Р Е Ш Е Н И Е № 101 Гр.София, 05.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, 2014, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 117/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения /озаглавено жалба/ по Н.О.Х.Д.415/99 г.по описа на ОС-Сливен, В.Н.Д.55/00 г.по описа на АС-Бургас, А. М. Д., с което се иска възобновяване на наказателното производство поради незаконосъобразно високо определено наказание, отмяна на присъда №17/11.05.00 г., постановена по първоинстанционното дело, влязла в сила на 22.05.01 г., и връщане на делото на ОС-Сливен за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането. Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството, приемайки допустимост на същото в процедура по чл.423 НПК, и в такава по чл.422,ал.1,т.5 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Досъдебното производство по настоящото дело е образувано срещу В. К. П. и А. М. Д. за извършено от тях престъпление по чл. 199, ал.1,т.1 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. В хода на същото и на двамата лично е повдигнато обвинение като посоченото и лично им е предявено разследването. На 27.12.99 г.е внесен обвинителен акт в ОС-Сливен срещу Д. и П. за извършено от тях престъпление по чл.199,ал.1,т.1 вр.чл.198,ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. В хода на цялото първостепенно съдебно производство по образуваното Н.Д.415/99 г.двамата подсъдими са присъствали лично, включително и при прочитане на присъдата на 11.05.00 г. Със същата те са признати за виновни по повдигнатото им обвинение и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца на Д. и пет години на П., търпими при първоначален общ режим. По въззивна жалба на пълномощника на Д. е образувано В.Н.Д.55/00 г. по описа на АС-Бургас, а П. се присъединява към тази жалба. Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, издирван е в страната и при определени данни,че е напуснал същата и се намира в Република Турция, след назначаване на служебен защитник, на 11.12.00 г.въззивната инстанция е дала ход на делото при условията на чл.268,ал.3,т.3 НПК /стар/. Атакуваната присъда е потвърдена с решение №71/07.02.01 г. Срещу така постановения съдебен акт на апелативния съд е депозирана касационна жалба само от П.. Той е оставен в сила с решение № 386/ 16.07.01 г.,постановено по К.Н.Д.334/01 г.по описа на ВКС, 3 н.о. Следователно присъдата за Д. е влязла в сила в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на решението, което е 23.05.01 г. /на 07.05.01 г. служебният защитник е получил съобщението/. Към първоинстанционното съдебно производство са приложени справки от ОП-Сливен за влязлата в сила присъда, предвид необходимостта от привеждането й в изпълнение за осъдения и невъзможността той да бъде намерен. Наред с други въпроси е уточнено, че лицето е обявено за международно издирване на 18.08.04 г. Искането за възобновяване на делото е постъпило по съответния ред в първоинстанционен съд на 17.12.13 г. Макар и в същото да не е отбелязана претенция за постановяване на влязлата в сила присъда при липса на познание за водено наказателно дело, образуваното пред ВКС производство е точно в тази връзка-по реда на чл.423,ал.1 НПК. С оглед допустимост на искането в контекста на преценката на шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда, са постъпили доказателства за липса на издадена ЕЗА за Д. и за задържане на лицето в с.Я., [община] на 19.11.13 г. Следва да се приеме, предвид процесната процедура, че последната посочена дата се установява като деня на узнаване за влязлата в сила присъда и постъпилото искане за възобновяване се явява допустимо. Погледнато по същество, то е неоснователно. Осъденият е присъствал в хода на досъдебното и на първоинстанционното съдебно производство. Чул е постановената присъда лично. Обстоятелството,че след това, след образуване по жалба на неговия защитник на съответното въззивно производство, не е намерен на дадения от него адрес, включително и след издирване в границите на страната, говори само за негова дезинтересираност от по-нататъшния ход на делото. Затова не може да се приеме неучастие във воденото срещу му наказателно производство и липса на възможност да осъществи адекватна лична защита. Искателят сам се е поставил в несъстояние да присъства на въззивното дело и да се активира касационно разглеждане в негова полза. Не са налице следователно предпоставките по чл.423,ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Единственото възражение, изложено в процесното искане, е такова за явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. На практика се иска приложение на процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК. Представителят на ВКП намира това за процесуално допустимо. Според ВКС такава позиция е неиздържана по следните принципни съображения: Възобновяване на едно наказателно производство може да бъде искано на посочените в чл.422,ал.1 и чл.423 НПК основания. Легитимираните лица са регламентирани в чл.420 НПК и сред тях фигурира и осъденият. Той може да иска възобновяване в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК и в такава по чл.423,ал.1 НПК. В първия случай лицето релевира конкретни нарушения по актовете, а във втория- единствено своето неучастие в наказателното производство. За да може въобще да бъде образувано производство по възобновяване по чл.423,ал.1 НПК, както е в процесния случай и както бе сторено, се проследява дали е спазен шестмесечният срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Този факт е залегнал в закона и подлежи на установяване. При спазване на срока, когато се прецени, че незаконосъобразно делото е било разгледано в отсъствие на осъденото лице и то не е знаело за висящо срещу му наказателно обвинение, в каквато връзка да премисли да се защитава ли лично или да не се интересува какво става с производството, последното се възобновява с дължимите от това последици. Когато такова искане не е уважено, би могло да се премине в процедура по разглеждане по чл.422,ал.1,т.5 НПК при нарочни претенции на осъдения в тази връзка и ако възобновяването се иска в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата. Такъв е визираният в процесуалния закон срок за тази процедура. В конкретния случай, очевидно според гореописаното, не е така. Съгласно нормата на чл.421,ал.3 НПК, осъденият може да направи искането по чл.422,ал.1,т.5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Редакцията на цитирания законов текст е такава по приетия ЗИД НПК, ДВ,бр.109/08 г. Тогава е добавено второто изречение. То дава възможност за лансиране на теза за различен срок за задочно осъдения при активиране на процедура по чл.422, ал.1,т.5 НПК, тъй като в нормата на чл. 423, ал.1,изр.1 НПК срокът е упоменат изрично. Добавянето на обсъжданото изречение създава подобно впечатление, но подходът при анализа му не бива да е механичен и буквален. Според настоящия съдебен състав се касае за изчерпателност на посочване на сроковете по всички процедури за всички възможни лица. Чл.421 НПК урежда сроковете, в които всяко легитимирано лице може да иска възобновяване. За осъдения това е процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК, посочена в различие от другите основания по чл.422,ал.1 НПК. За задочно осъдения липсва цифрово изразяване, защото процедурата за негово искане в това му качество е само такава по чл.423 НПК. Когато той желае да ползва процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК, трябва да се вмести в шестмесечния срок от влизане на съответния акт в сила. Така ще отговаря на нейните условия. Ако се приеме другата теза, задочно осъдените лица ще бъдат поставяни в по-благоприятна позиция от присъстващи при разглеждане на делото обвиняеми, понесли всички ограничения на висящ против тях процес. И това е така, тъй като при констатация на познание на задочно осъден за налично срещу му наказателно обвинение и демонстрирано нежелание да участва в процедури по него, той ще се ползва от различен, по правило по-дълъг срок от спазвалия стриктно процесуално поведение осъден, в който да иска възобновяване на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. По-нататък, ако законосъобразно задочно осъдени лица са присъствали на водения срещу им процес, би могло въобще да не се стигне до неблагополучия при постановяване на съдебните актове, атакувани от тях. Затова законът и практиката на ЕСПЧ защитава правото на лично информирано участие на обвиняемия, което при накърняване води до задължителна отмяна на съответните актове. Казаното с пълна сила важи за Д., чието оплакване, опредметено като такова по чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348, ал.1,т. 3 НПК, следователно няма да бъде разглеждано. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 415/99 г. по описа на ОС-Сливен, В.Н.Д. 55/00 г.по описа на АС-Бургас в процедура по чл.423 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 415/ 99 г. по описа на ОС-Сливен, В.Н.Д. 55/00 г.по описа на АС-Бургас в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/