Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 28.05.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 996/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград против нова въззивна присъда № 3243 от 17.07.2019 г. на Благоевградски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 258/2019 г. С тази присъда Благоевградски окръжен съд е отменил присъда № 315 от 07.05.2019 г. по НОХД № 211/2018 г., с която Районен съд – Гоце Делчев е признал подсъдимия Н. И. А. за виновен в извършването на престъплениe по чл. 151, ал. 1 от НК и чл. 191, ал. 1 от НК. Вместо това, окръжният съд признал същия за невиновен по първото обвинение - за това, че на неустановена дата през месец декември 2016 г. в [населено място], област Б. се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е. А. А./понастоящем А./, [дата на раждане] , доколкото извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което на основание чл. 151, ал. 1 във вр. чл. 304 от НПК го оправдал. Също така изменил първоинстанционната присъда по отношение на второто обвинение, като на основание чл. 191, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК приложил по-благоприятен за дееца закон, при което отменил наложеното наказание и приложението на чл. 23 от НК. В касационния протест се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът оспорва присъдата на въззивния съд само в частта относно оправдаването на подсъдимия за обвинението по чл. 151, ал. 1 от НК, като излага доводи в подкрепа на тезата за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност от въззивния съд, представляващо съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на материалния закон. Счита възприетата от съдилищата по фактите обстановка за категорично обуславяща виновността на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Претендира отмяна на въззивната присъда в атакуваната й част и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Благоевград. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП не поддържа подадения протест и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Постъпили са писмени възражения срещу протеста, като защитникът на подсъдимия счита касационния протест за неоснователен и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Извършената от настоящия съдебен състав проверка сочи, че оплакванията в сезиращия настоящата инстанция документ не намират опора в данните по делото. В доказателствената си дейност въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. Мотивите към постановената нова присъда са съобразени изцяло с изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. Независимо от голямата степен на сходство между фактическите констатации на съдилищата по същество, проверяваният съд прецизно и всеобхватно е обсъдил доказателствения материал, посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Постановил е крайния си акт след обсъждане на относимите доказателства, преценени в съвкупност и взаимовръзка, като не може да бъде упрекнат в превратното им тълкуване. Оплакването на прокуратурата, че подсъдимият А. е съзнавал малолетието на пострадалата към момента на извършване на съвкпулението, е било предмет на изследване от въззивната инстанция, която след като го съпоставила с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал, го намерила за опровергано. В производството не се спори дали подсъдимият е извършил инкриминираното деяние от обективна страна, а само дали е действал при пряк умисъл, за което се изисква същият да е желал извършването на съвкуплението, и да съзнавал малолетието на пострадалата. Затова е важно да се отбележи, че умисълът за съвкупление с малолетно лице /чл. 151, ал. 1 от НК/ може да се изключи само ако субектът е бил субективно уверен, че пострадалата е навършила 14-годишна възраст, независимо какви са били причините за това – развити външни физиологични белези, поведение на зрял човек, въвеждане в заблуждение на субекта на престъплението относно възрастта на пострадалата, какъвто е настоящия случай. Въпреки критичния анализ, по делото не са били установени доказателства, които да oборват показанията на пострадалата Е. А. /понастоящем А./, че самата тя е въвела в заблуждение подсъдимия Н. А., в резултат на което същият, при съвкуплението между двамата, е имал погрешна представа за нейната възраст, което изключва виновното му извършване. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно тълкуване на приетия за установен факт относно съседството, в което живеели подсъдимият и пострадалата. В мотивите си окръжният съд правилно е отхвърлил тезата, споделена от първоинстанционния съд, че щом двамата живеят в една и съща махала, то подсъдимият е бил наясно с точната възраст на пострадалата, преди да се съвкупи с нея. Такъв извод е прието, че не се подкрепя от доказателствата по делото и представлява предположение, което не може да обуслови осъдителна присъда. По отношение на възражението относно неправилния анализ на показанията на конкретно посочени свидетели, е видно освен че същите се отнасят за времеви период последващ инкриминирания /месец февруари 2017 г./, както е отбелязал и окръжният съд, но също така и с нищо не допринасят за установяване на факти от предмета на доказване на процесното обвинение. ВКС не приема и възражението на обвинителната власт, че деянието е извършено от подсъдимият А. при форма на вината евентуален умисъл. Изложената аргументация, че подсъдимият е допускал, че пострадалата не е навършила 14 години към момента на съвкуплението, е изцяло несъстоятелна. В принципен план е известно, че разликата между прекия и евентуален /косвен/ умисъл се корени във волевото отношение на дееца към престъпния резултат. Що се отнася до представата на подсъдимия за възрастта на пострадалата, същата не е относима към волевото отношение, а е част от интелектуалната страна на умисъла, която е еднаква и при двете му форми, посочени в чл. 11, ал. 2 от НК. Нещо повече, за да бъде извършено съставомерно деяние по чл. 151, ал. 1 от НК е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл. Съдебният състав не установи твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Заключението на окръжния съд е в унисон с приетите за установени фактически положения. Липсата на убедителни доказателства, които по несъмнен начин да установят виновността на подс. Н. А. към инкриминираното деяниe по чл. 151, ал. 1 от НК, довежда до оправдаването на подсъдимото лице. Недопустимо е постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения и несигурни изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Съдът признава подсъдимото лице за виновно, само и единствено когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което пък е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, II Н.О Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3243 от 17.07.2019 г., постановена по ВНОХД № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: