Р Е Ш Е Н И Е № .102 гр.София, 06 юли 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 161 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. И. Х. срещу решение № 3 от 19.01.2021 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 385/2020 г. С жалбата се поддържа възражение за явна несправедливост на потвърденото от въззивния съд наказание, което съдът от първа инстанция е определил на подс. Х.. Поискано е изменяване на въззивното решение с намаляване на срока на наложеното на подсъдимия наказание, свързано с лишаването му от свобода. Искането е мотивирано с факта на младата възраст на подсъдимия, изказаното от него съжаление за стореното, като наред с това се твърди, че Х. е напуснал местопроизшествието поради страх от саморазправа с него от страна на близките на загиналата. Наказанието е определено като несъразмерно тежко и от гледище на приноса на пострадалата за настъпването на автозлополуката. Според защитника липсват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият и неговия защитник не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че наложеното наказание е справедливо, като съответства на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание всеки от частните обвинители К. А. и М. М. и техните повереници не вземат лично участие в съдебното заседание. Не са представили становище по жалбата. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 260001 от 25.09.2020 г., постановена по НОХД № 82/2020 г. състав на Габровския окръжен съд е признал подсъдимия М. И. Х. за виновен в това, че на 09.10.2019 г., в [населено място], общ. Севлиево, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и въведеното с пътен знак Б-2 указание относно предимството и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К., като е управлявал превозното средство без да има необходимата правоспособност и е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК го е осъдил на четири години и осем месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и е оправдал подсъдимия по обвинението за това да е извършил престъплението при допуснато нарушение и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На осн. чл. 68, ал. 2 НК съдът е постановил подсъдимият да не изтърпява общо определеното му по други две наказателни производства наказание от две години лишаване от свобода. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил заплащането на направените по воденето му разноски в тежест на подсъдимия. Извършил е и разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното по касационен ред съдебно решение присъдата е изцяло потвърдена. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Определен под средния законоустановен размер, срокът на наложеното на подсъдимия наказание, свързано с лишаването му от свобода се явява съобразен с всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на отговорността му - смекчаващи и отегчаващи, като се има предвид относителната тежест на попадащите във всяка от двете категории. Обстоятелствата, свързани с подсъдимия, на които защитникът е акцентирал в жалбата - младостта му, заявеното от него отношение към извършеното, трудовата му ангажираност са взети предвид при отмерването на наказанието. Към тях без съмнение следва да се добави и фактът на допуснатото от пострадалата съпричиняване на резултата. Моментите от фактологията, на които се е позовал първостепенния съд, за да отрече принос на К. за възникването на произшествието и заради които позицията му е подкрепена от въззивната инстанция - липсата на други, движещи се по пътя превозни средства към момента на злополуката, широчината на платното за движение, както и това, че ударът би бил предотвратим, ако подсъдимият се е движел с разрешена скорост и ако бе имал предписаното му от пътен знак Б-2 поведение, в една своя част са напълно ирелевантни, а в останалата - представляват все обстоятелства, които определят собствения на Х. принос за настъпването на злополуката. Приносът на пострадалата трябва да се преценява отделно и самостоятелно от гледна точка на това дали самата тя е допуснала нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с общественоопасния резултат. От фактическа страна П. К. е нарушила чл. 108, ал. 2 ЗДвП, като се е поставила в опасна близост с попътно движещите се превозни средства. Налице е неправомерно нейно поведение и принос за настъпването на произшествието, който не се елиминира като факт нито от факта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, довели до автопроизшествието, нито от общата широчина на платното за движение и липсата на други пътуващи в участъка превозни средства в момента на настъпването на удара, както е приел практически въззивният съд, доколкото изпълнението на задължението по чл. 108, ал. 2 ЗДвП не е поставено в зависимост нито от параметрите на платното за движение, на което се намира пешеходецът, нито от наличието на участващи в движението пътни превозни средства. Действително оценъчната дейност на въззивния съд по определяне на наказанието не обхваща съпричиняващото поведение на пострадалата. Макар това поведение да е обективна част от характеризиращите деянието обстоятелства, в конкретния случай то не е основание за смекчаване на наказанието. Тежестта на комплекса от смекчаващи обстоятелства се уравновесява от отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито не само съществуват (противно на мнението на защитника), но са в обем и със сериозност, правещи наложеното наказание адекватна и заслужена реакция на извършеното престъпление, способна да съдейства за постигане на целите по чл. 36 НК. Цел на наказанието е постигане на специална превенция чрез оказване на коригиращо въздействие и формиране на задръжки у дееца срещу извършването на нови престъпления. С поведението си в конкретния случай подсъдимият нагледно е демонстрирал устойчивост спрямо упражняваното по отношение на него наказателно-правно въздействие, отхвърляйки не за първи път правните забрани. В рамките на 18 месеца той е осъден за две престъпления от общ характер, вкл. и за управляване на моторно превозно средство без свидетелство за управление, като понастоящем инкриминираното деяние е извършено само 5, съответно - 6 месеца след влизане в сила на всеки от съдебните актове, с които е санкциониран и в изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на общо определеното за двете престъпления наказание лишаване от свобода. Налични са в този период и четири наложени му по административен ред наказания за нарушения на ЗДвП, в т.ч. отново и за управляване на моторно превозно средство без свидетелство за управление. Тези факти справедливо са отчетени от съдилищата при индивидуализацията на наказанието, доколкото красноречиво показват неотзивчивостта на съзнанието на подсъдимия към приложените до момента спрямо него мерки за въздействие от страна на държавата. За да се въздейства върху подсъдимия възпиращо и да бъде преориентиран той към социално невредящо поведение е нужна реакция, чрез която да му бъде показано, че правото е сериозен регулатор, че то няма пожелателен характер и вложените в него норми имат обвързващ характер спрямо всички граждани и трябва да бъдат спазвани. Наказанието е адекватно от гледище и на останалите отегчаващи обстоятелства, сред които е фактът на реализиране на престъплението при наличие на два от признаците на квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 НК. Възражението, че подсъдимият е напуснал мястото на злополуката преди идването на органите на полицията не е подкрепено чрез доказателства по делото, които да e установена реакция на събрали се на мястото граждани, поведението на които е създавало риск за подсъдимия. Отегчаващ фактор е самото естество на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, вкл. относно режима на скоростта, което нарушение е всякога особено сериозно и рисково, още повече като се има предвид липсата на призната по надлежния ред квалификация на Х. като водач на моторно превозно средство. С оглед на всичко това неоснователно е възражението, че с наказание лишаване от свобода в утвърдения от въззивния съд размер е нарушен принципа за справедливото отмерване на приложимата санкция. Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 19.01.2021 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 385/2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.