Р Е Ш Е Н И Е № 425 София, 19 октомври, 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 СЕПТЕМВРИ две хиляди и ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 2162/2011 година. Производството е по реда на чл. 346,т.1 и сл. НПК. Образувано е по жалба на подс. Б. Д. Д. от [населено място] против Решение № 88/22.06.2011г, постановено по внохд №244/2011г. на Пловдивски апелативен съд, втори наказателен състав. Жалбата е подадена в срока по чл.350, ал.1 НПК. Поддържа се довод за допуснати нарушения, свързани с отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Като се изтъкват съображения, че инкриминираното деяние, не е доказано в съответствие с чл.303, ал.2 НПК, по същество се прави искане за отмяна на решението. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните с касационната жалба нарушения, определеното наказание не е явно несправедливо, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното : С присъда от 14.04.2011г. по нохд №12/2011г. на Кърджалийски окръжен съд подс. Б. Д. е признат за виновен в това, че: - на 28.05.2010г. в [населено място], без надлежно разрешение държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество–МАРИХУАНА с нетно тегло 5.9158гр. с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3.57% на стойност 35.50лв. и МАРИХУАНА с нетно тегло 1398гр. с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 2.32% на стойност 8.40лв, както и метамфетамин с тегло 0.1237 гр. със съдържание на активен компонент „метамфетаминбаза” 0.63% тегловни на стойност 3.10лв. всичко на обща стойност 47.00лв., като по същото време и място разпространил и високорисково наркотично вещество–МАРИХУАНА с нетно тегло 1.3982гр. с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 2.32% на стойност 8.40лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл.26 НК. На основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът е определил първоначален “строг” режим за изтърпяване на така определените наказания. Съгласно чл.354а, ал.6 НК наркотичните вещества са отнети в полза на държавата, като е постановено след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. С въззивното решение, предмет на касационната жалба, присъдата е потвърдена. Против така постановеното решение се поддържа основен довод за нарушение на чл.303 НПК, като се изтъкват съображения, че поради отсъствие на обективна доказателствена основа, авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. В тази част с жалбата и от защитата са изтъкнати съображения и за необоснованост на съдебните актове, като самостоятелно основание за отмяна. Така релевирани, доводите са поддържани и пред въззивния състав, който по реда на чл.339 НПК е обосновал убедителен отказ да ги приеме за основателни. Настоящият състав, като споделя мотивите на въззивната инстанция за доказаността на обвинението, също счита, че са събрани възможните и необходими доказателствени източници за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по отношение авторството на касатора като извършител на инкриминираното деяние . При наличните доказателствени източници за поведението на касатора, възприето от свидетелите Д. и Г. преди и по време на продажбата на инкриминираното количество марихуана на св. Ч., както и действията на касатора при задържането му, за да се освободи от останалото количество наркотично вещество, което държал, както и намереното такова в дома му при извършеното претърсване, въззивната инстанция правилно е отказала да приеме тезата на защитата за недоказаност на обвинението. Отказът правилно е мотивиран с позоваване и на заключенията на изслушаните СХИ за вида и концентрацията на активно вещество. Щом като отказът е мотивиран с надлежните доказателствени източници, които по отношение на процесуален ред и форма на събиране и проверка не са опорочени - процесуалните документи, отразяващи действията по разследването са изготвени при съобразяване с чл.212, ал.2 НПК, чл.161,ал.2 НПК, касационният състав приема, че претендираното нарушение на чл.303, ал.2 НПК е несъстоятелно. Тук следва да се отбележи, че въпросът за достоверността на доказателствените средства е решен и в съгласие с изискването на чл.305, ал.3 НПК, при спазване на чл.14 НПК, поради което и доводът за необоснованост на постановените съдебни актове не може да се обсъжда в настоящето производство. На следващо място, касационният състав възприема и съображенията на двете инстанции, с които е отхвърлена тезата на защитата, поддържана и в касационното производство, за проявена заинтересованост от страна на полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели за обстоятелствата, при които е бил задържан касаторът с държаното от него наркотично вещество. В тази част обясненията на последния, като единствен доказателствен източник, са останали изолирани и неподкрепени от наличния доказателствен материал. При изготвяне на обвинителния акт не са допуснати претендираните от защитата несъответствия между съобразителна част и диспозитив на обвинението, което да е довело до ограничаване правото на защита на касатора - чл.348, ал.3, т.1 НПК. Констатираното такова не е съществено, а в останалата част с оправдаването му по обвинението да е извършил инкриминираната дейност и при условията на продължавано престъпление, с постановения съдебен акт съдът е признал касаторът за виновен по обвинение, по което е налице пълно съответствие по фактите и приложимия закон. По изложените съображения и като съобрази, че не са допуснати нарушения на процесуалните норми, гарантиращи правилното формиране вътрешното убеждение на съда по отношение на касатора, като извършител на престъплението, за което е признат за виновен и осъден, касационният състав приема, че не е налице основанието по 348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на решението. При това положение, релевираното с жалбата искане след отмяната му делото да се върне за ново разглеждане във въззивната инстанция се явява неоснователно, поради отсъствие на претендираните с касационната жалба нарушения на процесуалните правила, които да са допуснати при установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК, както относно авторството на касаторът така и по отношение на деянието и неговата съставомерност. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 88/22.06.2011г, постановено по внохд №244/2011г. на Пловдивски апелативен съд, втори наказателен състав, с което е потвърдена присъдата от 14.04.2011г. по нохд №12/2011г. на Кърджалийски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.