5 Р Е Ш Е Н И Е № 60182 гр. София, 04.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2217/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационни жалби на ищеца Л. П. и един от ответниците - М. С. против решение № 1004/15.05.2020 г. по т.д.№ 185/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1741/04.10.2019 г. по т.д.№ 4200/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това е допусната поправка на очевидна фаактическа грешка в диспозитива на решение № 665/29.03.2018 г. по т.д.№ 4200/2011 г. на Софийски градски съд / каквато последният е отказал да постанови /, като с поправката по същество е постановено отхвърляне на самостоятелно предявен иск, с правно основание чл.40 ЗЗД, за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при споразумяване във вреда на представляваното дружество, н а р е д с постановеното от първоинстанционния съд отхвърляне на искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. първо и второ ЗЗД - за нищожност на същия договор, като сключен в противоречие със закона и заобикаляне на закона. Касаторът М. С. оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че иск с правно основание чл.40 ЗЗД - какъвто по същество с допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд е приел да е бил предявен, както и първоинстанционният съд да е формирал воля за отхвърлянето му - не е предявен срещу никой от ответниците. Касаторът се позовава на въззивната жалба на самия ищец срещу първоинстанционното решение по чл.247 ГПК, с което е отказано отстраняване на очевидна фактическа грешка, в която същият сочи „договарянето във вреда” на представляваното дружество „Лапис„ ЕООД в относимост към твърдението си за нищожност на сключената от същото разпоредителна сделка с ответника М. С., поради противоречие с добрите нрави – предвид нееквивалентност на насрещните престации, както е коментирал доводите за „договаряне във вреда на представлявания” и първоинстанционният съд, без да се е произнасял с диспозитив по иск на това основание. Акцентира се на обстоятелството, че самата искова молба, макар формално да посочва чл.40 ЗЗД и да навежда довод, че атакуваната сделка е сключена във вреда на дружеството – продавач / впрочем представлявано от едноличния собственик и управител на същото, поради което се касае за органно, а не договорно представителство /, не формулира обстоятелствена част и петитум на самостоятелен иск, с правно основание чл.40 ЗЗД, а с допълнителна искова молба ищецът изрично сочи действията във вреда на дружеството – продавач, от страна на представляващия го управител Е. И., конституирана като съответник, да са довели до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Касаторът се позовава на обстоятелството, че иск по чл.40 ЗЗД не е обявен и с доклада на съда, срещу което ищецът не е възразил. Касаторът Л. П. обжалва въззивното решение, като видно от обстоятелствената част на касационната жалба оспорва извода за формирана от първоинстанционния съд воля за отхвърляне, вместо за уважаване , на иска по чл.40 ЗЗД, в какъвто смисъл е допълнено от въззивния съд първоинстанционното решение. С това си съдържание касационните доводи на тази страна са неотносими към обхвата на проверката в настоящото производство. С определение № 60361/11.06.2021 г. по настоящото дело, касационното обжалване по всяка от двете касационни жалби е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение по чл.247 ГПК, предвид произнасяне в разрив с легитимираните за иницииране на производството по чл.247 ГПК лица, доколкото искане за поправка на очевидна фактическа грешка не е предявено от някоя от страните, нито е служебно инициирано от постановилия поправяното решение съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното : С решение № 665/29.03.2018 г. по т.д.№ 4200/2011 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Л. П. против „Лапис„ ЕООД и М. Й. С. искове, с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. първо и второ ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и предявените в евентуалност срещу „Лапис„ ЕООД искове, с правни основания чл.125 ал.3 вр. с чл.127 ТЗ и чл.133 ТЗ, като последните не са от значение за настоящото произнасяне. В мотивите на съдебното решение - стр. 18 – първоинстанционният съд е изложил пространни съображения относно фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, съгласно ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Очевидно изхождайки от субективния елемент – споразумяване между представителя и насрещната страна по договора, за увреждането на представлявания, предпоставящо недобросъвестност и на двамата - като е приел, че наличието на такава не се явява доказано към момента на сключването на атакуваната сделка, съдът е формирал единствено извод за недоказана нищожност на сделката, поради „накърняване на добрите нрави„.В мотивите на решението, наред с основанията по чл. 26 ал.1 пр. първо и второ ЗЗД, по които има изрично произнасяне с диспозитива на решението, се съдържат още и мотиви, относими към иск за привидност на атакуваната сделка – чл.26 ал.2 ЗЗД. В образуваното и проведено производство по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение, вместо постановяване на решение, въззивният съд е отменил определението за ход на устните състезания и обосновал наличие на очевидна фактическа грешка в първоинстанционния акт – липса на произнасяне с диспозитив по формирана от съда в мотивите воля за неоснователност на предявен иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД. Така, с определение № 2710/07.08.2019 г. по т.д.№ 417/2019 г., Софийски апелативен съд е върнал делото на Софийски градски съд, за отстраняване на очевидна фактическа грешка. С решение № 1741/04.10.2019 г. по т.д.№ 4200/2011 г. Софийски градски съд е отказал да допусне поправката, като е посочил, че не се е считал сезиран с нарочен иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД. Мотивите на стр.18 от решението, макар препращащи към чл.40 ЗЗД, били наведени в относимост към предявена нищожност на разпоредителната сделка единствено на основанията по чл. 26 ал. 1 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави / макар произнасяне по иск с правно основание чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД също да не фигурира в диспозитива на решението /. Първоинстанционният съд се е позовал и на липсващ петитум на иск по чл. 40 ЗЗД, както и на незаплатена държавна такса по такъв иск. Решението е обжалвано от ищеца и с тук атакуваното решение въззивният съд е отменил решение №1741/04.10.2019 г. по т.д.№ 4200/ 2011 г. Софийски градски съд и допуснал констатираната от самия него поправка на очевидна фактическа грешка, с което по същество е формиран, като неразделна част от първоинстанционното решение, отхвърлителен диспозитив и по иск с правно основание чл.40 ЗЗД. По допустимостта на въззивното решение по чл.247 ГПК : В обхвата на дължимата тук преценка, с оглед правното основание на произнасянето на съда – чл.247 ГПК – е не дали е бил или не предявен самостоятелен иск по чл.40 ЗЗД / това е предмет на инстанционния контрол по съблюдаване принципа на диспозитивното начало – ако е разгледан различен от действително предявения иск, или на производство по допълване на решението, по реда на чл. 250 ГПК – ако съдът не се е произнесъл по предявен иск /, а дали – независимо от действителния предмет на производството - първоинстанцнионният съд е разгледал такъв иск, формирал е воля за неговата основателност или не, но е пропуснал да я материализира в диспозитива на съдебното решение. Проверката - дали произнасянето на въззивния съд е в рамките на този обхват на дължимата от него проверка , обаче, настоящият състав дължи само в случай, че самото производство по чл.247 ГПК бе инициирано от легитимирани за това субекти. Съгласно чл.247 ГПК това са страните по спора, освен когато се инициира служебно от постановилия решението съд. Последното не само не е налице, но от последния е заявено изрично несъгласие със становището на въззивния съд, че първоинстанционният е бил сезиран и с иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД. Както се посочи в предходния параграф, извън обхвата на задължителната проверка на въззивния съд, при липса на изрично искане на страна по спора, е било дали първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите си по иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД, без да изложи съответен диспозитив. Неразглеждането на предявен и друг иск пък изначално е извън контрола на въззивния съд, освен след производство по реда на чл.251 ГПК, легитимирана за което е единствено страната , чието искане е останало неразгледано. Въззивният, респ. контролиращият съд се произнася по същество за допускане на очевидна фактическа грешка на контролирания инстанционно съд само в хипотеза на инициирано от страна производство по чл.247 ГПК. В практиката, препращането на произнеслия се съд , за провеждане на такова производство, е или предвид инкорпорирано искане за това, от страна по спора, във въззивна/ касационна жалба или отговор на същата, или от съображения за възможно служебно иницииране на такава поправка от произнеслия се съд, доколкото е установимо противоречие. Във втория случай, обаче, не възниква задължение за адресирания съд да се произнесе, освен ако споделя съображението за наличие на очевидна фактическа грешка, още по-малко за същия има задължение да се съобразява с указания на по-горната инстанция, дадени извън обхвата на произнасянето за което е била компетентна . С какви искове първоинстанционният съд действително е бил сезиран и допустимо ли е произнасянето му въззивният съд ще прецени по реда на инстанционния въззивен контрол върху първоинстанционното решение, не по реда на чл.247 ГПК. Предвид преждеизложеното, въззивното решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и отмененото със същото първоинстанционно отхвърлително решение по чл.247 ГПК, като недопустими, следва да бъдат обезсилени.Производството следва да се върне на въззивния съд, за произнасяне по въззивната жалба на Л. Т. П. – вх.№ 66705/14.05.2018 г. . Вече в хода на това произнасяне ще следва да се съобрази бил ли е действително сезиран първоинстанционният съд с иск по чл. 40 ЗЗД, наред или вместо разгледаните по чл. 26 ал. 1 пр. първо и второ ЗЗД, както впрочем и с иск по чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, и в какво съединение с действително предявените, вкл. евентуални искове, доколкото допустимостта на произнасянето по последните би било обусловено от наличието на и друг или на различен от действително разгледания иск. Като се е произнесъл по тази проверка с определението си от 07.08.2019 г., въззивният съд е излязъл извън компетенциите си в хода на все още висящо въззивно производство срещу първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1004/15.05.2020 г. по т.д.№ 185/2020 г. на Софийски апелативен съд и отмененото със същото решение № 1741/04.10.2019 г. по т.д.№ 4200/2011 г. на Софийски градски съд, произнесени по реда на чл.247 ГПК. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба на Л. Т. П. – вх.№ 66705/14.05.2018 г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: