1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50013 гр. София, 21.03.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1952 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1355 от 16.04.2010г. по арбитражно дело № 1355/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова. Ищецът Д. С. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Ч. е предявил срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на решение № 1355 от 16.04.2010г. по арбитражно дело № 1355/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова. Поддържа становище, че арбитражното решение е нищожно, тъй като с него е решен потребителски спор – ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП като лице, сключило с ответника договор за потребителски кредит като физическо лице за задоволяване на лични нужди. Позовава се на разпоредбите на § 6, ал. 1 и ал. ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./, чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ и решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на Република България. Ищецът моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно и да му бъдат присъдени направените разноски. Ответникът „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. М. оспорва иска и прави възражение за неговата недопустимост поради това, че „Профи Кредит България ” ЕООД не е надлежна страна за участие, тъй като вземането е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, както и поради предявяване на иска след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид връчване на арбитражното решение на ищеца /ответник по арбитражното дело/ през 2010г. съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА, както и връчване на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в резултат на което са постъпили суми по изп. дело № 5517/2011г. на ЧСИ Н. М., образувано по изпълнителен лист, издаден на 14.06.2011г. от СГС въз основа на арбитражното решение. Ответникът излага и евентуални възражения за неоснователност на предявения иск, като поддържа, че разпоредбите на § 6 ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./, чл. 3, ал. 4 ЗЗП /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ и чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ не намират приложение в конкретния случай, тъй като не се касае до висящо арбитражно производство и разпоредбите не предвиждат обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни отношения между страните. Поддържа становище, че правоотношението по арбитражното споразумение е възникнало много преди влизане в сила на промените, а арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и влизане в сила на арбитражно решение по време, когато е действала старата нормативна уредба. Ответната страна моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 1355 от 16.04.2010г. по арбитражно дело № 1355/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова Д. С. Д. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер 6 931,31 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението – по договор за револвиращ заем № [ЕГН], сключен на 16.10.2009г. Искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е предявен от надлежна страна – ответник по арбитражно дело № 1355/16.04.2010г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова. Възражението на настоящия ответник „Профи Кредит България“ ЕООД за недопустимост на иска поради това, че „Профи Кредит България“ ЕООД не е надлежна страна за участие, тъй като вземането е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е неоснователно. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е страна в арбитражното производство по горепосоченото арбитражно дело, поради което не би могло да бъде надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността или за отмяна на постановеното по това дело арбитражно решение. Обстоятелството, че спорното право е прехвърлено чрез цесия, не променя лицето, срещу което следва да се предяви искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Възражението на „Профи Кредит България“ ЕООД за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид връчване на арбитражното решение на ищеца /ответник по арбитражното дело/ през 2010г., е основателно. В разпоредбата на чл. 13.4 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, които са неразделна част от сключения между страните договор /т. VI, б. В от договора/, е регламентирано, че избраният от страните арбитър има право да връчва документацията на посочения в договора за револвиращ заем адрес; призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра; призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Посоченият в сключения на 16.10.2009г. договор за револвиращ заем № [ЕГН] адрес на Д. С. Д. е следният: [населено място], кв. Ново село, [улица]. Решението по арбитражно дело № 1355/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова е постановено на 16.04.2010г. и е изпратено на Д. Д. на 24.09.2010г. на адрес [населено място], кв. Ново село, [улица], т. е. на посочения в договора за револвиращ заем адрес съгласно чл. 13.4., изречение 2, първата хипотеза от Общите условия. Не са налице данни Д. С. Д. да е уведомил писмено „Профи Кредит България“ ЕООД след сключване на договора за друг адрес, на който да бъдат връчвани съобщения съобразно последната хипотеза на чл. 13.4., изречение 2 от Общите условия. Видно от товарителница № 1000004905171 куриерът на „Еконт Експрес“ ООД е направил опит за доставка на пратката на 05.10.2010г., но получателят не е бил намерен на адреса и пратката е върната на 22.10.2010г. От посочената товарителница и приложеното към гр. дело № 1674/2011г. на Софийски градски съд удостоверение от 15.04.2011г., издадено от „Еконт Експрес“ ООД, се установява, че като причина за недоставяне на пратката е отразена цифрата 2 – „Несъществуващ /грешен/ адрес“. Видно от изисканата справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянният адрес на Д. С. Д., считано от 30.11.2001г. до момента на изготвяне на справката – 01.02.2023г., е [населено място], [улица], а настоящият адрес за периода от 30.09.1986г. до 04.02.2010г. - [населено място], [улица], за периода 04.02.2010г. – 14.06.2016г. – [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, и след 14.06.2016г. до момента на изготвяне на справката – отново [населено място], [улица]. От приложеното изп. дело № 20118410405517 на Частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841, образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2011г. гр. дело № 1674/2011г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на процесното арбитражно решение, се установява, че изпратените от Частния съдебен изпълнител множество покани за доброволно изпълнение не са връчени на Д. С. Д.. Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав приема, че арбитражното решение се счита за връчено съгласно чл. 13.4., изречение 2 и 3 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра на посочения в договора за револвиращ заем адрес, т. е. налице е фингирано връчване. Предвид изложените съображения се налага извод, че предявеният иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е недопустим, защото не е предявен в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи от решение № 9/24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА, практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производствата по чл. 47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, независимо от това, кога е било постановено атакуваното арбитражно решение – преди или след изменението на закона от 2017г. За да се запази двуфазната висящност на арбитражното производство и да намерят приложение изменените разпоредби съгласно § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./, съдът следва да е сезиран в срока по чл. 48, ал. 1 ГПК. В настоящия случай първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ и поради изтекъл преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА през м. октомври 2010г. защитата не може да премине във втория стадий. С оглед на това в случая § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск. Поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА исковото производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определението за даване ход на устните състезания в открито съдебно заседание от 21.02.2023г. ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1952/2022г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. ОСЪЖДА Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], партер, ап. 1, постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица] да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ сума в размер 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.