4
Р Е Ш Е Н И Е № 484
гр. София, 11.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 932 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на К. В. А. от [населено място], обл. Софийска, за отмяна на решение № 36 от 16 март 2012 г., постановено по гр.д. № 819 по описа на районния съд в гр. Пирдоп за 2011 г.
В молбата се сочи, че по иска по чл. 422 ГПК молителката не депозирала отговор на исковата молба, а в съобщението за първото съдебно заседание изрично било записано, че неявяването й няма да е пречка за разглеждане на делото, както и че ако не бъде направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, противната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение; в писмена молба молителката изложила становището си по всички въпроси по чл. 143, ал. 3 ГПК, възражения и доказателствени искания; съдът постановил неприсъствено решение, като приел, че молителката не е поискала делото да се разгледа в нейно отсъствие, а такова искане е направено, видно от самата молба; според представените доказателства искът е вероятно неоснователен; при наличие на становище по чл. 143, ал. 3 ГПК не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 238, ал. 1 ГПК – дори да отхвърли всичките искания и възражения на ответника, съдът следва да постанови присъствено решение, което подлежи на обжалване с всички последици от това; достатъчна е каквато и да е активност от страна на ответника за първото по делото заседание, за да се приеме, че се иска разглеждане на делото по общия ред. Искането за отмяна е на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
За да постанови решението си, районният съд приема, че ответницата по иска била редовно уведомена, връчени са й били преписи от исковата молба и доказателствата, не е подала в срок отговор на исковата молба, не се явила в съдебно заседание и не е направила искане далото да се разгледа в нейно отсъствие, поради което са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК; на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, поради което са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК и е признал за установено, че молителката дължи на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение сумата от 217,62 лева за подадена питейна вода и отвеждане на отпадни воли за периода 1 август 2010 г. – 1 май 2011 г. и мораторна лихва от 10,22 лева за периода 1 октомври 2010 г. – 30 юни 2011 г. и законната лихва от 30 април 2011 г., както и разноски, и молителката била осъдена и за разноски за съдебното производство.
Относимите обстоятелства са следните:
За подадената от [фирма] [населено място] искова молба при условията на чл. 422 ГПК молителката получила съобщение, ведно със съответните преписи от нея и приложенията, на 20 октомври 2011 г. В съобщението надлежно са описани последиците от недаване отговор на исковата молба. Отговор не е подаден. За насроченото съдебно заседание молителката подала молба-становище, в която оспорила съществуването на твърдяното договорно правоотношение между страните по спора, изложено е становище по представените от ищеца писмени доказателства, възразено е по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, възразено е по искането за гласни доказателства и е поискано, ако в първото по делото съдебно заседание бъдат направени нови доказателствени искания от ищеца, на молителката да бъде даден допълнителен срок за становище и насрещни доказателствени искания, както и ако в доклада по делото бъдат дадени нови указания, да й бъде даден допълнителен срок за становище. В съдебното заседание ищецът заявил, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение и съдът възприел същия извод.
Според правилото на чл. 240, ал. 1 ГПК, лишената от участие в делото страна може и следва да се защити срещу неблагоприятните правни последици, произтичащи от неприсъствено решение, в посочените случаи: ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай не се наблюдава нито едно от посочените в закона основания за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. Не може да се приложи и хипотезата на ал. 2 на същия текст, тъй като не се поддържа наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването на спора, или с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Твърдението е за наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, изразило се в конкретния случай в неправилно приложение на правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК – счетено е, че, след като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът е следвало да постанови неприсъствено решение при направено искане от ищеца, с последица невъзможността за неговото обжалване съобразно чл. 239, ал. 4 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че е налице именно последното посочено нарушение. С изрична молба за първото по делото открито съдебно заседание ответницата по спора А. е посочила своето становище по иска и по представените от ищеца доказателства, възразила е по исканията за допускане на доказателства и заявила, че желае да й се даде срок за вземане на становище, ако в съдебното заседание се направят нови доказателствени искания или ако с доклада по делото й се дадат указания. Тази молба по същината си е заявление делото да бъде разгледано без нейно присъствие, макар изрично да не е посочено „искане за разглеждане в нейно отсъствие”. Ето защо съдът, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, довело до лишаване на ответницата от възможността да участва в спора и да защити правата си. По изложените съображения се налага да се приеме, че атакуваното решение следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 36 от 16 март 2012 г., постановено по гр.д. № 819 по описа на районния съд в гр. Пирдоп за 2011 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. Пирдоп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|