Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 162   София, 29.06.2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                         Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и втори март, две хиляди и десета  година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                      ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА   при секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 504/2009 г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К., гр.с. Гумощник,община Троян, срещу въззивно решение от 12.02.2009г. по гр. дело № 207/2008г. на С определение № 779 от 12.08.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2009г. по гр. дело № 207/2008г. на в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси за изследване на факти и произнасяне по въпроси, които не са спорни по делото във връзка с прилагане на процесуалните правила на чл.109,ал.1 ГПК /отм./, чл.127, ал.1 ГПК /отм./, чл.188, ал.1 ГПК /отм./, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът счита за незаконосъобразни изводите на съда, че не е доказано твърдяното от него право на собственост. Те са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като извеждане на несъответстващи правни изводи- в разглеждания случай за наличие на съсобственост между ищеца и трето на делото лице, както и за евентуално придобиване по давност от ищеца на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на другия съсобственост. Ответникът по касация Д. . чрез Министъра на р. р. и благоустройството, представляван от областен управител-Ловеч, оспорва жалбата като неоснователна. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 17/21.04.2008г. на Троянския районен съд по гр.д. № 875/2007г. По реда на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен предявеният от М. И. К. против Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството иск за установяване правото на собственост на основание наследство и давност върху имот от 1 800 кв.м., представляващ УПИ *, кв.48 по кадастралния и регулационния план на с. Г.. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищецът е един от наследниците на И. М. К. , поч.1977г. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 114/1928г. Иван К. е закупил пет имота, измежду които и бахча от 10 дка.в с. Г.. Последният имот е включен в регулация и са образувани парцели. С АДС от 1962г. е актуван като държавен с отбелязване,че е стар общински имот. Процесният имот представлява част от земеделски имот, придобит по силата на договор от наследодателя на ищеца през 1928г. Ищецът не е доказал да е собственик на имота, защото освен него има и друг сънаследник – П. К. Не е установено от гласните доказателства той да е владял имота само за себе си. Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял и частите на другия сънаследник. По въпросите относно предмета на доказване по спора. Трайна е съдебната практика, в т.ч. в редица решения на ВКС по прилагане на чл.109,ал.1 ГПК /отм./, чл.127, ал.1 ГПК /отм./, чл.188, ал.1 ГПК /отм./, че решаващият съд е длъжен да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В разглеждания случай, преценявайки активната легитимация в процеса по предявения срещу Д. . установителен иск за правото на собственост върху имот, за който ищецът отрича да е държавна собственост и твърди, че е негова по наследство, въззивният съд е изследвал факти и обстоятелства, които не са релевирани като спорни в процеса – а именно по отношение придобиване на сънаследствената част от страна на ищеца спрямо трето на делото лице. Оттук съдът е изместил предмета на доказване. С оглед горното, следва да се приеме, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е налице извеждане на несъответстващи правни изводи - за наличие на съсобственост между ищеца и трето на делото лице, както и за евентуално придобиване по давност от ищеца на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на другия съсобственик. Въззивният съд не е изяснил делото от фактическа страна и не е разгледал релевантните възражения на ответника по иска във връзка с твърдението му, че имотът е публична държавна собственост. Същевременно въззивният съд е разгледал възражение на Д. , с което всъщност тя релевира права на трето лице в наследственото правоприемство между това лице и ищеца. Като е изместил предмета на спора и на доказване в процеса, въззивният съд е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, поради което не е направил и релевантни правни изводи относно твърдяното право на собственост. Въззивният съд е следвало да допусне допълнителна задача на техническата експертиза, съобразно т.10 от ТР№1/2001г. ОСГК, за изясняване на въпросите, свързани със регулационния статут на имота, идентичността му по документите за собственост, представени от ищеца и АДС от 1962г., точното му месторазположение и значението на констатираните като незатворени от юг и изток граници във връзка с данните, че границата съвпада със средата на дерето и с оглед възраженията на ответника, че част от имота представлява воден басейн по смисъла на Закона за водите, поради което представлява публична държавна собственост. Неизясняване на делото от фактическа страна и липсата на изложени съображения по посочените въпроси води до порочност на изводите на въззивния съд относно неоснователността на иска поради липса на материалноправна легитимация за ищеца. Те са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа спора по същество след извършване на съдопроизводствени действия, съгласно мотивите по-горе. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.02.2009г. по гр. дело № 207/2008г. на ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Л. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.