3 Р Е Ш Е Н И Е № 42 С., 14.04. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря С. Т., като разгледа докладваното от съдията Ц. гр.д. № 1975 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С решение № 2237 от 19.08.2009 година по гр.д. № 1108/2009 година на П. районен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. К. П. от[населено място] против [фирма],[населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 571 от 28.11.2008г.м за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1725 лева. С молба вх. № 33583 от 09.11.2009 година, подадена от Л. К. П. от[населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на П. районен съд по гр.д. № 1108/2009 г. на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Поддържа се, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, молителят е бил лишен от възможност да обжалва постановено по делото решение № 2237 от 19.08.2009 година. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила решението не е било съобщено на страната, както и че не е бил зачетен болничен лист, удостоверяващ временна нетрудоспособност на молителя за периода от 01.12.2008 г. до 06.12.2008 г., който не е бил приложен по делото, въпреки своевременното му предоставяне на процесуалния пълномощник на страната. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], счита, че същата е недопустима поради просрочието и. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК ( изм. ред. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г. в сила съгласно § 48 ПЗР ГПК от 01.03.2008 г.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителят Л. К. П. е бил лишен от участие в делото. В хода на съдебното производство молителят е бил представляван от упълномощен от него адвокат Ж. П. от ПАК, която е присъствала и в заседанието по съществото на спора, проведено на 11.08.2009 г., в което заседание в изпълнение на чл. 315, ал.2 ГПК, съдът е посочил деня, в който ще обяви решението си – 25.08.2009 г. Срокът за обжалване на обявеното на 19.08.2009 г. решение е започнал да тече от 25.08.2009 г. – чл. 315, ал.2 ГПК, поради което по-късното връчване на съдебният акт в изпълнение на чл. 7, ал.2 ГПК е без отношение към началото на срока за обжалване. Независимо от изложеното, ако страната е пропуснала срока за обжалване поради особени непредвидени обстоятелства, то тя разполага с възможността да иска възстановяване на срока при условията на чл. 64, ал.2 ГПК, но не и да претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Без отношение към оплакването за нарушено право на участие в делото е и представеният към молбата болничен лист № 0687554 от 01.12.2008 г. Твърдението, че болничният лист не е бил представен по делото от процесуалният представител на страната няма връзка с проведените по делото съдопроизводствени действия, а е относимо към договора му за мандат с процесуалния му пълномощник. Независимо от това, представеният болничен лист не е и от съществено значение за делото. За да отхвърли като неоснователен довода за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ, съдът е приел, че предизвестието за уволнение е връчено на работника на 30.10.2008 г., а заповедта за уволнение на 28.11.2008 г., поради което ползвания от молителя отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 01.12.2008 г. до 06.12.2008 г., след прекратяване на трудовия му договор, няма отношение към предварителната закрила по чл. 333 КТ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 33583 от 09.11.2009 година, подадена от Л. К. П. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2237 от 19.08.2009 на П. районен съд по гр.д. № 1108/2009 г. на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: