Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. София 16.05.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участие на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 6006 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 8024201/08.10.2015 г., подадена от ищеца Е. И. Я. от [населено място], чрез адв.С. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 04.09.2014 г. по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. И. Я. иск с пр.основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на [фирма] [населено място] и на [фирма] [населено място] сумата 472.09 лв. представляваща такса за повторно присъединяване към електропреносната мрежа на сградата на адрес [населено място], ул.”Проф. д-р Д. А.” № 9, в която притежава недвижими имоти със съответните идеални части от общите части на сградата, както и на решение от 13.07.2015 г. по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд.
Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото – основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Към молбата за отмяна са приложени молба от 17.04.2015 г. от Е. И. Я., писмени бележки от 27.04.2015 г., писмо до молителя от 26.08.2015 г., статус на решение № 5126/13.07.2015 г. по в.гр.дело № 1906/2014 г. на СГС, удостоверение изх. № 1749/16.01.2013 г., издадено от Софийски районен съд, констативен протокол № 2889246/18.09.2015 г.
Ответниците по молбата за отмяна [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт С. Д. в писмено становище от 11.03.2016 г. са мотивирали доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът по молбата сочи, че не са налице основанията по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт С. Р. в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.
С определение № 430/08.12.2015 г. постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:
С решение от 04.09.2014 г. по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от Е. И. Я. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на [фирма] [населено място] и на [фирма] [населено място] сумата от 472.09 лв. представляваща такса за повторно присъединяване към електропреносната мрежа на сградата на адрес [населено място], ул.”Проф. д-р Д. А.” № 9, в която притежава недвижими имоти със съответните идеални части от общите части на сградата.
С решението е прието за безспорно установено по делото, че е издадено разрешение за ползване на сграда, находяща се в [населено място], ул.”Проф. д-р Д. А.” № 9 в която молителят притежава право на собственост върху самостоятелни обекти с идеални части от общите части на сградата в размер на 13.292%, че към 16.03.2004 г. сградата е била присъединена към електроразпределителната мрежа, че възложителите за построяването й, един от които е молителят са инвестирали в изграждане на кабелни линии НН.
Взети са предвид разпоредбите на пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ/Д.в., бр.107/09.12.2003 г./, с който е отменен ЗЕЕЕ с изключение на глава X., според който енергийните обекти и съоръжения, елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на закона трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица да се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизане в сила на ЗЕ. Съдът приел, че при действието на ЗЕЕЕ е приета и е действала Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители/приета с ПМС № 76/09.05.2000 г. и отм.Д.в.бр.34/19.04.2005 г./. Прието е, че с разпоредбите на чл.15,ал.1 от Наредбата е предвидено заплащане на цена за присъединяване на обект към електрическата мрежа, която зависи от заявената мощност и категорията на сигурност на захранване, че ал.3 въвежда задължение за приспадане на тази цена от вноските за изкупуване на съоръженията.
Според съда в случая е установено, че молителят-ищец е заявил, че е фактически присъединен потребител на електрическа енергия, че в това качество е длъжен да заплати цената за присъединяването. Посочил е, че молителят има вземане към [фирма], като правоприемник на [фирма] във връзка с изградените кабелни линии НН при условията на чл.92, ал.6 от ЗЕЕЕ/отм./, в сила към момента на тяхното изграждане. Прието е, че всяка от страните има вземане към другата с предвидено законодателно вземанията да се погасяват чрез прихващане до размера на по-малкото от тях – члр.15,ал.3 от Наредбата от 2000 г.
Първоинстанционния съд е приел, че след изграждане на обекта на ул.”Проф. д-р Д. А.” № 9 [населено място] е проведено Общо събрание на етажните собственици и е взето решение да се сключи договор с [фирма] за изкупуване на съоръженията за присъединяване. Посочил е, че договорът е сключен от надлежно упълномощено от всички собственици, включително и от ищеца лице К. И. М., че договорът е сключен в изпълнение на задължението на собствениците на съоръженията да предадат в собственост и за експлоатация на разпределителното дружество кабелите, част от електропреносната мрежа съгласно пар.1,т.20 от ДР на ЗЕ.
Прието е, че от цената от 9 400 лв., определена според решение Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕВР е приспадната стойността на съоръженията за присъединяване, която е 6 046 лв., че по този начин, след прихващане на двете вземания до размера на по-малкото от тях в задължение на всеки собственик, съобразно квотата му от идеалните части от правото на собственост върху сградата е да заплати дължимата цена за присъединяване. Преценено е за неоснователно възражението на молителя-ищец, че след като е присъединен към електропреносната мрежа задължението му за заплащане на цената за присъединяване представлява повторно плащане. Според съда фактическото присъединяване не го освобождава от задължението да заплати цената за това присъединяване, че по-ниската стойност, която дължи е поради негово вземане за цената, вложена при изграждане на елементи от електроразпределителната мрежа. Посочил е, че молителят-ищец не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението съгласно договора от 17.04.2006 г.. С оглед на тези съображения е формиран извод за неоснователност на предявения иск срещу [фирма].
По отношение на ответника [фирма] съдът е приел, че същият не е пасивно легитимирана страна по предявения иск, тъй като не претендира заплащане на сума от 472.09 лв. от ищеца, че не е страна по договора от 17.04.2006 г., с което е поето задължение да се заплати сумата. Направил е извода, че предявения иск срещу този ответник е неоснователен и следва да се отхвърли.
С решение от 13.07.2015 г. по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 04.09.2014 г. по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд. Последното е влязло в сила на 13.07.2015 г.
С въззивното решение съдът е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
Въззивният съд също е приел, че молителят-ищец е собственик на обекти в сграда, находяща се в [населено място], ул.”Проф. д-р Д.А.” № 9 и на 13.292% идеални части от общите части на сградата, въведена в експлоатация, според Акт обр.16/04.03.2004 г., като е издадено и Разрешение за ползване № 107-ПК-55/16.03.2004 г. Посочил е, че към този момент е изградена вътрешна електрическа инсталация в сградата и всички необходими съоръжения за присъединяването й към електропреносната/електроразпределителната мрежа.
Въз основа на приложените писмени доказателства въззивният съд е приел, че сградата на ул.”Проф. д-р Д.А.” № 9 е била и присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма], че това не се оспорва от ищеца, който е потребител на електрическа енергия за собствените си обекти в сградата от 2004г., от който момент е започнало ползването.
Прието е, че съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./ и Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107, 09.12.2003г.), за присъединяването на обект към електрическата мрежа се дължи заплащането на цена, която е обусловена от заявената мощност и категорията на сигурност на захранване – чл. 15 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, приета с ПМС № 76/09.05.2000г., обн. ДВ, бр. 40/16.05.2000г., в сила от 17.06.2000г., отм. ДВ, бр. 34/19.04.2005г., в сила към 2004г. Прието е също, че тази цена е държавно регулирана и конкретно по размер е определена с Решение № Ц-002 от 29.03.2002г. на ДКЕВР, издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 10, вр. чл. 20, 21, 22, 23 и 24 от ЗЕЕЕ, във връзка с Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия, приета с ПМС № 53 от 06.03.20002г. (обн. ДВ, бр. 27 от 15.03.2002г.). Според съда в т. 7 от Решение № Ц-002 от 29.03.2002г. на ДКЕВР са конкретно посочени цените за присъединяване на обекти на потребители към електропреносната и електроразпределителните мрежи, считано от 01.04.2002г.
Въззивният съд е приел, че молителят-ищец не е оспорил каква е била заявената от собствениците на сградата мощност на присъединяване, съответно че според цената по т. 7 от цитираното решение на ДКЕВР, за такава заявена мощност се дължат 9 600 лева. Посочил е, че се оспорва необходимостта от такава мощност при изпълнено в двора на мястото незаконно строителство (гаражи), съответно определената за плащане цена. Прието е, че конкретно изпълненото в мястото строителство не е от значение за дължимата цена, че е релевантна само заявената мощност.
Прието е също, че сумата от 9 600 лева, цена за присъединяването, не е платена от етажните собственици, включително и от ищеца съответно на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата на ул.”Проф. д-р Д.А.” в [населено място] и към 2006г., когато между етажните собственици и [фирма] е бил сключен Договор за изкупуване на енергийни обекти № ДИП 9574/7.04.2006г. с предмет кабелни линии НН за външно електрозахранване на жилищната сграда за сума от 6 064 лева. Посочил е, че договорът е бил сключен с оглед изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ и въз основа на него за етажните собственици, включително и за ищеца е възниквало право да получат сумата от 6 064 лева.
Въззивният съд е приел, че при съществуването на насрещни задължения между [фирма] и етажните собственици, сумите от 9 600 лева и 6 064 лева са били прихванати до размера на по-малката и разликата е останалата дължима такса за плащане от етажните собственици за присъединяването на сградата, включително за ищеца-молител. Прието е също, че не се касае за второ присъединяване на сградата към електропреносната мрежа през 2006г., нито за нова цена за присъединяване, а за неплатена такава цена при присъединяване на жилищната сграда след изграждането й през 2004г.
Съдът е приел, че не се касае за нарушение на Директива 93/13 на Е. или на чл. 143 от З., тъй като има дължима от ищеца цена, за заплащането на която е имало законно основание, както и установен ред по ценообразуването. При тези съображения първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е потвърдено.
Молителят е представил молба от 17.04.2015 г., писмени бележки от 27.04.2015 г., писмо до молителя от 26.08.2015 г., статус на решение № 5126/13.07.2015 г. по в.гр.дело № 19062/2014 г. на СГС, удостоверение изх. № 1749/16.01.2013 г., издадено от Софийски районен съд, констативен протокол № 2889246/18.09.2015 г. По същество искането на молителя-ищец е за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК – поради наличие на нови писмени доказателства на влязлото в сила решение по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Представения от молителя констативен протокол № 2889246 е от 18.09.2015 г. и представлява новосъздаден документ. Същият е издаден след деня на устните състезания пред въззивния съд – 21.04.2015 г. С протокола е удостоверена смяна на електромер на апартамент, находящ се в [населено място], ул.”Проф. д-р Д. А.” № 9, ап.4, собственост на молителя. Освен това писменото доказателство не е от съществено значение за делото, тъй като няма да доведе до промяна на фактическите и правни изводи на съда по предявения отрицателен установителен иск с пр.осн.чл. 124,ал.1 ГПК.
Останалите документи приложени към молбата за отмяна не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Представената молба вх. № 49462/17.04.2015 г. е от молителя, чрез адв.С. Б. и е приложена по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд с искания по хода на делото и с доказателствени искания по същото дело. Приложените писмени бележки от 27.04.2015 г. от молителя, чрез адв.Ст.Б. са също по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд, отмяна на решението по което е поискана. Представения статус на решение № 5126/13.07.2015 г. по в.гр.дело № 19062/2014 г. на СГС касае момента на влизане в сила на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 19062/2014 г. и също не представлява ново писмено доказателство, за да се постанови отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Приложеното писмо до молителя от 26.08.2015 г., изпратено от [фирма] и удостоверение изх. № 1749/16.01.20134 г., издадено от Софийски районен съд не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства, поради което не могат да бъдат основание за отмяна на решението на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд.
Съдът не обсъжда представените от молителя след подаване на молбата за отмяна писмени доказателства, описани в жалба-молба вх. № 2150/25.02.2016 г., тъй като същите не са предмет на подадената молба за отмяна.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Относно подробните съображения на молителя Е. Я., изложени в жалба-молба вх. № 2150/25.02.2016 г. съдът намира, че същите касаят правилността на решението на Софийски градски съд, чиято отмяна е поискана и поради това не следва да се обсъждат. В настоящото производство по чл.303 и сл.ГПК съдът преценява дали е налице заявеното основание за отмяна на посоченото от молителя основание – чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а не дали решението е правилно и дали са налице основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Отмяната не е фаза от исковия процес, а представлява самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303. В случая заявеното основание за отмяна от молителя Е. Я. е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК - нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Както се отбеляза по-горе представените с молбата за отмяна доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и поради това същата молба следва да се остави без уважение.
Всички съображения на молителя, изразени лично в съдебно заседание и чрез адв.Б. за наличие на соченото основание за отмяна са неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на всеки от ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК направените разноски за настоящото производство. Основателно е възражението на молителя, формулирано чрез адвокат-пълномощника за прекомерност на претендираните разноски от ответниците по молбата в частта за юрисконсултското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото – чл.78,ал.5 ГПК. С оглед на това съдът намира, че следва да се намалят разноските на ответниците по молбата в тази им част до сумата по 200 лв. за всеки от тях за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба с вх. № 8024201/08.10.2015 г., подадена от ищеца Е. И. Я., [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез адв.С. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1,ап.2, адв. Ст.Б. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.2015 г., постановено по гр.дело № 19062/2014 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 04.09.2014 г. по гр.дело № 32025/2012 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда Е. И. Я. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по 200 лв. на всеки от тях разноски по делото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|