Ключови фрази
Иск за защита на нарушено владение * несеквестируемост * принудително изпълнение * възбрана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125
София, 04.11.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5502 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Г. А. П. [населено място] , [община] чрез адв.К. К. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1182 от 05. 06. 2013 год. по гр възз.д. Nо 1146/ 2013 година на ОС - Варна. Поддържа се , че обжалваното въззивно решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК по въпросите : в производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444 т.5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата; физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444 т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд; в производство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация и защита, представена за откритото съдебно заседание , с който се оспорват релевираните основания за отмяна на обжалваното решение , иска се потвърждаване на същото, претендират се разноски за касационната инстанция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което е отхвърлен иска на Г. А. П. срещу И. К. Т. и Т. М. Т. за възстановяване на нарушено владение върху ½ идеална част от парцел IV-50 в кв. 57 по плана на [населено място] , [община] разделен по действащия РП на два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и от УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн , тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник.
Прието е, че предприетите действия на съдия изпълнителя, по силата на които е извършено т.н. нарушение на владението по см. на чл. 75 ЗС, са законосъобразни както от гл.т. на прилагане на разпоредбата на чл. 444 т.7 ГПК- относно несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, така и от гл.т. на приложение на чл. 444 т.5 ГПК- т.е. несеквестируемост на земите на длъжника – земеделски стопанин.

По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване

С Решение Nо 328 от 26.01.1960 г. по гр.д. Nо 8086/1959 год. на ВС-III г.о. се приема , че въпросът за секвестируемостта на един недвижим имот е въпрос на изпълнението, като „несеквестируемостта“ на имота трябва да е налице най-късно до деня на налагане на възбраната, последващото възникване на това условие е без значение.
По представеното Решение от 06.04.2012 год. по гр. д. Nо 136/ 2012 год. на ОС-Стара Загора е прието, че „въпросът за несеквестируемостта на имуществото на длъжника спрямо което е насочено принудителното изпълнение , не може да бъде повдиган във всеки момент от развитието на изпълнителното производство по повод на конкретно предприети по отношение на него действия , но в материално-правен аспект се поставя преценката е към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника“.
Преценявайки изложените от съдилищата съображения с оглед на действащите разпоредби на изпълнителното производство , настоящият състав възприема изцяло съображенията, че меродавният момент към който следва да бъде извършена преценка за секвестируемостта респ. несеквестируемостта на имуществото на длъжника е този на насочване на принудителното изпълнение, доколкото по отношение на имуществото вече няма наложена обезпечителна мярка по чл.397 ал. 1 т.1 ГПК в хода/ или преди на съдебния исков процес. В този случай преценката за несеквестируемост на имуществото по отношение на което е насочено изпълнението от страна на органа по изпълнението следва да се направи най-късно към датата на налагане на възбраната.
С разясненията по т.1 на ТР 2/2013 годна на ОСГТК на ВКС се дава лаконична дефиниция на понятието за „насочване на принудителното изпълнение „ , визирано от законодателя в чл. 435 ал.2 ГПК, в смисъла на действието по налагане на запор или възбрана на имуществото на длъжника в хода на изпълнителното производство. Ето защо в производство по чл. 75 ЗС , когато „нарушеното владение“ е извършено чрез действията на съдебен изпълнител меродавният момент , към който следва да се цени несеквестируемостта на конкретно имуществото на длъжника , по отношение на което е насочено принудителното изпълнение, е моментът на налагане на възбраната. Моментът на въвода във владение като действие по принудителното изпълнението не може да се приеме за меродавен за тази преценка, тъй като ефектът на вписването на наложената възбрана , е проявен.
В производство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено при съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на имуществото , спрямо което е насочено изпълнението, правомощията на съда са установени с разпоредбата на чл. 358 ГПК като се сочи , че „извършени действия“ на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност.
Под „извършени действия” следва да се разбират всички онези действия на процедурата по предприетото принудително изпълнение в широк смисъл, тъй като с цитираното ТР 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС акцентът на дадените разясненията по приложение на закона е поставен на действията на съдебния изпълнител , които подлежат на обжалване. При преценката за несеквестируемост в съденото исково производство по реда на чл. 356 - чл. 359 ГПК следва да бъдат съблюдавани и приложни разясненията на т.1 на ТР 2/2013 година на ОСГТК на ВКС .
Всяко физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , което е регистрирано по реда на Наредба Nо 3/ 29.01.1999 год. притежава качеството земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата на чл. 444 т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение.
Липсата на надлежна регистрация, към момента на налагане на възбраната на земеделските земи , не лишава лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от същата , от закрилата на закона. Законодателният термин „земеделски стопанин“ по см. на чл. 444 т.5 ГПК не следва да се тълкува ограничително, само съгласната легалната дефиниция на парагр.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители в т.23 и т.24 т.е. на физическо или юридическо лице, извършващо земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната , което има регистрацията съгласно изискванията на закона.
Законът урежда начина на признаване на качеството „земеделски стопанин“, наред с регистрацията на земеделските земите със статут на земеделско стопанско, служещо за издръжка на земеделския стопанин и семейството му с цел на яснота/ включване в регистъра на земеделските стопани/ на онези физически и юридически лица , които кандидатстват за получават държавна субсидия или такава , съгласно регламентите на ЕС.
Разпоредбата на чл. 444 ГПК следва да гарантира както ефективната защита на всеки длъжник- земеделски стопанин от гл.т. на определени имущества от които не може да бъде лишен той и семейството му, така и гарантира правото на кредитора за ефективната реализация и събиране чрез предприетото принудителното изпълнение на безспорни , ликвидни и изискуеми вземания. Правната норма се базира на симетрията при гарантиране на взаимно признати права на страните кредитор / взискател/ и длъжник в рамките на изпълнителното производство, поради което и ограничителното тълкуване на законовото понятие за „земеделски стопанин“ само до лицата , който са регистрирани като земеделски потребители при преценката дали собствената им земеделската земя е секвестируемо имущество в рамките на установения размер по чл. 444 т.5 ГПК , би изключило от същата защита физическите лица , които се самоиздържат от производството на продукцията на земеделската си земя , което тълкуване на закона би създало условие за недопустима дискриминация.

По основателността на касационната жалба

Касационната жалба е частично основателна в контекста на изложените общи мотиви по приложение на закона – чл. 435 ал.2 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 444 ал.1 т.5 и т.7 ГПК ,и дадените разяснения по т.1 на ТР 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено п следните съображения:
Съдебното исково производство е образувано по иска на Г. А. П. по чл. 75 ЗС за защита и възстановяване на ½ част на нарушено владение на недвижим имот с площ от 2520 к.м. парцел IV-50 в кв. 57 по плана на [населено място] , [община] разделен по действащия РП на два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и от УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн , тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник с довод , че владението на имота е отнето по скрит начин ,чрез съдействието на съдебни изпълнител при неточно и незаконосъобразно изпълнение н процесуалните му задължения по принудителното изпълнение , насочено срещу недвижим имот.
Искът е отхвърлен от първата инстанция ,с мотива , че действията на съдебния изпълнител по принудителното отнемане на процесния недвижим имот са законосъобразни , а възраженията на ищеца , че е нарушена забраната за несеквеституемост на имуществото по отношение на което е предприето принудителното изпълнение по чл. 444 т.5 и т.7 ГПК, са останал недоказани, тъй като не се доказва факта , че към датата на въвода във владение – 13.09.2011 година ищецът Г. П. е имал регистрация на земеделски стопанин , нито е доказан факта , че процесното жилище е единствено на ищеца.
Установено, че по действащият РП на С.О., [община] за ПИ No 191с площ от 2935 кв.м. са отредени два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и от УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м.. Имотът представлява дворно място, застроено с жилищни и стопански постройки , като отредените за улична регулация 415 кв.м. не са отнети. Имотът е застроен с масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн , тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник. Откритият басейн е с форма на шестостен, ползващ се за резервоар за вода, а част от покрива н изградения гъбарник , представлява бетонна площадка , разграфена за тенис корт.
Не са оспорени писмени доказателства , установяващи регистрация на Г. П. като земеделски производител- ЕТ в регистъра по Наредба 3/1999 година с дата 01.01.2000 година и като физическо лице с начална регистрация 10.01.2005 година и пререгистрация 18.03.2009 година.
От правна страна няма спор , че лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху процесния недвижим имот, съставлява „нарушение на владението“ по см. на чл. 75 ЗС , включващо и хипотеза, когато това отстраняване е извършено въз основа на действията на съдия изпълнителя – протокол за въвод във владение , при услови , че този въвод във владение е незаконосъобразен. Предприетата защита на нарушено владение е в рамките на установените от закона права по чл. 75 ЗС-76 ЗС във вр. с чл. 358 ГПК, поради което искът е допустим при условие на спазен преклузивен срок.
При изложените общи мотиви по приложение на чл. 444 т.5 ГПК настоящият състав на ВКС намира решението на въззивния съд , в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция досежно липсата на основания да се приеме ,че има нарушено владение при извършения принудителен въвод във владение на 1/2 идеална част на имота с характер на земеделски имот, служещ за извършване на селскостопанска дейност- производство на гъби поради несеквестируемост на същия , за неправилно. В посочената част решението на въззивния съд е постановено без съобразяване с доказателствата по делото, при неточно тълкуване на правната норма в смисъл, обратен на този приет от настоящият състав.Тази констатация обуславя изцяло отмяната на въззивното решение и връщането за ново разглеждане на въззивния съд, при което разглеждане следва да се отграничат точно/ в рамките на имотите и обектите по отношение на които е извършен въвода във владение / обектите – земя, подобрения , съоръжения и помещения , необходими и служещи за водене на стопанската дейност на ищеца и преценката за несеквестируемостта им от гл.т. на установените критерии за площ от законодателя.
В останалата част на обжалваното на въззивното решение досежно законосъобразността извършения въвод във владение на ½ идеална част от жилищния имот , настоящата инстанция приема , че 1./ липсва основание да се приеме , че има нарушение на владението по иска по чл. 75 ЗС в тази му част, поради което 2./ следва да бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни, изводите на съда , че при недоказания по делото факт , че жилищният обект и прилежащите му спомагателни постройки , са единствено жилище на длъжника Г. П. ,в контекста на приложение на чл. 444 т.7 ГПК , същите са несеквестируемо имущество.
Тези констатации на касационната инстанция следва да се имат предвид при новото разглеждане на спора пред въззивния съд , с оглед на фактическото отграничаване на обектите , попадащи под защитата съответно на чл. 444 т.5 ГПК или на чл. 444 т.7 ГПК, с помощта на експертно становище, за точното прилагане на закона .
Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод, че изясняване на въпроса за секвестируемостта респ. несеквестируемостта на имуществото на длъжник, по отношение на когото е предприето индивидуално принудително изпълнение , е от естество, което предполага служебното му изясняване от органа по изпълнение в изпълнителното производство или от съда , в рамките на производството за защита на нарушено владение по чл. 75 ЗС по настоящото дело. Установяването на факти, от които страната в исковия или изпълнителен процес черпи права, е в нейна доказателствена тежест.Дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или несеквестируемо , не се установява служебно от съда или съдебния изпълнител, а се доказва от длъжника, който твърди /или възразява/ , че имуществото е изцяло или от части несеквеституемо.
По искането за разноски за касационното обжалване, страните следва да имат предвид , че компетентността на съда , който следва да се произнесе , е установена в чл. 294 ал.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1-3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 1182 от 05. 06. 2013 год. по гр възз.д. Nо 1146/ 2013 година на ОС – Варна , с което е потвърдено решение на първата инстанция по отхвърления иск на Г. А. П. срещу И. К. Т. и Т. М. Т. за възстановяване на нарушено владение върху ½ идеална част от парцел IV-50 в кв. 57 по плана на [населено място] , [община] разделен по действащия РП на два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и от УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн , тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник на основание чл. 75 ЗС и
ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане от друг състав при точно изпълнение на дадените указания по приложение на закона.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: