4 Р Е Ш Е Н И Е № 371 гр. София, 4 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Колова …………………………………....... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1273 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената С. Д. Р. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 263/2012 г. по описа на Окръжния съд – гр.Търговище. Искането за възобновяване съдържа доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че в диспозитива на обвинителния акт не са били уточнени конкретните действия на подсъдимата, в които се е изразило престъплението хулиганство; че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа да назначи съдебномедицинска експертиза за телесните увреждания на подсъдимата, а мотивите, които е изложил са непълни и неясни; че при постановяване на присъдата не са били съблюдавани правилата за определяне на наказанията. Тези съществени нарушения не са били констатирани и отстранени от въззивния съд, който сам не е анализирал всички обстоятелства и не е мотивирал прецизно своето решение. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа искането, акцентирайки върху част от писмено изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 56 от 31.10.2012 г. на Районния съд – гр.Търговище по н. о. х. д. № 672/2012 г. подсъдимата С. Д. Р. е призната за виновна в това, на 18.05.2012 г. в [населено място], да е причинила лека телесна повреда на Р. В. П. – лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на службата и функциите му, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3 НК и чл.54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Подсъдимата е призната за виновна и в това, на 18.05.2012 г. в [населено място] да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо, най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата С. Д. Р. е осъдена да заплати на гражданския ищец Р. В. П. сумата от осемстотин лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди. В нейна тежест са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 132 от 17.12.2012 г. на Търговищкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 263/2012 г. присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдената е НЕОСНОВАТЕЛНО. Основните доводи на осъдената са били по идентичен начин формулирани и представени на вниманието на въззивния съд. Отново се твърди, че обвинителният акт не е отговарял на изискванията на НПК, тъй като в диспозитива не е било уточнено в какво точно са се изразили непристойните действия, а посоченото нарушение е накърнило правото на защита на подсъдимата. Недостатъците на обвинителния акт са били пренесени в диспозитива на присъдата на първоинстанционния съд и не са били отстранени от Търговищкия окръжен съд. Доводите са неприемливи. При положение, че обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на присъдата съдържат пълно, ясно и прецизно описание на конкретните действия, очертаващи съответно инкриминираното деяние на подсъдимата, в което се е изразило извършеното престъпление, както диспозитивът на обвинителния акт, така и на присъдата напълно удовлетворяват изискванията на чл. 246 НПК и на чл. 305 от НПК. Респективно не е допуснато съществено процесуално нарушение, с което да е било ограничено правото на подсъдимата да подготви защитата си и ефективно да се защитава. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се изтъква нарушение, което се е изразило в отказа да бъде назначена съдебномедицинска експертиза за специализирано изследване на телесни увреждания на подсъдимата. Както с жалбата пред въззивния съд, така и в откритото съдебно заседание доказателствени искания не са били направени, в т. ч. ново искане за експертиза, поради което неоснователно се претендира съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимата. Видно от мотивите на решението Търговищкият окръжен съд е счел за фактически установено, че по отношение на подсъдимата Р. е била употребена физическа сила в рамките на необходимото за преодоляване на съпротивата й да изпълни полицейско разпореждане. Приел е, че в конкретната ситуация тя е получила леки телесни увреждания (кръвонасядания) съобразно приложеното по делото медицинско удостоверение. Напълно неприемливо е и твърдението на осъдената, че въззивният съд е потвърдил присъда, с която първоинстанционният съд незаконосъобразно е пропуснал да реши дали следва да се отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за всяко едно от двете престъпления. Вместо това, въпросът за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е бил разрешен само за наложеното общо, най-тежкото от определените наказания за престъпленията от съвкупността. Въпросите, които посочва осъдената, са били разрешени с присъдата в такава поредност, която съответства на изискванията по чл. 301 НПК – определено е наказание за всяко от двете престъпления и общо наказание, което съдът е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В този аспект не е допуснато нарушение. Въззивното решение съдържат подробни съображения по всички въпроси и законосъобразен отговор на доводите на подсъдимата, включително и на довода, че подсъдимата е причинила лека телесна повреда на полицейския служител поради уязвимото си положение (облечена с пижама). В рамките на възприетите фактически положения Търговищкият окръжен съд е извел всички съставомерни признаци на съответното престъпление както в обективно, така и в субективно отношение. Изложил е достатъчно изчерпателни съображения, че деянието е съставомерно по чл. 325 НК и от субективна страна, която е разкрил от обективното поведение на подсъдимата(викове и крясъци както към св. З., така и към полицейските служители, последващо демонстративно захлупване в присъствието на множество хора на тава с пържена риба върху главата на св. З.). Приел е, че това поведение надхвърля личните взаимоотношения и представлява израз на желанието на подсъдимата да демонстрира явно неуважение към личността и обществото като цяло, на общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към тях в стремежа си открито да изяви своето превъзходство над околните. Предвид отсъствието на съществени нарушения искането на осъдената за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Д. Р. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 263/2012 г. по описа на Окръжния съд – гр.Търговище. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: