Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
София, 02 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 263/ 2009 година
Производството е образувано по
повод касационна жалба от подсъдимите И. Т. К. и Л. И. К. против въззивно решение № 60 от 18.03.2009г. постановено по
в.н.о.х.д. № 1163/2008г. на Софийски апелативен съд.
В жалбата се правят доводи за
допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и
явна несправедливост на наказанията- касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1,2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се при условията
на алтернативност- отмяна на решението и признаване
на подсъдимите за невинни, връщане на делото за ново разглеждане или приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на частния обвинител
намира жалбата за изцяло неоснователна и прави искане въззивното
решение да се остави в сила.
Прокурорът при Върховната
касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са
налице нарушения в твърдяната насока, поради което и
решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ
наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери
за установено следното:
Софийският апелативен съд с
решение № 60 от 18.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 1163/2008г. е изменил присъда № 10
от 09.10.2008г. постановена по н.о.х.д. № 1724/200г. на Софийски градски съд, с
която подсъдимите Л. И. К. и И. Т. К. са признати за
виновни и осъдени за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 вр.
с ал.1 и чл.54 НК на по три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е
било отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от пет години,
като отменил приложението на чл.66, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1
НК намалил размера на наложените наказания на по две години лишаване от
свобода, при първоначален „ общ” режим.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ
НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА- чл.348, ал.1, т.2 НПК
Съображенията, изложени в подкрепа
на това касационно основание са, че и двете инстанции са игнорирали изцяло
показанията на свидетелите И, обясненията на подсъдимите, приемайки ги за тяхна
защитна теза. Освен това било допуснато изменение на обвинението, което довело
до ограничаване правото на защита на подсъдимите, както и че и двата съда
приели за установени факти, за каквито липсвали в обвинителния акт.
Възраженията са неоснователни. Те
са идентични с направените пред въззивния съд, който
в изпълнение на задълженията си ги е разгледал и им е дал обосновани отговори,
които изцяло се споделят от настоящия състав.
Вярно е, че в обвинителния акт
като лице пострадало от деянието е посочен Т. Д. М. , но при разглеждане на
делото от първата инстанция е изяснено, че в документа за самоличност името му
е Т. Д. В. Изяснено е, че промяната във фамилното име е извършена при подмяната
на личната му карта на 27.05.2008г., както и че се касае до едно и също лице. В
съдебното заседание прокурорът е направил искане на основание чл.287, ал.1 НПК
да се допусне изменение на обстоятелствената част на обвинението само относно
фамилното име на пострадалия, което е било уважено от съда. Подсъдимите са били
запитани желаят ли разглеждането на делото да се отложи и след като те са
изразили съгласие заседанието да продължи, съдът е сторил това. При тези данни
настоящият състав намира, че извършената поправка във фамилното име на
пострадалото лице не представлява изменение на обвинението, което по какъвто и
да е начин да засяга процесуалното право на защита на подсъдимите. Те са се
защитавали срещу конкретните факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, включени в предмета на доказване, а по тях не е било нито
съмнение, нито неяснота по отношение личността на пострадалия. Изменение на
обстоятелствената част на обвинението би била налице само ако се установи, че
пострадало лице е друго, а не това, за което подсъдимите са привлечени към
отговорност.
Възражението, касаещо оценката на
доказателствените материали и основно извода, че обясненията на подсъдимите по
своята същност са израз на правото им на защита, настоящият състав намира за
неоснователно.
Обстоятелството, че обясненията
на подсъдимите едновременно са доказателствено средство и израз на правото им
на защита винаги налага те да бъдат преценявани внимателно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото. В случая именно това са направили и двете
инстанции по фактите, като в мотивите към съдебните актове са изложени
съображения, защо не се приемат за достоверни, както и въз основа на кои
доказателствени материали се приемат за установени фактите по делото. При
оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати нарушения на
изискванията на формалната логика, поради което и не налице порок при формиране
на вътрешното убеждение на съда. То е основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. На страните са били предоставени
всички процесуални средства за осигуряване защитата на правата и законните им
интереси, поради което и по делото не са допуснати никакви нарушения на
процесуалните правила.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ
НА ЗАКОНА
Съображенията, изложени в
подкрепа на това касационно основание не са конкретизирани. Твърди се
единствено, „ че липсват доказателства за извършено от подзащитните
ми престъпление” и се иска оправдаването им, т.е. нарушението по чл.348, ал.1,
т.1 НПК се свързва с признаването на подсъдимите за виновни и осъждане за
престъпление, каквото те не са извършили.
При приетите за установени
фактически положения, които касационната инстанция не може да променя след като
не са налице нарушения на процесуалните правила, правната квалификация на
деянието е правилнастановени са както обективните,
така и субективни признаци на чл.142, ал.2, т.2 във вр.
с ал.1 НК- пострадалият е бил отвлечен с цел противозаконно да бъде лишен от
свобода, които са двете кумулативно предвидени предпоставки на основния състав,
а тъй като изпълнителното деяние е осъществено от две лица, налице и
квалифициращия признак на по-тежко наказуемия състав по чл.142, ал.2, т.2 НК.
ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съображенията, изложени в
подкрепа на това касационно основание се свеждат до отказа на съда да приложи
условното осъждане, като се твърди и че е налице противоречие в мотивите, тъй
като от една с. се приема, че наказанието следва да се определи при условията
на чл.55, ал.1,т.1 НК, а от друга се отказва приложението на чл.66, ал.1 НК.
Възраженията са неоснователни.
При определяне на наказанието в
рамките,предвидени от закона за престъплението, съдът като взема предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
му, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, се ръководи и от
разпоредбите от общата част на НК касаещи наказанието и определянето му, а
именно- чл.35 и 36 , чл.54 и следв.от Глава пета на
НК. Въпросът за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание- чл.66, ал.1
НК се преценява след определяне на наказанието по вид и размер, като при
решаването му съдът не е обвързан от обстоятелствата, при които е определил
наказанието- по чл.54 или 55 НК. Предпоставките, които трябва да са налице при
решаването на този въпрос са изрично посочени в разпоредбата и в конкретния
случай правилно въззивният съд е приел, че е налице
една от тях,а именно- невъзможност целите на наказанието и преди всичко
поправянето на подсъдимите да се постигнат чрез условното осъждане.
Поради изложените съображения и
при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното
решение то следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно
отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от
18.03.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 1163/2008г. на Софийския апелативен
съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: