Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 24 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 3019/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 11 януари 2011 година на Софийски градски съд, НО, 27-ми състав, постановено по нчд № 4696/2010 година по описа на този съд, с което на осъдения М. М. А., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, са определени общи наказания за две формирани от съда съвкупности от престъпления, за които той е осъден с единадесет влезли в законна сила присъди. Ангажираното отменително основание е по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - допуснато от съда нарушение на материалния закон поради определяне на съвкупностите от престъпления и общите наказания за тях в нарушение на разпоредбите на чл. 23 – 25 от НК, без да бъде съобразен принципът за групиране на наказания при най-благоприятното за осъдения съчетание. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно определяне на общи наказания за тези единадесет престъпления. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор и иска уважаването му по посочените в него съображения. Осъденият М. А. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адв. Т. от САК, която изразява становище за основателност на искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намери за установено следното: С атакуваното определение, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е формирал две съвкупности от престъпления, за които М. М. А. е осъден с единадесет влезли в законна сила присъди. За първата съвкупност (по нох дела №№ 2509/2009 година на СГС и 2442/2006 година на СГС) съдът е определил на осъдения А. общо наказание от пет години лишаване от свобода и на основание чл. 24 от НК е увеличил това наказание с две години; за втората съвкупност (по нох дела №№№ 122/2008 година на ОС – гр. Силистра, 2011/2006 година на СГС, 3148/2005 година на СГС, 3521/2005 година на СГС, 1162/2005 година на СГС, 7510/2005 година на СГС, 789/2006 година на СГС, 383/2006 година на РС – гр. Силистра и 2110/2005 година на СГС) му е определил общо наказание от десет години лишаване от свобода и на основание чл. 24 от НК е увеличил това наказание с три години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по описаните осъждания и за двете съвкупности от престъпления, както и предварителното задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Определил е първоначален „строг” режим на така определените общи наказания в затвор от закрит тип. Определението не е атакувано по реда на въззивното обжалване и е влязло в законна сила на 26. 01. 2011 година. Не подлежи и не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК. Искането е в полза на осъдения. Разгледано по същество, то е основателно. Посоченото в искането нарушение на принципа за определяне на съвкупностите от престъпления и общите наказания за тях при най-благоприятния за осъдения вариант, е налице. Видно от приложените по делото справка за съдимост (л. 12-22) и копия от присъди (л. 23 – л. 50), М. А. е осъждан с шестнадесет влезли в законна сила присъди за извършени от него престъпления. Предмет на настоящето производство са посочените по-горе единадесет осъждания, тъй като другите пет са в отдалечен по време предходен период, за тях е определено общо наказание по нчд № 1629/2009 година на СГС и определеното общо наказание е изтърпяно, т. е. те не биха повлияли определянето на общи наказания за останалите единадесет престъпления. Съдът по принцип правилно е преценил, че е налице усложнена форма на множество престъпления, които се намират помежду си в отношение на съвкупност и рецидив. Съдът неправилно обаче е преценил тези отношения и неправилно е формирал двете съвкупности, като не е съобразил посоченият по-горе принцип. Вярно е, че двете престъпления, от които е формирана първата съвкупност (по нохд № 2509/2009 година и по нохд № 2442/2006 година), могат да формират съвкупност, защото удовлетворяват изискванията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Вярно е обаче и това, че престъплението по първото дело може да формира съвкупност единствено с престъплението по второто, докато то (по нохд № 2442/2006 година) се намира в отношения на съвкупност с всички останали девет престъпления, предмет на формиране на съвкупности по делото – деянието е извършено на 17. 04. 2003 година и присъдата за него е влязла в законна сила на 05. 03. 2009 година, т. е. след влизане в сила на първата по време присъда от всички останали девет присъда, което е станало на 10. 10. 2006 година (нохд № 2110/2005 година на СГС). Неправилната преценка на съда се изразява в принципното решение да формира две съвкупности от престъпления, при положение, че данните за извършените престъпления и влезлите в законна сила съдебни актове за тях дават възможност за формиране на една съвкупност от всички десет престъпления и отделно изтърпяване на наказанието за престъплението по нохд № 2509/2009 година. Като е направил това, съдът е създал възможност за преценка по приложението на чл. 24 от НК два пъти – за всяка от съвкупностите, което той и е сторил. Това несъмнено е по-неблагоприятен за осъдения вариант от наличието на една съвкупност, дори и при приложение на чл. 24 от НК. Този извод не се променя от обстоятелството, че и при двата варианта наказанието, което ще следва да изтърпи осъденият А. е общо 15 години лишаване от свобода, но при еднократна възможност за приложението на чл. 24 от НК, което несъмнено е по-благоприятният за него вариант. Като не е дефинирал точно параметрите на наличните съвкупности от престъпления при най-благоприятното за осъдения А. съчетаване, съдът е нарушил материалния закон. Това предпоставя отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на престъпленията и определяне на общото наказание за тях. При новото разглеждане на делото, съдът следва да определи точно престъпленията, формиращи съвкупности по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, при най-благоприятното за осъдения съчетание, да определи наказание в размер на най-тежкото измежду тях и след това да направи преценката по приложението на чл. 24 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в законна сила определение от 11 януари 2011 година на Софийски градски съд, НО, 27-ми състав, постановено по нчд № 4696/2010 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.