Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * право на пенсия


Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

София, 21.11.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1848/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [община],представлявана от процесуален представител юрисконсулт С. Н., срещу решение № 221/12.12.2012 г. по гр.д. № 516/2012 г.на Апелативен съд-гр.В..
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд, че в случая следва да се приложи по аналогия разпоредбата на §2 ал.1 ПЗР на КСО, тъй като е относима към заварените към 31.12.1999 г. случаи. Аргументира се с обстоятелството,че към 13.10.2006 г., когато ответникът по касация навършва 60-годишна възраст, не е налице заварено положение, изразяващо се във възможност да избере как да се пенсионира- при условията на стар, отменен закон или при условията на новоприетия кодекс .Такова положение възниква на 01.01.2011 г. и на 01.01.2012 г., когато се създават съответните нови редакции на чл.68 ал.8 КСО, приложими единствено към посочените в закона адресати. Намира,че на ответника по касационната жалба са признати права, каквито той няма, в противоречие с разрешението по т.6 ППВС № 4/1975 г. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответникът по касационната жалба Н. К. Н., чрез пълномощника си адв.М. П. изразява становище, че промяната в нормативната уредба относно възрастта за придобиване право на пенсия следва да бъде съобразявано, когато това е благоприятно за увредения и че въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.46 ал.1 ЗНА, както и цитираното ППВС.
С определение № 632/21.05.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно срока, за който може да бъде присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране.
По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното:

С ППВС № 4/30.10.1975 г.-т.6 е прието,че в закона не е разрешен изрично въпросът за какъв срок следва да се присъди разликата между средно получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност и че това трябва да стане съобразно разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на правилата на морала-чл.46 ал.2 ЗНА.Прието е, че разликата се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да се продължи най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж . Към времето на това разрешение е бил сила ЗП /отм./, където в чл.2 б.”в” е посочено, че за придобиване на пенсия за изслужено време и възраст при общата ІІІ категория труд, относно мъжете е необходимо да са навършили 60 –годишна възраст и да имат 25 години трудов стаж, а за жените- да са навършили 55 години и да имат 20 години трудов стаж . В чл.31 б.”е” КТ /отм./ е предвидено, че предприятието може да прекрати трудовия договор с работник или служител имащ право на пенсия, но не по-рано от навършване на 55 години за мъжете и 50 години за жените. Впоследствие с последователни промени в законодателството- чл. 68 КЗСО, в сила 01.01.2000 г. , впоследствие КСО и измененията в него в сила от 01.01.2011 г. пенсионната възраст и необходимият осигурителен стаж са увеличавани. От 01.01.2000 г. възрастта за пенсиониране на мъжете е 60 години и 6 месеца,за жените 55 години и 6 месеца и всяка следваща година е увеличавана с по шест месеца, до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените.Същевременно сборът от осигурителния стаж и възрастта следва да бъде 98 за мъжете и 88 за жените и за всяка следваща година е увеличаван с 1, до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените, а от 31.12.2004 г. за жените е увеличаван от първия ден на всяка следваща година с 1 до достигане на 94. В случай на недостигане необходимия сбор от тези величини право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж, впоследствие 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на 65 –годишна възраст за мъжете и жените. От 01.01.2011 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 63 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години и 63 години за жените и осигурителен стаж 34 години, като осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с четири месеца, до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените. От 31.12.2020 г. е предвидено ново увеличаване на пенсионната възраст.

Когато е уважен иск за причинени имуществени вреди изразяващи се в разликата между средно получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за периода от датата на увреждане до навършване на възраст за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст и към последната дата увреденият не отговаря на новите изисквания за придобиването на право на пенсия , то следва да се приеме, че той не е получил пълно обезщетяване на причинените му вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако то не беше настъпило, увреденият би продължил да работи до навършване на съответната възраст и изпълнението на изискването за осигурителен стаж, а след изменението на чл.328 т.10 КТ от 2012 г., с което отпадна възможността на работодателя да прекрати трудовия договор на работника при придобиване право на пенсия , той би имал възможност да работи и повече.В съответствие с чл.46 ал.2 ЗНА е да се приеме,че срокът на дължимото обезщетение трябва да продължи съобразно законодателните изменения към момента на изтичане на срока на първоначалното обезщетение ,свързан с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди увеличението им, до навършване на увеличената възраст и осигурителен стаж за пенсиониране, предвидени в закона, към същия момент.
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1590/10.08.2012 г. по гр.д.№1498/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което касаторът е осъден въз основа на чл. 49 ЗЗД да заплати на ответника по касационната жалба сумата 42 248,05 лв.представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , представляващи разликата между получаваната от него пенсия по инвалидност и трудовото възнаграждение за длъжността, която е заемал, за периода от 13.10.2006 г. до 13.10.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и направените разноски по делото. Приел е, че на 13.10.1986 г. ответникът по касационната жалба паднал от височина 5 м в недовършен и необезопасен подлез, в резултат на което получил множество телесни увреждания, които обусловили инвалидизирането му І-ва група, пожизнено. По предходни предявени от него искове са му присъдени обезщетения за причинени имуществени вреди до 13.10.2006 г., когато е навършвал пенсионна възраст 60 години. Предмет на настоящия спор е претенцията му за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, възникнали в резултат на законодателната промяна във възрастта за пенсиониране , като тя е увеличена от 60 г. на 65 г. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на касатора за недопустимост на иска, произтичаща от сила на пресъдено нещо, поради присъждане по предходно дело на обезщетение за имушествени вреди до датата на навършване на 60-годишна пенсионна възраст на ответника , реализирано в пълен обем при предходна нормативна уредба. Счел е , че е предявена нова самостоятелна претенция, която е основателна. Приел е ,че ответникът не е могъл да се пенсионира при навършване на 60-годишна възраст на 13.10.2006 г., тъй като с КСО /преди КЗСО/са отменени КТ и ЗП, определящи тази пенсионна възраст. Счел е, че промяната на нормативната уредба относно увеличената възраст за пенсиониране следва да намери приложение, като благоприятна за него, с оглед регламентацията по пар.2 ал.1 ПЗР на КСО. Направил е извод, че и с т.6 от ППВС № 4/30.10.1975 г. е дадена възможност срокът за който да се присъждат вредите от разлика между средно получаваното трудово възнаграждение и размера на отпусната пенсия за инвалидност да се определи съобразно разпоредбите отнасящи се за подобни случаи, тълкувани в съответствие с чл.46 ал.2 ЗНА.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, следва да се приеме, че становището на въззивния съд е правилно.
Към момента на постановяваването на предходното решение е действал ЗП/отм./На ответника по касационната жалба е присъдено обезщетение съобразно неговите разпоредби до датата, на която навършва 60 г.възраст-13.10.2006 г. В резултат на законодателните промени към същата дата право на пенсия се е придобивало при навършване на 63 годишна възраст за мъжете, при положение,че сборът от възрастта и осигурителния стаж е 100. Злополуката с ответника по касационната жалба е станала на 13.10.1986 г. По делото е установено,че след тази дата той не е работил, а доказателства какъв трудов,респективно осигурителен стаж е имал към този момент не са събрани. С оглед възрастта му следва да се направи извод, че към датата на увреждане той би имал най-много двадесет и две години осигурителен стаж, а към 13.10.2006 г. сборът от възрастта и стажа ще е 82.При това положение съгласно редакцията на ал.4 от чл.68 КСО действаща към този момент, той би могъл да получи право на пенсия при навършване на 65 години.От казаното следва,че за да получи обезщетение, като еквивалент на всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ответникът следва да бъде обезщетен и за периода до навършване на 65-годишна възраст. Към датата на навършване на 60 години той не е имал правната възможност да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст.Поради законодателните изменения срокът, за който той ще търпи вредите е увеличен и в съответствие с изискванията на морала е те да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221/12.12.2012 г. по гр.д. № 516/2012 г на Апелативен съд-гр.В..

Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: