Р Е Ш Е Н И Е № 457 София, 30 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1256 по описа за 2012 година. С решение № 60 от 22.05.2012 г. по внохд № 82/12 г. Апелативният съд – гр. Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд – гр. Добрич, постановена по нохд № 614/11 г., с която подсъдимият Е. М. А. е осъден на основание чл.152, ал.4, т.4, във връзка с чл.152, ал.1, т.2, чл.18, ал.1, чл.58, б.”а” и чл.55 НК на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил деянието при условията на повторност – чл.152, ал.2, т.3 НК. На основание чл.59 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 03.05.2011 г. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.А., с която заявява, че е невинен. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му – адвокат И. В.. Жалбоподателят представя писмена защита, като изложените в нея съображения са насочени срещу извода на съда относно авторството. Правят се алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Съобразно иницииралия образуването на настоящото производство и направените от него оплаквания, вън от пределите на настоящата проверка е оправдаването на подс.А. по първоначалното обвинение по чл.152, ал.2, т.3 НК. Жалбата е неоснователна. 1.Не се установяват основания за връщане на делото за ново разглеждане. Всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са изяснени надлежно – всестранно, обективно и пълно, чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, в това число и авторството на деянието. За част от фактите, от значение за правилното решаване на делото, са приети редица експертни заключения. Не се установява съдът по същество да е ползвал недопустими доказателствени средства. Различните по вид доказателствени източници – гласни, писмени и веществени, са били събрани, проверени и оценени съответно – всяко едно поотделно и във взаимната им връзка. Оценъчната дейност на съда е обективирана в детайлни съображения, изложени в мотивите на оспорения съдебен акт, които не се оспорват от жалбоподателя и защитата му. На последно място, въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 НПК – да даде отговор на направените пред него възражения. Оспореният от жалбоподателя извод за авторството на деянието, не е лишен от доказателствена основа. Като споделя изцяло оценката на относимите доказателства, направена от въззивния съд, ВКС намира за необходимо, свързано с направеното пред него конкретно възражение, да акцентира върху следното: по делото е назначена и надлежно приета ДНК експертиза, чийто изводи не са оспорени от страните по делото, а и липсват основания за това. Тъкмо заключението по посочената експертиза достатъчно ясно указва, че при изследване на изрезките от ноктите на трупа на пострадалата е установено: 1) наличие на смес от клетъчен материал от две лица – от мъжки и женски пол; 2) биологичният материал има ДНК профил напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на подсъдимия, като вероятността клетъчния материал да е оставен от друго лице, различно от него, е 1 на 250 000 000 000 000 и 3) липсват други допълнителни алели, т.е не се наблюдава наличие на биологичен материал от трето лице, освен от Е. А. и пострадалата А.. Последното очертава като неоснователно възражението на подсъдимия, че друг е извършил инкриминираното деяние. 2.Не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимия за оправдаване, свързано от него с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като спазването на процесуалния закон в доказателствената дейност на съда препятства реализирането на тази възможност от страна на ВКС. При отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, какъвто е настоящият случай, касационната проверка за точното прилагане на материалния закон се осъществява само върху фактическите констатации по въззивния съдебен акт. В рамките на тези констатации не е допуснато претендираното от подсъдимия нарушение, защото деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на инкримирания престъпен състав. 3.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Индивидуализирано по реда на чл.58 б”а” и чл.55, ал.1, т.1 НК, наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Не се установява обстоятелство, от значение за обема на отговорността на подсъдимия, да е било ингорирано или ценено неадекватно на обективното му значение. Липсват основания за намаляване на наказанието. Съответността на наказанието по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК способствува постигането на целите на наказанието, като личната превенция не е пренебрегната, нито пък генералната – надценена. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 22.05.2012 г., постановено по внохд № 82/12 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: