5 Р Е Ш Е Н И Е № 468 София, 15 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2202 по описа за 2011 година. С присъда по нохд № 242/09 г. Окръжният съд-гр.Разград признал подсъдимия Б. В. Г. за виновен в това, че на 26.06.2009 г. умишлено умъртвил А. М. Р., поради което и на основание чл.115 и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия от 29.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 ЗЗД подс.Г. е осъден да заплати на Е. Х. К. и М. Рефатов К. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по 60 000 лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва - от деня на увредата до окончателното изплащане, като исковете до пълно предявените размери от по 120 000 лева са отхвърлени като неоснователни и недоказани. РОС се произнесъл по разноските, държавните такси, веществените доказателства. По жалби на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци с решение № 43 от 30.03.2011 г., постановено по внохд № 432/10 г. Апелативният съд-гр.Варна изменил присъдата, както следва: преквалифицирал деянието по чл.119 НК; намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на две години и десет месеца; определил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; оправдал подс.Г. по първоначалното обвинение по чл.115 НК; намалил обезщетенията за неимуществени вреди спрямо двамата граждански ищци на по 30 000 лева и намалил съответно размера на дължимите държавни такси. В останалата част присъдата на РОС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимия и от частните обвинители и граждански ищци. Частните обвинители и граждански ищци оспорват въззивното решение изцяло, като претендират наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане с оглед приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване на наказанието и на обезщетенията за неимуществени вреди. Пред ВКС повереникът на жалбоподателите поддържа жалбата. Последните редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият оспорва решението в осъдителната му част, като възразява, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието и приложението на чл.66, ал.1 НК, както и намаляване на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Пред ВКС подс.Г. и защитатата му поддържат жалбата и изразяват становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата на подсъдимия като неоснователна, а тази на частните обвинители и граждански ищци като частично основателна – относно размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбите са неоснователни. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Всички доводи, изложени в касационната жалба, са насочени срещу дейността на съда, основана на процесуални правила и като такива очевидно са в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Доводи, в подкрепа на останалите две основания по чл.348, ал.1 НПК – тези по т.1 и 3, не са изложени, което дава основание на ВКС да приеме, че неправилното приложение на закона и несправедливостта на наказанието и присъдените обезщетения за неимуществени вреди се оспорват като последица от допуснатите от решаващия съд съществени нарушения на процесуални правила. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като направените от защитата на жалбоподателя възражения не намират опора в данните по делото. Мотивите на обжалваното решение сочат, че ВАС е проверил атакуваната пред него присъда в съответствие с изискванията на чл.314, ал.1 НПК – изцяло, независимо от основанията, посочени от страните. При това е достигнал до извод, че няма причини за критично отношение към дейността на РОС по доказателствата - тяхното събиране, проверка и оценка, поради което се е съгласил с изводите по фактите, приети за установени от първостепенния съд, с малки изключения – относно несъществени обстоятелства, от гледна точка на тези по чл.102 НПК (л.7). Дейността на първостепенния съд по доказателствата, както и изводите по фактите, не се оспорват пред ВКС. Защитата на жалбоподателите претендира, че ВАС не е направил собствен анализ на доказателствата, „като не е посочил, кои доказателства кредитира изцяло и кои не и ако не защо и въз основа на кои доказателства”. Очевидно се игнорира дейността на въззивния съд и задълженията на същия, произтичащи от чл.339, ал.1 и 2 НПК. Изискванията по чл.305 НПК са задължителни за въззивния съд само в случаите, когато постановява нова присъда, а настоящият не е такъв – чл.339, ал.3 НПК. При казаното по-горе, за ВАС няма задължение да преповтаря изводите по фактите, още по-малко съображенията по оценката на отделните доказателства и доказателствени средства. Отделно от това, всички възражения, поставени на вниманието на въззивния съд, са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. В останалата им част, доводите, изложени в касационната жалба оспорват възможността на ВАС, при фактите, приети за установени от РОС и утвърдени от него, да приложи различен закон, в случая – за по-леко наказуемо престъпление. Безспорно е, че проверката за правилното приложение на закона се осъществява в рамките на установеното от фактическа страна и когато съдът е сторил тъкмо това, няма как да се твърди, че не е имал право, респ. че е нарушил процесуалните правила. По-важно е друго, че част от фактическите обстоятелства, останали вън от погледа на РОС, правилно са били анализирани от ВАС на плоскостта на приложимия закон. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Доколкото и пред ВКС не се оспорват изводите по фактите, казаното по-горе, има своето място и тук. Тъкмо в рамките на последните и следва да се провери какви признаци от обективна и субективна страна, на кой престъпен състав, се разкриват в тях. Съображенията на ВАС, относно наличието на признаците на състава по чл.119 НК изцяло се възприемат от ВКС. Същите не са неубедителни и в разрез със закона и практиката по приложението му, като са съобразени указанията, дадени с Постановление № 12/73 г. на Пленума на ВС на РБ(ВКС). В допълнение към казаното от въззивния съд, следва да се посочи, че липсват данни за провокация от страна на подсъдимия, осъществена с цел да накърни физическата цялост на пострадалия, в който случай, той не би могъл да се позовава на неизбежна отбрана. Липсват данни нападението срещу него и св.Д. да е било прекратено. Кратковременното прекъсване на нападението срещу подс.Г., с цел осъществяване на такова спрямо св.Д., което обстоятелство е могло реално бързо да се промени, като продължи нападението срещу Г., не означава прекъсване на нападението. Тъкмо това е и целял със стореното последния – да преустанови нападението срещу св.Д. и предотврати последващо такова спрямо себе си. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, тъй като е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 НПК и способствува постигането на целите на наказанието, както в личен, така и в генерален план. Обезщетенията за неимуществени вреди са справедливи, по смисъла на чл.52 ЗЗД, като съпричиняването от страна на пострадалия е отчетено в достатъчно мяра, адекватна на обективното му значение. По жалбата на подсъдимия: И този жалбоподател не оспорва фактическата обстановка, приета за установена от ВАС. При това се претендира, че авторството на деянието не е установено по несъмнен и категоричен начин, като очевидно не се държи сметка, че са приети фактически положения относно поведението на подсъдимия, които очертават извода за извършителя на инкриминираното деяние. Доколкото са налице такива фактически положения, а те не се оспорват, ВКС, няма как да достигне до друг извод, различен от направения от ВАС. Не намира опора в данните по делото възражението за допуснато нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Съдът по същество е дал отговор на направените пред него възражения, като се е съобразил с фактическото и юридическо обвинение, предявено на подсъдимия с обвинителния акт, непроменено по реда на чл.287 НПК. Предлаганата от защитата на подсъдимия версия за случилото се, изцяло се основава на предположение, без за същото да са налице каквито и да било доказателства. Нещо повече, обяснимо се игнорира обстоятелството, че след нараняването на пострадалия, спрямо подсъдимия е било упражнено интензивно насилие, съпроводено със счупване на стъкло. При преценката на обстоятелствата, от значение за определяне на съответността на защитата на характера и опасността на нападението, ВАС се е съобразил с цитираното по-горе постановление на Пленума на ВС на РБ(ВКС), в това число и с т.6 и 7 от него, на които е поставен акцент от жалбоподателя. Изложените в тази част съображения на решаващия съд се споделят от касационната инстанция, защото правнозначимите обстоятелства са оценени адекватно на обективното им значение, при липсата на изопачаване и превратност. Макар и да е позволено при отблъскването на едно нападение да се използват и по-интензивни средства и начини на отбрана, конкретно използваното средство от подс.Г. спрямо невъоръжения пострадал, явно надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Изложеното по-горе относно справедливостта на наказанието има своето място и тук. Обстоятелството, че по размер наложеното наказание е над средния от предвиденото в закона, не означава непременно, че то е определено при превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. В мотивите на оспореното решение изрично е посочено, че в този си размер наказанието се основава на висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и не особено висока степен на обществена опасност на конкретния деец. Съдът, макар и индиректно, е взел отношение по това, че за поправянето на подсъдимия е наложително той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода. ВКС не намери основание за извод, различен от направения от ВАС. Съпричиняването от страна на пострадалия е отчетено както при индивидуализацията на наказанието, така и при определяне по справедливост на размера на присъдените обезщетения за причинени с деянието неимуществени вреди – виж л.10 от мотивите, а това очертава като неоснователно възражението за обратното. При тези съображения, като не намери основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 30.03.2011 г., постановено по внохд № 432/10 г. на Апелативния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: