Р Е Ш Е Н И Е № 573 град София, 09.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2841 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на пълномощника на подсъдимия С. М. Д. против решение № 291/11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи ,че определеното от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не отчита смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. С твърдението, че продължителната изолация на подсъдимия ще унищожи превъзпитателния ефект на наказателната санкция, се атакува постановеното от съда по реда на чл. 68, ал.2 от НК изтърпяване на отложеното наказание, определено по нохд №209/ 2010 г. по описа на Районния съд в гр. Видин. В заключение се отправя искане за намаляване на срока на лишаване от свобода до възможния минимум и отмяна на приложението на 68, ал.2 от НК. Пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на частните обвинители оспорва нейната основателност. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Видин с присъда № 7 от 11.03.2011 г. по нохд № 35/ 2011 г. признал подсъдимия С. М. Д. за виновен в това, че на 18.07.2010 г., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено-М. - Сценик”, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,36 промила, нарушил правилата за движение по чл.21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, като шофирал с неразрешена скорост от 122,5 км/час извън населено място и без да притежава свидетелство за правоуправление, причинил смъртта на Т. И. А., поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1, б.”б” във връзка с чл. 342, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, намален съгласно чл. 373, ал.2 във връзка с чл. 58а от НК на три години, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.68, ал.2 от НК съдът отказал да приведе в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 209/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Видин. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, с решение № 291 /11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. изменил първоинстанционната присъда, като · увеличил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С. М. Д. на шест години , които редуцирал на основание чл. 58а от НК с 1/3 до четири години · постановил на основание чл. 68, ал.2 от НК подсъдимият да изтърпи изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено му по нохд № 209/2010 г. по описа на районния съд в гр. Видин /съдът не е определил режим и място на изтърпяване на това наказание/ В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е частично основателна. Въззивната инстанция, проверявайки правилността на първостепенния съдебен акт в частта му относно индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателя, незаконосъобразно е отказала да съобрази приноса на пострадалия за настъпилото пътнотранспортно произшествие. По делото е установено, че подсъдимият получил ключовете на автомобила от неговия собственик – пострадалия Т. А., след като двамата заедно консумирали алкохол. По този начин А. нарушил забраната на чл. 102 от ЗДвП за предоставяне на моторно превозно средство на водач , който е под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Налице е несъмнена причинно-следствена връзка между действията на пострадалия и настъпилия пътен инцидент , завършил фатално за него. Въззивната инстанция напълно е игнорирала допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП, приемайки , че той е обикновен пътник в катастрофиралия автомобил. Цитираната в атакуваното решение съдебна практика е относима към друга фактическа обстановка , при която жертвата не е допуснала нарушение на правилата за движение. Очевидно е различието с обсъжданата в казуса ситуация, при която съдебната практика еднозначно приема съпричиняване на настъпилите общественоопасни последици. Вж.ППВС № 1 от 1983 г.,.т.4, б.”г”,решение № 468 от 20.10.2010 г. на ВКС по н.д. №465/2010 г. , ІІІ н.о.решение № 364 от 30.09.2009 г. на ВКС по н.д.№ 379/2009 г.,решение № 968 от 25.08.1975 г. на ВС по н.д.№ 900/1975 г., решение № 140 от 14.04.1989 г.на ВС по н.д. №140/1989 г. и др. Това обстоятелство правилно е съобразено от първата инстанция при отмерване на необходимия обем наказателна принуда. Апелативният съдебен състав не е имал законово основание да отрече приноса на пострадалия и неговото отражението върху размера на наказанието на подсъдимия. Налице е касационната предпоставка на чл. 348 , ал. 1 ,т.3 във вр. с ал.5, т.1 от НПК за изменение в интерес на подсъдимия на въззивното решение, която настоящия състав реализира, намалявайки определеното наказание лишаване от свобода от шест на четири години и шест месеца , редуцирани с 1/3 съгласно чл. 58а от НК до три години. Останалите оплаквания на касатора са неоснователни. Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт правилно не е прието за самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като значението му за установяване на обективната истина в настоящия процес е останало ограничено в рамките на съдебната процедура на съкратеното съдебно следствие. Сериозността на изразеното от подсъдимия съжаление е обсъдено в контекста на поведението му на неправоспособен водач, който неколкократно е наказван за нарушение па ЗДвП и на лице, осъдено на лишаване от свобода само месеци преди деянието. Следва да бъдат споделени и разсъжденията на предходния съдебен състав за привеждането в изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година по нохд № 209/2010 г. Подсъдимият е показал резистентност към упражненото върху него до момента санкциониращо въздействие със средствата на административни и наказателни мерки. Впечатляваща е проявената от него престъпна упоритост при пренебрегване на правилата на движение. За високата степен на обществената му опасност допринасят броят на допуснатите нарушение на ЗДвП, както и отсъствието на респект към наложеното му условно наказание. Ето защо въззивният съд правилно е преценил необходимостта от изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода за постигане целите на наказанието за поправяне на подсъдимия и за възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото. Водим от горното и на основание чл. 354 ,ал.2,т.1 във връзка с чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 291/11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия С. М. Д. наказание лишаване от свобода от шест години на четири години и шест месеца, което намалява с 1/3 на основание чл. 58а от НК до три години . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.