РЕШЕНИЕ № 52 София, 01март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти февруари ........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ....................... .. Красимира Медарова ................. при секретар ..Илияна Петкова.................................. и в присъствието на прокурора от ВКП ..Петя Маринова........................, като изслуша докладваното от съдията ..С. Мавров .................. НЧД № ...187.../..17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК. Образувано е по касационна частна жалба на подсъдимия В. П. К. против определение № 20 от 17.01.2017 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 184/15 г. по реда на чл. 186, ал. 6 НПК. С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молбата на подсъдимия за възстановяване срока за касационно обжалване на въззивна присъда № 12/04.05.2015 г. по цитираното по-горе дело. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорваното определение и наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 186 НПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт на Апелативен съд – Варна и разглеждане на делото пред ВКС по същество. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия В. К. – адв. Н., поддържа жалбата при направените в нея възражения и изложени доводи в тяхна подкрепа. Подсъдимият В. П. К. моли делото да бъде върнато на Варненския апелативен съд и да се възстанови срока на обжалване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави същата без уважение. Счита, че не са налице уважителни причини, които да налагат възстановяване на срока. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото в пределите на правомощията си, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на атакуваното определение Варненският апелативен съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му, поради което то следва да бъде оставено в сила. Правилно предходната инстанция е преценила, че искането за възстановяване на 7-дневния срок за отстраняване на нередовностите по подадената касационна жалба от адв. А. – защитник на осъдения К., е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от НПК молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в 7-дневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока. В конкретния случай, подсъдимият е посочил различни причини за пропускане на срока: влошено здравословно състояние, направена оперативна интервенция, продължителен престой в болнично заведение, както и в изолатор в затвора в [населено място], и нарушена комуникация с неговия упълномощен защитник и др. За изброените причини касаторът не е упоменал в кой момент, в кой период от време са били налице и в кой момент са били преустановени. Не са посочени и доказателства за твърдените обстоятелства. Настоящият съд приема, че независимо от посочените от подсъдимия К. причини моментът, в който той е бил фактически способен да защитава своите права и интереси, е на 11.10.2016 г., когато лично е депозирал частна жалба срещу разпореждането от 16.09.2016 на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 184/2016 на АС – Варна, с което е върната подадената от адв. А. касационна жалба, тъй като несъответствията не са били отстранени в указания 7-дневен срок. Тази дата се явява най-благоприятна за подсъдимия, като най-крайният възможен момент, в който той е бил в състояние да упражнява правата си и обективно ги е упражнил, чрез подаването на частна жалба от 11.10.2016 г. От този момент той е могъл да извърши това действие и е имал възможност да поиска възстановяване на срока. Считано от тази дата /11.10.2016 г./ седемдневният срок е изтекъл на 18.10.2016 г. Искането за възстановяване на срока по чл. 186 от НПК е постъпило на 02.12.2016 г., т.е. почти два месеца след изтичането на срока, поради което и то се явява просрочено. Макар и да не е било необходимо, Апелативният съд – гр. Варна е обсъдил и доводите по същество, като направените от него изводи ВКС намира за правилни. В тази насока следва да се отбележи, че недобрата, нарушената комуникация между защитника и подсъдимия не е основание за уважаване на искането за възстановяване на срока. В този смисъл е решение № 335/01.09.2010 г. по н.д. № 278/2010 г., III н.о./. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 20 от 17.01.2017 г., постановено по ВНОХД № 184/15 г. от Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: