10 Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 04.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5995 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Н. и Д. Б. Н. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 02.07.2014г. по в.гр.д.№297/2014г. С определение №689/16.12.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл.291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения; какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност; има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл.502 и чл.503 ГПК. К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е разгледал възражението им за нищожност на действията на съдебния изпълнител; неправилно е приел, че към момента на приключване на публичната продан на процесния апартамент е имало неиздължена част от задължението по изп.д.№291/2011г. на ЧСИ Р.; неправилно е приел, че ответниците са придобили права въз основа на издаденото след проведената публична продан постановление за възлагане на недвижим имот; неправилно е включил и размера на задължението по изп.д.№291/2011г. и публичните задължения; неправилно е приел, че и при неспазване на процедурата по уведомяване на съпруга-недлъжник купувачът на публичната продан е придобил и притежаваните от този съпруг идеални части от имота. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен като им бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. П. Д. и Д. Б. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, като претендират и присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Д. Б. Н. и Д. П. Н. са предявили срещу М. П. Д. и Д. Б. П. иск за предаване владението върху апартамент, находящ се в [населено място], бул.”25-ти с.” №19, вх.?, ет.?, ап.??. С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което така предявеният иск е отхвърлен. По отношение на задълженията, за погасяването на които процесният имот е бил изнесен на публична продан е прието следното: Със заповед №431/12.09.2011г. по ч.гр.д.№4199/2011г. на Добричкия районен съд, издадена по реда на чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-договор за заем №1749/30.11.2009г. е разпоредено длъжниците М. С. Д. /заемател/ и Д. П. Н. /поръчител/ да заплятат солидарно на Кооперация “В.-Д.”-гр.Д. сумата 4730.58лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2011г. и разноски в размер на 94.16лв. заплатена ъдржавна такса. Въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.09.2011г. и молба с вх.№01768/14.09.2011г. е образувано изп.д.№20117360400288 на ЧСИ В. Р. с рег.№736 на КЧСИ с район на действие-ОС-Добрич. Със заповед №409/20.09.2011г. по ч.гр.д.№4311/2011г. на Добричкия районен съд по реда на чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-договор за заем №1757/18.12.2009г. е разпоредено длъжниците Д. П. Н. /заемател/ и Д. Б. Н. /поръчител/ да заплатят солидарно на Кооперация “В.-Д.” сумата 25000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2011г. и разноски в размер на 500лв.-заплатена държавна такса. Въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2011г. и молба с вх.№01824/26.09.2011г. е образувано изп.д.№20117360400291 на ЧСИ В. Р.. Със заповед №607/07.12.2011г. по ч.гр.д.№ 6002/2011г. на Добричкия районен съд по реда на чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-договор за заем №1874/20.05.2010г. е разпоредено длъжникът Д. П. Н. да заплати на Кооперация “В.-Д.” сумата от 4416.71лв., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2011г. и разноски в размер на 88.33лв.-заплатена държавна такса. Въз основа на молба вх.№02179/08.12.2011г. Кооперация “В.-Д.” е поискала изпълнителният лист да бъде присъединен към изп.д.№20117360400291 на ЧСИ В. Р., а въз основа на молба вх.№02043/24.11.2011г. на Кооперация “В.-Д.” изп.д.№20117360400288 е било присъединено към изп.д.№20117360400291. Прието е, че изпълнението по изп.д.№20117360400291 е било насочено към процесния апартамент, от който Д. П. Н. е притежавала 1/6 ид.част като лично имущество, придобито по наследство след смъртта на нейния баща П. М. Д., а 4/6 ид.части са принадлежали в режим на съпружеска имуществена общност на Д. П. Н. и Д. Б. Н., придобити по силата на договор за продажба, сключен между М. С. Д. и Д. П. Н. на 02.12.2009г. /н.а.№144, том ІІ, рег.№4080, н.д.№237/2009г./. Прието е, че по изп.д.№20117360400291 на длъжниците Д. Н. и Д. Н. са били връчени покани за доброволно изпълнение, в които е посочен размерът на задължението им от 28129.43лв., формиран като сбор от сумата 25000лв.-главница, ведно със законната лихва от 16.09.2011г. в размер на 98.97лв., 500лв. присъдени разноски и разноски в съдебното изпълнение в размер на 2530.46лв. По делото е прието, че са установени и публични задължения в размер на 100лв. за Д. Н. и 986.12лв. за Д. Н.. Прието е, че имотът е бил описан и оценен по изп.д.№291 с протокол от 21.10.2011г. и публичната продан е насрочена за периода от 16.11.2011г. до 16.12.2011г. с начална цена от 30000лв. за притежаваните от Д. Н. и Д. Н. 5/6 ид.части от имота. Прието е, че по молба на Д. Н. на 07.12.2011г. е изготвена справка за всичките задължения по изп.д.№291 и на 02.11.2011г., 09.12.2011г. и 12.11.2011г. Д. Н. е извършил плащане по изпълнителното дело общо в размер на 29100лв. като с молба вх.№02217/12.12.2011г. е поискал да бъде прекратено това изпълнително дело поради пълното погасяване на задължението му. Изложени са съображения, че общият размер на солидарното задължение на двамата длъжници по изп.д.№291 е възлизал на сумата 30193.29лв., като е прието, че в тази сума се включват сумите по изп.лист от 20.09.2011г. общо в размер на 26 081.25лв., публични задължения за Д. Н. в размер на 986.12лв. и за Д. Н. в размер на 100лв., дължими такси и разноски. Прието е, че след като взискателят по изп.д.№291 и по изп.д.№288 е един и същ и същото лице разполага и с още един изпълнителен лист срещу същия длъжник /Д. Н./, не се касае до случай на присъединени взискатели, тъй като по реда на чл.11 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители взискателят е поискал изпълнителните дела да бъдат присъединени, а за присъединен взискател следва да се счете и държавата. Изложени са съображения, че изпълнение върху лично имущество за лични задължения на съпрузите се извършва по общия ред и успешно приключилата публична продан на такова имущество има за последица загубване на притежаваните от съпруга-длъжник вещни права и придобиването им от лицето, обявено за купувач Прието е, че върху вещ, обект на СИО, може да бъде насочено изпълнение за общ дълг на двамата съпрузи, в който случай изпълнението е върху цялата обща вещ както при изпълнението за общ дълг на съсобственици и успешно приключилата публична продан на такова имущество има за последица загубване на притежаваните от съпрузите-длъжници вещни права и придобиването им от лицето, обявено за купувач. Прието е, че върху вещ, обект на СИО, може да бъде насочено изпълнение и за личен дълг на единия от съпрузите като в този случай съпружеската имуществена общност се третира спрямо личните кредитори на съпруга-длъжник като съсобственост при равни идеални части. Това въведено от законодателя относително правно състояние е прието, че открива пряка възможност за принудително изпълнение върху дела на съпруга-длъжник от общата вещ. Изложени са съображения, че имот СИО може да бъде продаден изцяло на публична продан по изпълнително дело, насочено само срещу единия от съпрузите за негови лични задължения и вещно-прехвърлителното действие на проданта да настъпи за целия имот само при условията на чл.504, ал.2 ГПК, ако съпругът-недлъжник даде писмено съгласие за това. Ако съпругът-недлъжник не е дал съгласие е прието, че се описва целия имот, но на публична продан се изнася само притежаваната от съпруга-длъжник идеална част и купувачът на публичната продан придобива само правата на съпруга-длъжник. В случая е прието, че обект на събиране в изпълнителното производство са както личните задължения на Д. Н., така и общо /солидарно/ задължение на съпрузите Д. Н. и Д. Н. като изпълнението е насочено както върху лично имущество на Д. Н. /1/6 ид.част от имота/, така и върху съвместно притежаваното от двамата /4/6 ид.части от същия имот/. Прието е, че липсата на дадено съгласие от Д. Н. е ирелевантно по отношение на прехвърлителното действие на публичната продан касателно собствената на Д. Н. 1/6 ид.част от имота, както и за частта на Д. Н. от притежавания в режим на СИО дял, т.е. за 4/12 ид.части /2/6/. Прието е, че при наличие на непогасен остатък от личните задължения на Д. Н. публичната продан има прехвърлително действие както за личното й притежание /1/6 ид.част/, така и за припадащата й се част от СИО и тези права са придобити в пълен обем от купувача на публичната продан М. Д. по време на брака му с Д. П.. По отношение правата на Д. Н. е прието, че към датата на последното плащане /12.12.2011г./ размерът на солидарното задължение възлиза на сумата 30193.29лв., а общият размер на внесените от него суми възлиза на 29100лв., с оглед на което съдебният изпълнител не е бил длъжен да преустанови действията по принудително изпълнение касателно припадащите се на длъжника 4/12 ид.части от имота. С оглед на това е прието, че проведеното изпълнение върху 5/6 ид.части от апартамента е законосъобразно, съгласно чл.496, ал.2 ГПК купувачът е придобил всички права, които длъжниците са имали върху имотите, ищците са загубили тези права и не се легитимират като собственици на претендираните идеални части от апартамента. Въпросите, произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят значението на правилата, установени в чл.502-506 ГПК за вещно-правните последици на публичната продан, насочена към имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност. По въпроса длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на солидарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл.291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения настоящият състав приема следното: Ако след изготвяне на обявление за публична продан по реда на чл.487 ГПК, насочена към имот, част от който принадлежи на солидарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, е направено пълно погасяване на общото задължение при условията на чл.491 ГПК, предпоставките за извършването на проданта не са налице, дори да са останали непогасени лични задължения на другия съпруг от присъединени други изпълнителни листове, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения. С оглед настъпилата съществена промяна в правоотношението /единият съпруг вече не притежава качеството длъжник/, започната публична продан не се довършва, а се започва нова при отчитане на новите условия с оглед разпоредбите на чл.502-503 ГПК, тъй като промяната засяга условията, при които проданта може да бъде извършена. Дори да са останали непогасени лични задължения на единия солидарен длъжник, с оглед погасяване на общото солидарно задължение съществено се променят условията, при които притежаваният в режим на съпружеска имуществена общност имот може да бъде изнесен на публична продан за личен дълг на единия съпруг. Изпълнение върху имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия съпруг може да бъде насочено само при условията на чл.502 и сл. ГПК, за което следва да бъде уведомен както съпругът-недлъжник, така и лицето, което участва в публичната продан. Тази съществена промяна, свързана с необходимостта съгласието за продажбата на цялата вещ на съпруга-недлъжник да е изрично изразено, както и възможността на публична продан да бъде изнесена само частта на съпруга-длъжник налага изготвянето на ново обявление за публична продан с цел лицата, които желаят да закупят имота да бъдат информирани за условията на проданта и обема от права, които биха могли да придобият. По въпроса какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност настоящият състав приема следното: Публичните задължения са лични. Изпълнителните действия по удовлетворяване на тези задължения могат да бъдат насочени към имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност само при условията на чл.502 и сл. ГПК. По въпроса има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл.502 и чл.503 ГПК настоящият състав приема следното: Ако съпругът-недлъжник не бъде уведомен за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, неговите права върху имота могат да бъдат противопоставени на взискателя съгласно чл.502 ГПК. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК съпругът-недлъжник запазва правата си върху имота при неспазване на установения в глава 44 ГПК ред. По отношение на неговите права извършената публична продан не произвежда вещно-правни последици. /В този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №670/25.10.2010г. по гр.д.№1649/2009г. на І ГО на ВКС/. Действително съгласно чл.496, ал.3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителността на публичната продан на друго основание, то този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот-правата на действителния собственик, които могат да бъдат противопоставени на взискателя, са противопоставими и на купувача на имота. /В този смисъл постановените по реда на чл.290 ГПК решение №92/18.08.2010г. по т.д.№645/2009г. на ІІ ТО на ВКС, решение №365/22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на І ГО на ВКС, решение №153/12.07.2013г. по гр.д.№1317/2013г. на ІІ ГО на ВКС/. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, касаеща правата на Д. Н. от процесния недвижим имот. Неправилно въззивният съд е приел, че доколкото внесените от Д. Н. на 09.12.2011г. и на 12.12.2011г. суми общо в размер на 29100лв. не са достатъчни за погасяване на общия размер на задължението по изп.д.№291, което към този момент възлиза на 30193лв., то с оглед непогасения остатък не съществува основание да се приеме, че Д. Н. е изгубил качеството длъжник в това производство. При определяне на дължимата от Д. Н. като солидарен длъжник сума не е взето предвид заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в сумата, възприета като непогасена главница, включително по изготвената от съдебния изпълнител справка от 07.12.2011г. е включено и лично задължение на Д. Н. по присъединено на 01.12.2011г. изп.д.№288 в размер на 4730.58лв., както и публични задължения на Д. Н. в размер на 986.12лв., по отношение на които Д. Н. няма качеството солидарен длъжник – видно от Таблица 1 към заключението, след извършеното на 02.11.2011г. плащане по изп.д.№291 остава непогасена част от задължението в размер на 23853.04лв., а платените от Д. Н. на 09.12.2011г. и 12.12.2011г. суми възлизат на 24600лв., което обстоятелство е изяснено от вещото лице Д. и в проведеното на 03.12.2013г. открито съдебно заседание. Неправилно следователно въззивният съд е приел, че за да бъде преустановено извършването на публичната продан на процесния недвижим имот Д. Н. е следвало да погаси и личното задължение на Д. Н. по присъединеното изп.д.№288, което обуславя неправилността на извода, че внесената от него сума в размер на 29100лв. не е достатъчна за погасяване на общото задължение на солидарните длъжници. Както вече беше отбелязано, извършеното от единия съпруг пълно погасяване на солидарното задължение по предявен и срещу двамата изпълнителен лист до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения, следва да бъде приравнено по правни последици на пълно погасяване на задължението по смисъла на чл.491 ГПК в хипотеза, при която изпълнителните действия са насочени към имот, притежаван от солидарните длъжници в режим на СИО. В случая подобно погасяване е било извършено, поради което следва да се приеме, че обявената на 21.10.2011г. публична продан, по която срокът за подаване на писмени наддавателни предложения изтича на 16.12.2011г., е следвало да бъде преустановена, т.е. да не се извършва, а да бъде обявена нова с цел погасяване на личните задължения на Д. Н. по присъединеното изп.д.№288 при спазване на предвидения в чл.502-506 ГПК ред. Обстоятелството, че при извършването на публичната продан са допуснати нарушения на закона само по себе си не обуславя недействителност на постановлението за възлагане, включително ако е продадено несеквестируемо имущество. Същото не произвежда вещно-правно действие само ако продаденият имот не е принадлежал на длъжника /арг. от чл.496, ал.2 ГПК/. Ако установения в глава 44 ГПК ред не е бил спазен, съпругът - недлъжник запазва правата си върху имота. Извършената публична продан обаче не произвежда вещно-правни последици само по отношение на неговите права върху имота. Правата на съпруга-длъжник следва да се считат придобити от купувача освен в хипотезата на чл.496, ал.3 ГПК, каквато обаче в случая не е налице-допуснатите нарушения на правилата по извършване на публичната продан не се изразяват в нарушаване на чл.490 ГПК. Поради това следва да се приеме, че по отношение на притежаваните от Д. Н. вещни права върху процесния недвижим имот /3/6 ид.части/ извършената по изп.д.№291 публична продан е произвела вещно-правното си действие. Вещно-правният ефект на проданта не е настъпил само по отношение на притежаваните от Д. Н. права върху имота , а именно по отношение на 2/6 ид.части. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Д. Н. иск е отхвърлен за 2/6 ид.части от имота и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от Д. Н. иск бъде уважен за тази идеална част. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Д. Н. следва да бъде присъдена сумата 920.95лв., представляваща направените по делото разноски. В полза на М. Д. следва да бъде присъдена сумата 9.90лв., а в полза на Д. Д.-сумата 300лв., представляващи направените по делото разноски с оглед изхода на спора. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 02.07.2014г. по в.гр.д.№ 297/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Б. Н. против М. П. Д. и Д. Б. Д. иск за признаване за установено правото му на собственост върху 2/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], бул.”25-ти септември” №9, вх.А, ет.7, ап.21 и за предаване на владението и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. П. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], бул.”25-ти с.”№9, вх.?, ет.?, ап.?? и Д. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], бул.”25-ти с.” №9, вх.?, ет.?, ап.?? на основание чл.108 ЗС да предадат на Д. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], бул.”25-ти с.” №19, вх.?, ет.?, ап.?? владението на собствените му 2/6 идеални части от апартамент №21, находящ се в [населено място], бул.”25-ти с.”№19, вх.?, ет.?, с площ от 84.55 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, две антрета, сервизно помещение, представляващ обект с идентификатор 72624.623.525.1.21 по КК на [населено място], заедно с 2/6 идеални части от избеното помещение №16а с площ от 7.72 кв.м. и от 2.096345% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 02.07.2014г. по в.гр.д.№297/2014г. в останалата част. ОСЪЖДА М. П. Д. и Д. Б. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на Д. Б. Н. сумата 920.95лв. /деветстотин и двадесет лева и 95ст./, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА Д. П. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. П. Д. сумата 9.90лв. /девет лева и 90ст./, представляваща направените по делото разноски и на Д. Б. Д. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Решението е окончателно. Председател: Членове: