1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 595 гр.София, 09 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1849/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по този ред на влязлата в сила присъда № 9 от 22 февруари 2013 година на Районен съд – гр.Балчик, постановена по нохд № 387/2012 година и потвърдена с решение № 85 от 11 юни 2013 година на Добричкия окръжен съд по внохд № 95/2013 година, в частта й за определяне на общо наказание на осъдения И. Р. Х., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Като основание за възобновяване на делото в искането е заявено неправилно приложение на чл. 25, ал. 1 от НК при формиране на съвкупността от престъпления и определяне на общото наказание, което осъденият Х. следва да изтърпи за престъпленията, за които е осъден с пет влезли в законна сила присъди, а това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С искането се претендира отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда само в тази им част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно групиране на наказанията на осъдения Х.. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и отправено до съда искане. Осъденият Х. не участва лично в това заседание, редовно призован. Представлява се от назначения му от съда за служебен защитник адвокат Ж. Ж. от САК, който изразява становище за неоснователност на искането на главния прокурор и оставяне на присъдата в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Атакуваното пред ВКС решение на Добричкия окръжен съд е постановено в рамките на трето поред разглеждане на делото. Доколкото неговото процесуално развитие предпоставя преценката за допустимост за разглеждане по същество на искането за възобновяване на делото, то следва да бъде обсъдено преди поставените в него въпроси по приложението на закона. Съдебното разглеждане на делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. С постановената по ох № 138/2011 година по описа на РС – гр.Балчик присъда, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения И. Х. за извършено от него на 27. 05. 2010 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК и при условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. При условията на чл. 25 от НК му е определено общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода за престъпленията по настоящето производство и за тези по нох дела №№ 255/2010 година, 107/2012 година и 149/2012 година, всички на РС – гр.Каварна, при ефективно изтърпяване на същото. В производство, образувано само по протест на прокурор при РП - гр.Балчик (нохд № 54/2012 година), въззивният съд е постановил решение, с което е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане при констатации за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27/2009 година). С подадения въззивен протест не е оспорена друга част от присъдата, вкл. и приложението на чл. 66 от НК. При новото разглеждане на делото (нохд № 93/2012 година) съдът е наложил на осъдения Х. наказание една година лишаване от свобода, отново при условията на чл. 66 от НК. Съответно определеното общо наказание е в размер на една година лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване и присъединена към него глоба. Тази присъда е атакувана единствено от другия подсъдим по делото Ж. М.. Молителят Х. е участвал лично във въззивното производство (внохд № 272/2012 година на Д.), но не се е присъединил към жалбата на М.. Изрично е изразил доволството си от постановената присъда (протокол по делото от 09. 10. 2012 година). Въззивният съд отново е отменил първоинстанционната присъда, този път единствено на процесуално основание – поради неподписване на съдебния протокол за проведеното съдебно заседание по съществото на делото от съдията, председателстващ съдебния състав. В рамките на третото поред разглеждане на делото е постановена присъдата на районния съд, потвърдена изцяло от въззивния съд с решението, атакувано сега пред ВКС по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела. Осъденият Х. отново е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно. При условията на чл. 25 от НК е формирана съвкупност от престъпленията, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди по посочените по-горе дела и е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 150 лева, наложено по нохд № 107/2012 година. Зачетена е изтърпяната част от наказанията по осъжданията, включени в съвкупността. В искането за възобновяване на делото се твърди, че съдът неправилно е формирал съвкупност от престъпленията, предмет на осъждане по четирите наказателни дела (настоящето, нохд № 255/2010 година, 107/2012 година и 149/2012 година), защото те не се намират помежду си в отношение на съвкупност, а е налице усложнена форма на множество престъпления, като някои от престъпленията са в отношение на съвкупност с едни и на рецидив – с други. Затова се предлага отмяна на въззивния съдебен акт в тази му част с оглед законосъобразно формиране на съвкупност от престъпленията, за които е осъден молителят Х.. ВКС намира, че така направеното искане не може да постигне целения с него резултат – формиране на законосъобразна съвкупност от престъпления по влезли в законна сила присъди и определяне на общо наказание за тях, което прави искането недопустимо, лишавайки ВКС от възможност да упражни правомощията си по чл. 425 от НПК. И това е така, защото: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло, очевидно без да съобрази, че разглежда делото за трети път в тази инстанция, като само първата присъда е била отменена само и изцяло по протест на прокурора, при това единствено относно приложението на разпоредбите за индивидуализиране на наказанието и с твърдение за неговото неправилно определяне. Въпреки не особено ясното и категорично съдържание на мотивната част на протеста (по внохд № 54/2012 година), все пак то позволява извода, че е възразено определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК, вместо при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, която вече е действаща норма към момента на извършване на престъплението по настоящето дело и заради проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Това възражение имплицитно съдържа искане за определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК (по ал. 1 на чл. 58а от НК), а не на чл. 55 от НК, както е сторил първоинстанционния съд. Протестът не съдържа възражение и искане във връзка с приложението на чл. 66 от НК. Поради това, вторият поред първоинстанционен съд е имал правомощието по чл. 337, ал. 2 от НПК да определи различно и по-голямо по размер наказание от първото, което той е и направил – наложил е на осъдения наказание от една година лишаване от свобода, отново отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години. Въззивната проверка на тази присъда обаче е извършена единствено по жалба на другия подсъдим по делото – Ж. М.. Не е подаден въззивен протест, т. е. прокурорът се е съгласил с така постигнатия резултат. Присъдата е отменена на формално основание – неподписан протокол от съдебното заседание. При това положение, влошаването на положението на осъдения Х. при третото разглеждане на делото е било процесуално недопустимо. Това следва от правилата, визирани в чл. 335, ал. 4 и чл. 336, ал. 2 от НПК, според които не се допуска отмяна на съответния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, както и осъждане на оправдан подсъдим съобразно обвинението срещу него в първата инстанция, без наличието на съответно искане от страна на прокурора (частния обвинител, частния тъжител). По аргумент за по-силното основание, с такова правомощие не разполага и първоинстанционният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Неспазването на ограниченията от районния съд и от въззивния съд е форма на нарушаване на забраната за влошаване на положението на подсъдимия. Тя е предвидена като гаранция на правото на защита и затова нарушаването й винаги е съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай несъобразяването с това ограничение не може да бъде преодоляно от ВКС в производството по възобновяване на наказателното дело, защото би било извън рамките на искането, с което този съд е сезиран. Доколкото обаче наказанието за престъплението по настоящето производство като най-тежко е определящо за общото наказание за съвкупността от престъпления и пряко касае неговата законосъобразност, то този въпрос се явява преюдициален за правилното решаване на въпросите, с които ВКС е сезиран. Очевидната незаконосъобразност на атакувания с искането съдебен акт и в частта му, която е останала вън от вниманието на вносителя на искането, е предпоставяла възразяването му и в тази част, което обаче не е сторено. Това възпрепятства ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и да отстрани констатираните нарушения на закона, което по принцип би било възможно, доколкото е в интерес на осъдения. При тези съображения ВКС намира, че следва да остави без разглеждане отправеното искане за възобновяване на делото само в частта му за определяне на общо наказание на осъдения Х. и да прекрати производството, като изпрати делото на В. с оглед изложените по-горе съображения. Затова, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на главния прокурор на Република България за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 9 от 22 февруари 2013 година на Районен съд – гр.Балчик, постановена по нохд № 387/2012 година и потвърдена с решение № 85 от 11 юни 2013 година на Добричкия окръжен съд по внохд № 95/2013 година, в частта й за определяне на общо наказание на осъдения И. Р. Х., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. ПРЕКРАТЯВА производството по нд № 1849/2013 година по описа на ВКС, І н. о. ИЗПРАЩА делото на В. с оглед изложеното в обстоятелствената част на определението. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.