3 Р Е Ш Е Н И Е № 636 София, 23.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1424/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 294 от 8.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 1877/ 206 г. на СГС, ІІ-д състав, с което е отхвърлен иск за собственост, предявен от И. Ц. против Столичната община относно правото на собственост на имот в гр.Банкя. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси за допустимостта на предявения иск и принадлежността на правото на собственост. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че се касае за бивш земеделски имот, което изисква за легитимацията на ищеца като собственик да е проведена процедура по възстановяване и тъй като такава няма искът правилно е отхвърлен. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Легитимацията по искове за собственост на бивши земеделски земи към настоящия момент се доказва с решение на поземлената комисия за възстановяване на имота, тъй като решението има конститутивно действие. За да се установи дали такова възстановяване е необходимо, трябва да е безспорно, че се касае за имот, който е бил земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС или обобществяване на земята. Ако е подадено заявление за възстановяване, но процедурата не е приключила, съдебната практика приема, че ревандикационният иск е предявен преждевременно, а не се отхвърля като неоснователен. Ако имотът не е имал земеделски характер ищецът следва да установи, че наследодателят му е бил собственик, правното основание, на което е придобил имота, качеството си на наследник и идентичността на претендирания имот с този на наследодателя му. Ако имотът е бил одържавен следва да се установи кога и на какво основание, или се поддържа отнемане без основание или не по установения ред, с оглед издирване на приложимия материален закон. Ако имотът е бил включен в регулация и е налице основание за приложението на друг реституционен закон, подаденото заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е без значение. С оглед на тези принципни съображения, изложени по реда на чл.290 ГПК, следва да се приеме, че жалбата по настоящото дело е основателна и подлежи на уважаване. По делото е безспорно установено, че ищцата е наследник на С. Г., който съгласно крепостен акт № 1183/1905 г. е бил собственик на нива от 9,3 дка в землището на гр.Банкя, местността “Стената”. Изяснено е и сегашното регулационно състояние на имота, както и са индивидуализирани свободните / незастроени части/ от него, които се предмет на предявения ревандикацонен иск. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че се касае за земеделски имот, попадащ под режима на ЗСПЗЗ, за който има подадено и заявление за възстановяване, но липсва позитивно решение на поземлената комисия, което само би легитимирало ищцата като собственик към настоящия момент. Този извод на съда е направен при неизяснена фактическа обстановка относно статута на имота и без да са обсъдени данните по делото, които сочат, че се касае за имот в регулация- наличието на регулационен план от 1915 г., липсата на данни за изключване от регулацията, положението по следващите регулационни планове, описанието в А. № 620 като “стар държавен имот от площад”, разположението на имота в центъра на гр.Банкя и др. Без да са изяснени всички правнорелевантни факти, определящи приложимия материален закон/ тъй като е очевидно, че се претендира възстановяване по някой от реституционните закони/, съдът не би могъл да се произнесе дали ищцата е собственик и на какво основание. Самият довод за отсъствието на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ освен това е въведен за пръв път от въззивния съд при постановяване на решението му по делото, без да е изтъкван от някоя от страните и без да е бил предмет на разискване и изясняване, а събраните доказателства да са обсъждани в аспекта на това съображение. Такова процедиране от страна на въззивния съд е в противоречие с правомощията му на инстанция по същество, така както са разяснени в ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението. Тъй като спорът не е достатъчно изяснено относно статута на имота и основанието за одържавяване / нормативно или фактическо- с оглед на това, че трябва евентуално да се преценяват предпоставките на някои от реституционните закони/ и необходимостта от събирането на допълнителни доказателства, настоящата инстанция не може да постанови решение по съществото на предявения иск, а следва да върне делото за ново разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 293, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 1877/ 2006 г. на СГС, ІІ-д състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: