Р Е Ш Е Н И Е № 449 гр.София, 31 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1553/2012 година Производството пред ВКС е образувано по основано на чл. 422,ал.1,т.5 НПК искане от осъдения А. С. К. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1366/2006 год. на Петричкия районен съд и внохд № 247/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановените по тези дела първоинстанционна присъда и въззивно решение,след което или К. да бъде оправдан,или делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане,или наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода се намали. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на осъдения. Заключението на представителят на ВКПр е за оставяне на искането без уважение поради неоснователността на възраженията срещу правилността на оспорваните съдебни актове. Искането за възобновяване е допустимо-постъпило е в изпращащия съд на 30.VІІ.2012 год.,в 6-месечния срок по чл. 421,ал.3,изр. първо НПК от влизането в сила на 18.ІV.2012 год. на първоинстанционната присъда-но не и основателно. С първоинстанционната присъда-№ 344 от 28.ІІІ.2011 год.-А. С.К. е признат за виновен в извършено за времето от м.VІІ.2005 год. до 10.ІІ.2006 год. в [населено място],П. община, престъпление по чл. 159а,ал.2,т.6 НК-набиране с цел да бъде ползвана за развратни действия на 23-годишната В. Л. Т. от [населено място]-за което престъпление е наказан с 1 година лишаване от свобода,търпима при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,както и с 10 000 лв. глоба. Постановено е К. да изтърпи отделно и на основание чл. 68,ал.1 НК още 3 години лишаване от свобода,наложени му с присъдата по нохд № 42/2003 год. на Петричкия районен съд,за което наказание са определени също строг първоначален режим и затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение-№ 108 от 18.ІV.2012 год.-първоинстанционната присъда е потвърдена. Конкретните възражения в искането за възобновяване са срещу:първо, кредитирането от двете съдебни инстанции на казаното от свидетелите В. Л.Т. и Х. Й. Б. при досъдебното разследване,което тези свидетели „категорично” променили при разпита им „в хода на съдебното следствие”;второ, липсата на „пълноценно и внимателно”обсъждане на твърдяното от В.Т. за оказани върху нея „натиск и манипулиране” от свидетеля Г. В.С.;трето, „пълна/та/ липса на мотиви” във въззивното решение по изложените във въззивната жалба доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда;четвърто,нарушаването от въззивния съд на поставеното в чл. 305,ал.3 НПК изискване;пето,неизлагането на мотиви относно индивидуализацията на наказанието и защо същото „не е повече или по-малко” от определеното;шесто,явната несправедливост на наложената кумулативна санкция,която осъденият намира за „прекалено” тежка,тъй като е „силно” завишена. Проверката на оспорваните актове определено налага констатацията,че нито едно от гореизброените възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда,както и на въззивното решение,не дава основания за целяното възобноновяване на наказателното производство. В отговор на съответното оплакване във въззивната жалба-а и в устната пледоария от защитника-окръжният съд подробно е аргументирал позицията си за виновност на К..Оборени са били-не само с позоваване на казаното от В.Т. и Х.Б. при досъдебното разследване-твърденията на К. за бегло познанство с Т. и липса на причастност към дейността й като проститутка в [населено място],за което съдът се е аргументирал включително с документално установената интензивна телефонна връзка между двамата. Подробно обсъждани са-и от двете съдебни инстанции-противоречията между показанията на В.Т.,дадени пред съдия при досъдебното разследване,четени и включени в годния за обсъждане доказателствен материал,с тези,които свидетелката е давала пред двата съдебни първоинстанционни състава.След направения анализ обосновано е заключено,че на казаното от Т. пред съда не може да се вярва още повече,че посредством оневиняването на подсъдимия за свождане към проституция В.Т.-както,впрочем,и баща й,разпитания като свидетел Л.Т.-цели и собствената си реабилитация като проститутка.Достатъчно обстоен коментар е направен и във връзка с противоречията между показанията на гръцкия гражданин Х..Б.,дадени пред съдия при досъдебното разследване,надлежно приобщени към доказателствения материал и тези,които Б. е дал пред втория състав на първоинстанционния съд в проведеното на 18.V.2010 год. съдебно заседание.Обърнато е внимание на хаотичността в показанията и на В.Т.,и на Х..Б., и стремежът им да акцентират върху свои взаимоотношения без връзка с подлежащите на доказване факти.Взето е отношение и по твърдението на Х..Б. пред втория първоинстанционен съдебен състав,че „шеф на В.”,т.е. сводник на В.Т.,бил „един друг Н....по-висок и по-едър” /показания на свидетеля на л.646,т.ІІ от първ.д./,след като дотогава Б. не е изразявал никакво съмнение-нито в показанията си при досъдебното разследване,нито при разглеждането на делото от първия първоинстанционен състав-че въпросният „шеф” е именно А.К.,известен с прякора си „Заека” и отличаван от другите с този прякор по местоживеенето си в [населено място]. Невярно в жалбата се твърди липсата на взето от въззивния съд отношение към твърдяното пред съда от В.Т.,че показанията й пред съдия при досъдебното разследване,уличаващи подсъдимия в престъплението,за което е признат за виновен и осъден,са били дадени след „натиск и манипулиране” от полицейския /тогава/ служител Г.В.С..Това твърдение на В.Т. и доколко то би могло да бъде кредитирано,са обсъждани на с.8-10 от въззивното решение,където е отделено място и на доказателствата за поведението на С. включително в инкриминирания период,което негово поведение,уронващо престижа и доверието в полицейските служби,в крайна сметка е довело до напускането от свидетеля на заеманата длъжност.Независимо от тази информация и след съпоставка с показанията на свидетелите Н.А. и П.К. въззивният съд е заключил,че нито Г.С.,нито друг са оказвали върху Т. каквото и да било въздействие да даде пред съдия при досъдебното разследване показания с определена насоченост,което обстоятелство и свидетелката изрично е заявила /на л. 539 от т.ІІ на първ.д.,абз. пети и седми/. Неоснователно е твърдението,че въззивният съд е нарушил изискването на чл. 305,ал.3 НПК.Това е изискване пред мотиви към първоинстанционна,респ. нова въззивна присъда,когато се приемат за установени различни от приетите за установени в първата инстанция факти.При потвърждаване на първоинстанционна присъда въззивният съд има задължението по чл. 339,ал.2 НПК: да аргументира съображенията,поради които не счита за основателни оплакванията във въззивна жалба или въззивен протест.Това свое задължение окръжният съд е изпълнил-както по-горе се посочи-но е обсъждал и противоречията в доказателствения материал,така че твърдението,освен неоснователно,е и невярно. Не е вярно заявеното в искането,че липсвали мотиви относно индивидуализацията на наложеното на осъдения К. наказание.Такива първата инстанция е изложила и те действително са доста семпли.Последното пък е напълно обяснимо с изненадващото определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55 НК,след като деецът е бил преди това осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление,налагащо извода,че свождането към проституция К. е превърнал в свое занятие.Недоумението се разсейва от отразеното във въззивното решение,че снизходителното отношение към осъдения основно се е повлияло от „съдействието,което е... оказал при проведеното вътрешно разследване” срещу Г.В.С.,а казаното в този последен абзац съдържа отрицателен отговор и на твърдението за явно несправедливо завишена кумулативна санкция.Ето защо и като съобрази дотук изложеното,ВКС в състав от трето н.о Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на А. С. К. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1366/2006 год. на Петричкия районен съд и внохд № 247/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: