на доказателствата, респ. превратно тълкуване и оценка на доказателствата. Тези обстоятелства безсъмнено съставляват доводи за нарушения по чл.чл.13, чл.14, чл.107 НПК.
Отделно от това,правомощията на касационната инстанция не могат да се ограничават единствено в рамките на доводите визирани в жалбата или протеста,когато нарушението по чл.348,ал.1 т.1 НПК е обусловено от процесуални нарушения,свързани със събирането,проверката и оценката на доказателствата. Касационната инстанция прие, че такива нарушения са налице,което налага и отменяване на протестирата присъда.
Възраженията касателно правното положение на подс.С. визират обстоятелства,свързани с доказателствения материал и неговата оценка,които съдът обсъди по-горе.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 29 постановена на 19.06.2012г. по внохд № 755/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав , от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|