Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * сила на пресъдено нещо * обезщетение за оставане без работа * трудово възнаграждение * сключване на трудов договор


Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр.София, 29.03.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1699/ 2009 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 37/ 14.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1699/ 2009 г. по жалба на А. К. Л. е допуснато до касационно обжалване решение на Б. окръжен съд № VІ-53 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 354/ 2008 г. в частта му, в която след отмяна на решение на Б. районен съд по гр.д.№ 1817/ 2007 г., е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за сумата 10 639,62 лв.
Обжалването е допуснато за да бъде даден отговор при условията на чл.291 от ГПК на въпросите дължи ли се обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от шест месеца непосредствено следващ уволнението или става въпрос за период, чието начало и край не са свързани задължително с датата на уволнението, както и дали се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди (неполучено трудово възнаграждение), ако в 6 месечния период след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател.
На последния въпрос е отговорено с решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5022/ 2008 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК и явяващо се задължително за съдилищата (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Хипотезите са разграничени според това, дали в шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен или по безсрочен трудов договор. В първия случай първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и обезщетение по чл.225 ал.2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната. Ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ до изтичане на шестмесечния срок. В този случай, работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав приема, че горепосоченото решение съдържа имплицитно отговор и на материалноправния въпрос, свързан с началото на шестмесечния период по чл.225 ал.1 от КТ. То потвърждава утвърдената практика, според която периодът тече от датата на незаконното уволнение. Същото може да бъде изведено и от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, според което вземането за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ възниква от момента на уволнението. Шестмесечният период по цитираната разпоредба не се прекъсва и не се спира с факта на започване на работа при друг работодател. Ако за тази нова работа работникът получава по-ниско трудово възнаграждение, той има право на обезщетение по ал.2 на чл.225 от КТ, но общо периодът, в който може да се претендира обезщетение по чл.225 от КТ, не може да е по-дълъг от общо 6 месеца и той започва да тече непосредствено след датата на незаконното уволнение.
След така приетия отговор на въпросите, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение в частта, отхвърляща иска на касатора по чл.225 ал.1 от КТ, за неоснователна.
По делото е установено, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника със заповед от 07.05.2007 г. С влязло в сила съдебно решение уволнението е обявено за незаконно и е отменено, като този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните и не може да бъде пререшаван. За ищеца би възникнало право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ако за времето след незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение или е получавал по-ниско такова, за период най-много шест месеца след датата на уволнението. Причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, съществува дотолкова, доколкото работникът не е започнал работа по безсрочен трудов договор при друг работодател. Ако такава е започната и новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния период, то за остатъка от този период обезщетение по чл.225 от КТ не се дължи, защото е прекъсната причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди.
За разлика от иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, при който работодателят носи тежестта да докаже законността на уволнението, установяването на фактите, при които възниква правото по чл.225 ал.1 от КТ, е в тежест на работника. От ангажираните доказателства е видно, че ищецът е уволнен от ответника на 07.05.2007 г. (на тази дата му е връчена заповедта за уволнение), но още на следния ден – 08.05.2007 г. – той е започнал работа в [фирма] като контрольор по качеството. Ищецът не е представил трудовия си договор с [фирма], а липсват и други доказателства, от които да е видно дали този договор е срочен или е безсрочен. Справката от персоналния регистър на Н. за А. Л. не носи информация за този факт, а от трудовата книжка на ищеца може да се установи единствено, че договорът му с [фирма] е прекратен от 01.07.2007 г. по реда на чл.71 ал.1 от КТ. Може да се направи извод следователно, че трудовият договор между А. Л. и [фирма] е бил с включена клауза за изпитване. Такава клауза обаче страните могат да уговорят както при сключване на безсрочен трудов договор, така и при срочен такъв. От факта, че трудовият договор от 08.05.2007 е сключен при условията на чл.70 от КТ, не може да се направи извод, че този договор е бил срочен. Както съдът вече отбеляза, ако договорът не е бил срочен, причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, се прекъсва. Доколкото доказателствената тежест по иска по чл.225 от КТ е за ищеца, той следва да понесе последиците от неуспешното доказване на правопораждащите по отношение на претендираното вземане факти. Същият е започнал друга работа в деня, непосредствено след незаконното уволнение, по трудов договор с клауза за изпитване и няма данни този договор да е бил срочен. При това положение не е доказано наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. За времето след 01.07.2007 г. (от която дата ищецът претендира обезщетение), търпените вреди от неполучено трудово възнаграждение не са в причинна връзка с противоправното поведение на работодателя и ответникът не дължи обезщетяването им.
При това положение жалбата срещу въззивното решение в частта му, в която касационното обжалване е допуснато, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора само ответникът има право на разноските по касационното производство, но тъй като не е поискал присъждане на такива, в негова полза съдът не може да се произнася. Касаторът няма право на разноски, тъй като жалбата му е неоснователна.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Б. окръжен съд № VІ-53 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 354/ 2008 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от А. К. Л. против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за сумата 10 639,62 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: