Р Е Ш Е Н И Е № 402       София, 06.07.2010 година         В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове:  БОЙКА ТАШЕВА                                                                            БОРИС ИЛИЕВ             при секретаря  Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4748 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 235 от 17.03.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на решение № 615 от 12.06.2008 година по гр.д. № 2269/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която М. М. А., Б. М. Д., М. К. П., Н. Г. К. и Д. П. Т. са осъдени да заплатят на А. П. Б. и Б. С. Б. обезщетение в размер общо на 5315,45 лева на основание чл. 74 ЗС. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването на обуславящите изхода на делото въпроси относно разграничаването на добросъвестния владелец от държателя; към кой момент се определя цената на подобренията в чужд имот и от кой момент владелецът на земеделска земя, подлежаща на реституция се превръща в държател, в противоречие с постановките на Постановление № 6 от 27.12.2974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. В обжалваното въззивно решение е прието, че в периода от 1963 година до месец май 2006 година ищците А. С. Б. са осъществявали фактическа власт върху имот пл. № 806 по плана на м. “Ален мак”, землище на кв. Виница, гр. В., установили владението си въз основа на предоставено на А. Б. право на ползване по ПМС № 21 от 1963 година. Прието е, че правото на ползване им е било предоставено в нарушение на установения с ПМС № 21/63 г. ред – без решение на ИК на ОНС, взето съвместно с ръководителя на съответната селскостопанска организация. Прието е, че доколкото правото на ползване на ищците не е било предоставено от надлежен орган по смисъла на ПМС № 21/1963 г., то същите не се явяват добросъвестни владелци, поради което искът с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС срещу ответниците, на които имотът е бил възстановен по земеделска реституция, за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него подобрения е неоснователен. В тази му част въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3 ГПК. По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 ЗС, в решението на въззивния съд е прието, че следва да бъде присъдена по-малката стойност между направените от ищците разноски и увеличената стойност на имота, при определяне стойността на разноските към момента на извършването им. Прието е, че извършените от ищците разноски за подобрения, които не могат да бъдат отделени без увреждане на имота възлизат на 5315,45 лева, които ответниците са осъдени да заплатят съобразно притежаваните дялове от съсобствения им имот. Съгласно ППВС № 6 от 27.12.2974 г., право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, но не и държателят, като при изясняване дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат oт презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена. В нарушение на т. 2 от ППВС № 6/1974 г., въззивният съд е приел, че ищците притежават качеството на владелци на подобрения имот, без да изложи мотиви относно фактите, даващи основание да се приложи чл. 69 ЗС – относно намерението на ищците да държат имота като свой, извършвайки действия, запълващи съдържанието на правомощията на собственика. Допуснатото нарушение обаче не е съществено с оглед формираните крайни изводи за основателност на предявената претенция за заплащане на обезщетение в размер на извършените за подобрения разноски. По делото е установено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота като предоставен им по силата на ПМС № 21/1963 г., което обстоятелство, независимо дали предоставеното право на ползване им е дало възможност за придобиване право на собственост при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, им придава качеството на владелци. Подобренията на имота са извършени именно в това им качество и преди реституирането му на собствениците по реда на ЗСПЗЗ, поради което претенцията им за обезщетение в размер на стойността на разноските за подобренията е основателна. Правилен, съобразен със закона е и определения размер на разноските за подобрени по действителни цени към момента на създаването им, които ответниците са осъдени да заплатят съобразно квотата им от съсобствеността. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 615 от 12.06.2008 година по гр.д. № 2269/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която М. М. А., Б. М. Д., М. К. П., Н. Г. К. и Д. П. Т. са осъдени да заплатят на А. П. Б. и Б. С. Б. обезщетение на основание чл. 74 ЗС в размер общо на 5315,45 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2004 г. до окончателното им изплащане. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: