Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр.София, 18.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1070/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Р. Й. Й. против решение № 2/14.01.2011 год. по въззивно нохд № 591/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Прави се искане за намаляване в справедлив размер, съответстващ на вярната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства. В посочения смисъл жалбата се поддържа и в съдебното заседание като се акцентира на най-съществените за обосноваване на искането обстоятелства – признание и ниска стойност на инкриминираното наркотично вещество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата като се мотивира с правилната оценка на всички установени по делото относими за личността и деянието обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт за извършено от Й. престъпление по чл.354А, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А НК. С решение въззивният съд отменил по жалба на подсъдимия с доводи за явна несправедливост постановения по нохд № 2073/2010 год. съдебен акт поради допуснато противоречие по отношение размера на наложеното наказание глоба и върнал делото за ново разглеждане. С обжалваното решение по въззивно нохд № 591/2010 год. Пловдивският апелативен съд потвърдил постановената от Пловдивския окръжен съд при новото разглеждане на делото присъда № 131/17.11.2010 год. по нохд № 2688/2010 год., с която признал подсъдимия Й. за виновен в това, че на 23.03.2010 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-хероин, с общо тегло 0,5155 грама на обща стойност 33,50 лева. На основание чл.354А, ал.2, т.4 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.58А/изм./ вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 10 000 лева. Приложил чл.354А, ал.6 НК за наркотичното вещество, чл.59, ал.1 НК за периода на предварителното задържане, чл.53, ал.2, б.Б НК за сумата 227,45 лева. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Съдебното производство е проведено по реда на глава 27 НПК като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е обсъдил целия доказателствен материал и е направил извод, че признанието е основание да се приеме, че е автор на деянието, за което е внесен обвинителен акт. Признал го е за виновен и му е наложил наказание под предвидения минимум, спазвайки стриктно както изискванията на чл.373, ал.2 НПК, така и процесуалното задължение за оценка на доказателствата по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Въззивният съд е приел, че няма нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието, определено от първоинстанционния съд, защото е направена вярна оценка за действителната обществена опасност на личността на дееца и деянието. Отказал е да възприеме като относимо обстоятелство, имащо значение на смекчаващо за отговорността на подсъдимия, размерът на санкцията, наложена на друг подсъдим по друго наказателно производство и с по-висока стойност на наркотичното вещество. Законосъобразно наложеното наказание е под предвидения минимум, който е определен от законодателя в размер на 5 години. Вярна и с оглед действителния смисъл е оценката на доказателствените средства, в които се съдържат данни за личността на подсъдимия-поведение, предхождащо инкриминираното деяние, с което е изразил демонстративно незачитане на законите в страната и правилата на обществото, санкционирането му от съд, което очевидно не е оказало никакво влияние върху поведението му, тежестта на извършеното и непредсказуемостта на последиците за живота и здравето на предимно млади хора, между които е разпространявал наркотичното вещество, превърнал го като източник на приходи за личното си съществуване. Двете инстанции по същество са отчели размера на иззетата сума, но не са надценили данните за малкото количество и ниската стойност на хероина, както и признанието-включително и за произхода на намерените в обитаваното от него помещение пари-от разпространението на наркотици. Самопризнанието, което е направил подсъдимият, е основанието да се приложи диференцираната процедура по глава 27 НПК като се определи наказание под предвидения минимум и в съответствие с вярната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства, но не и за договаряне за резултат, който е справедлив според неговите критерии. Тези обстоятелства не налагат пренебрегване на установеното за високата степен на личността на подсъдимия и тази на извършеното престъпление, на подбудите, на последиците и отрицателното въздействие върху обществените отношения и върху съзнанието на гражданите, които са били осъзнавани от подсъдимия при извършване на престъплението и не могат да обосноват необходимост от намаляване на санкцията. Затова като е отказал да приеме за основателни доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода по изложените в обжалваното решение съображения, въззивният съд не е допуснал нарушение, което да е основание за отмяна или изменение по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Наказание лишаване от свобода в размер на 4 години за конкретно извършеното от подсъдимия съответства на принципа по чл.35, ал.3 и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. Кумулативното наказание глоба също е определено в размер, значително под предвидения минимум и в съответствие с относимите за индивидуализацията обстоятелства. С оглед на изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/14.01.2011 год. по въззивно нохд № 591/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ : /СЛ