Р Е Ш Е Н И Е   №182   София, 24.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                           Светла Димитрова                                           при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 999/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. К. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 55 от 13.03.2009 год. по гр. д. № 57/2009 год., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 СК във вр. с чл. 74, ал. 1 СК е лишен от родителски права по отношение на малолетната С. И. К. , родена на 11.01.2003 год. и на основание чл. 76 СК е определено да я вижда в присъствието на майката П. Т. С. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Ответницата П. Т. С. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище за уважаване на касационната жалба и съображения в подкрепа на материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. С определение № 1* от 19.10.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по правния въпрос -допустимо ли е предположението, като доказателство в гражданския процес и в тази връзка, може ли по отношение на отделни факти, правно-релевантни за предмета на делото, изводите на съда да почиват на предположение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да лиши бащата от родителски права по отношение на малолетното дете, роденото от прекратен между страните брак, по иска на майката, съдът се е позовал на заключение на изслушана съдебно-психологическа експертиза и показания на свидетели посочени от ищцата. Не е кредитирал показанията на свидетелите посочени от ответника и като обсъдил отчуждението на детето от бащата и негови изказвания, че срещите с бащата били „гадни” приел, че това произтича от случили се нередни неща между тях - основание по чл. 75, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 74, ал. 1 СК (отм.) за лишаване на бащата от родителски права, поради поведение представляващо опасност за личността, възпитанието и здравето на детето и определяне на мерки на лични отношение между бащата и детето в присъствие на майката. Решението е неправилно. Съдът е бил сезиран с иск за лишаване на бащата от родителски права по твърдения на другия родител за извършвани блудствени действия на бащата с детето, описани в исковата молба. Института лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, като използва всички допустими доказателствени средства и проведе пълно доказване по отношение всички фактически твърдения обуславящи спорното право. Когато дадено фактическо твърдение, въпреки доказателствените усилия на страната остане недоказано, съдът може по своя преценка да събере и допълнителни доказателства - чл. 162 ГПК (отм.) и чл. 157 ГПК (отм.). Настоящият случай е налагало съдът да упражни тези правомощия. По правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищцата е следвало да установи твърденията в исковата молба, върху които изгражда искането за лишаване на ответника от родителски права. Тези фактически твърдения изискват пълно доказване. Непълното доказване е допустимо само относно фактически твърдения, от които не зависи извода за спорното право, тъй като при него се създава вероятност съответното фактическо твърдение да се е осъществило така, както е посочено. В този смисъл, предположението не може да се използва като доказателство в гражданския процес, когато се отнася до факти обуславящи спорното право. С обжалваното решение, крайният извод на съда, че бащата следва да се лиши от родителски права почива и на предположения от страна на съда, тъй като проведеното доказване на главния факт, от който е изведена претенцията не е пълно. При постановяване на решението, съдът не е отчел силно влошените отношения между родителите, за което сочи, че бащата не взима детето от дома на майката, а от дома на разпитана по делото свидетелка. В тази връзка не е отдадено необходимото доказателствено значение на социалния доклад, в който е отразено, че детето се манимулира от майката и бабата, с които живее, против бащата. Не е отчетено бездействието на майката след узнаване за неморалните действия на бащата спрямо детето. Същата завежда детето при психолог една година след събитието, едва през есента на 2007 год., и пет месеца след завеждането на иск за лишаване от родителски права. В същия период, от есента на 2006 год., детето няма контакт с бащата, тъй като майката едностранно прекратила изпълнението на мерките за лични отношения. Съдът се е позовал приоритетно на изслушаната съдебно - психологическата експертиза, изготвена изцяло върху писменото заключение на психолога от 03.09.2007 год. Вещото лице не е водило разговор с детето за случилото се с бащата, психологически подход в интерес на детето, което е налагало внимателна преценка на съда при обсъждане на резултатите от заключението. Съдът е обвързал заключението на вещото лице само с показанията на свидетелите посочени от ищцата, без да е изложил убедителни съображения, защо не кредитира изцяло показанията на свидетелите посочени от ответника. Не е изслушал родителя, чието лишаване от права се иска, както го задължава разпоредбата на чл. 75, ал. 3 СК (отм.), съществено процесуална нарушение относимо към правилността на обжалваното решение. Съдът не е положил усилия да установи личностовата характеристика и психологическа устойчивост на всеки един от двамата родители, чрез изслушване на психологически експертизи - за бащата, с оглед твърденията в исковата молба и за майката, с оглед данните за манипулиране на детето против бащата. Тези обстоятелства сочат, че крайните изводи на съда за основателността на искането са направени в нарушение на материалния и процесуален закон, на правилата на логиката и опита, довело до неправилност на обжалваното решение, което следва да се отмени. Делото ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изслуша родителя, чието лишаване от права се иска и да допусне изслушване на психологически експертизи по отношение на двамата родители. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение № 55 от 13.03.2009 год. по гр. д. № 57/2009 год. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ