Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 27.10.2023г. В ИМЕТГО НА НАРОДА Върховен касационен съд -Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова при секретар Ангел Йорданов след като разгледа, докладваното от съдия Арнаучкова т.д. № 206 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА. Образувано е по подадената чрез адв.М. Д. от САК съвместна искова молба на С. Е. П. и Е. И. С..С нея е предявен иск за прогласяване нищожността, евентуално - за отмяна на арбитражно решение от 19.06.2015г. по арб.д.№ 5083/2015г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ – София, с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в общ размер 10 174.34лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане, 85лв. разноски по арбитражното дело и 835.23лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба са въведени твърдения, че ищците са узнали за арбитражното решение на 12.10.2022г., когато на ищцата Е. С., чрез процесуалния й представител адв.М. Д., е връчена ПДИ по образуваното изп.д.№ 20168480400121 на ЧСИ Р.А., като ПДИ на ищцата С. П. все още не е връчена надлежно. В тази връзка ищците поддържат, че приложените по арбитражното дело, адресирани до всяка от тях, товарителници на куриерски фирма „МиБМ Експрес“ не установяват факта на редовното връчване на арбитражното решение.В тази връзка посочват, че в хипотезите на фингирано връчване по чл.13.4. от ОУ към договора не е предвидено основанието „непотърсена пратка“, без да е посочена информация и да са представени доказателства колко пъти куриерската служба е търсила получателя на адреса, поради което не може да се приеме за доказано недоставянето на пратките по тяхна вина.По тези съображения ищците считат, че исковата молба е допустима, като подадена в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. На следващо място, ищците са релевирали доводи, че, по арг. от т.3 от РКС по конст.д.№ 15/2002г., към настоящото производство за защита в арбитражния процес по потребителски спор, която е преминала във втората си фаза, са приложими извършените изменения със ЗИД на ГПК на чл.19, ал.1 ГПК и новата ал.2 на чл.47 ЗМТА. Ето защо ищците поддържат, че спорът е неарбитруем, поради което искат прогласяване на нищожността на арбитражното решение на осн.чл.47, ал.2 ЗМТА.Евентуално, ищците твърдят, че не са били уведомени редовно за образуваното арбитражно производство.В тази връзка поддържат, че липсват доказателства за надлежно връчване, според договореното между страните, на ИМ и доказателствата към нея и на призовката за проведеното заседание, а и, че са налице данни за нередовно връчване и на арбитражното решение.На тези твърдения и доводи е въведено основанието за отмяна на арбитражното решение т.4 на чл.47 ЗМТА.Отделно от това, ищците поддържат, че не е спазена процедурата за образуване на арбитража, предвид на това, че няма изрично споразумение за разрешаване на спора от един арбитър, а според нормата на чл.11 ЗМТА, когато страните не са определили броя на арбитрите, съставът на арбитража следва да е от трима арбитри.На тези твърдения и доводи ищците поддържат основанието за отмяна на арбитражното решение по т.1 на чл.47, ал.1 ЗМТА - липса на арбитражно споразумение. В подадения чрез юрисконсулт К. М. писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД изразява становище за недопустимост на исковата молба, с доводи, че към момента на подаването й е изтекъл преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, евентуално, оспорва основателността на молбата. Претендира за присъждане на разноски, включително - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ. В откритото съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв.М. Д. от САК, поддържат исковата молба и претендират за присъждането на разноски по представения списък по чл.80 ГПК, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв в общ размер 2101.70лв., а ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД не се представлява. Съставът на I т.о., съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, след като взе предвид твърденията, възраженията и доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното : По делото е установено и не е спорно, че на 04.04.2013г. между, от една страна, ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател/кредитор, и, от друга страна, ищцата С. П., като клиент, и ищцата Е. С., като солидарен длъжник, е сключен договор за револвиращ заем, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило за ползване сумата 3000лв. със срок за издължаване 48 месеца, при размер на вноската 202лв. , ГПР 103.240%, ГЛП 76.67%, при общ размер на задължението -9828.18лв.Посоченият в договора за заем адрес за кореспонденция на ищцата С. П. е [населено място], [улица], вх.4, ет.2, ап.4, който съвпада с посочените в договора нейни постоянен и настоящ адрес, а в договора не е посочен адрес за ищцата Е. С.. Съгласно б.Б, р. VI„Параметри….“ от договора за заем, неразделна част от него са Общи условия на ответното дружество към ДРЗ за ФЛ, които е удостоверено, че са предадени при подписване на договора и с тях клиентът и солидарният длъжник са запознати и ги приемат. Съгласно чл.11.1.от приложените към исковата молба ОУ, клиентът и солидарният длъжник изразяват съгласието си с използването на адреса, посочен в от клиента в договора за заем като адрес за получаване на писмени документи от кредитора, а солидарният длъжник упълномощава клиента да получава всякакви документи от негово име.Съгласно чл.11.3. от ОУ, всяко известие… или документ въз основа или във връзка с договора се считат за получени или узнати от клиента и солидарния длъжник, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в договора, като по този начин кредиторът и клиентът/солидарният длъжник изрично уреждат реда за връчване на известия … или документи, като се съгласяват връчването по този ред за редовно. В чл.13.1 от ОУ е уговорена арбитражна клауза за разрешаване на споровете, произтичащи от или във връзка с договора, включително отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване на сезираната от „Профи Кредит България“ ЕООД арбитражна институция, един от посочените арбитри е постановилият арбитражното решение. В чл.13.4. от ОУ се съдържа уговорка за фингирано връчване на документите по арбитражното дело на посочените в договора адреси, като те се считат за получени след изтичане на 5-я работен ден от изпращането им от арбитъра и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени, поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен, и страните изрично са се съгласили, че с така уговореното изрично уреждат реда за връчване на документацията по арбитражното дело и се съгласяват и считат връчването по този ред за редовно. Видно от материалите от приложеното арбитражно дело № 5083/2015г., производството пред арбитражната институция е образувано по подадената на 14.05.2015г. искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против ищците С. П. и Е. С., с която е предявен иск за произтичащото от договора за револвиращ заем от 04.04.2013г.парично вземане в размер на 10 174.34лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ. Установено е и не е спорно, че ищците не са взели участие - лично или чрез процесуален представител в арбитражното производство, както и, че не са получили физически нито исковата молба с приложенията и призовката, нито постановеното арбитражно решение. В материалите по арбитражното дело се съдържат копия от известия за доставяне, изходящи от куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД, за пратки с описано в известията съдържание, състоящо се от решение по арб.д. № 5083, с подател Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и получатели ищците на посочения в договора адрес на С. П..В известията е отбелязано, че са поставени стикер № 1 на 29.06. и стикер № 2 на 02.07.2015г., както и, че са непотърсени. Настоящият състав намира, че от съдържащите се в арбитражното дело известия за доставяне не може да се направи извод за редовно връчване на ищците на арбитражното решение по начина, уговорен в договора за заем.Действително, в приложимите към договора ОУ на ответното дружество е предвидена хипотеза на фингирано връчване на книжата от арбитражното дело при непотърсена пратка.Това по никакъв начин не освобождава ответника от задължението да докаже чрез надлежна констатация от куриерската служба обстоятелствата, предвидени в чл.32, ал.2 ЗМТА, а именно, че ищците са отказали или не са се явили в пощенската служба, за да ги получат адресираната до всяка от тях пратки.В случая констатациите в съдържащите се в арбитражното дело известия не са надлежно удостоверени, тъй като не са посочени трите имена на съставителя на констатациите.Следователно, е недоказано редовното връчване на арбитражното решение на ищците в посочената хипотеза на фингирано връчване, поради непотърсена пратка. От друга страна, от данните по изпълнителното дело се установява, че на 12.10.2022г.на ищцата Е. С. е връчена ПДИ по образуваното от ответника на 08.01.2016г. изпълнително дело с предмет присъденото вземане с атакуваното арбитражно решение. Не са въведени от ответника твърдения и не са ангажирани доказателства ищците да са узнали за арбитражното решение по-рано.Ето защо, тримесечният преклузивен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА е започнал да тече на 12.10.2022г., съответно постъпилата на 12.01.2023г. искова молба, с която е предявен искът за защита в арбитражния процес е подадена в срок. По съществото на спора преди всичко е необходимо да се изследва валидността на арбитражното решение на въведените от ищците основания. Основателни са въведените от ищците доводи, че, по арг. на посоченото от тях РКС, в случая са приложими процесуалните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ГПК след изменението, извършено с § 1 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017г.) и новата ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, създадена с § 8, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017г.), с които е изрично забранено разрешаването на потребителски спорове от арбитраж и се прогласява нищожността на постановените по тези спорове арбитражни решения. Тъй като ищците са физически лица, липсват твърдения и не се установява паричните средства по договора за револвиращ заем да са предоставени за извършване на търговската или професионална дейност или по занятие, те имат качеството на потребители на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Следователно, разрешеният с арбитражното решение спор във връзка със сключения между страните договор е потребителски. Ето защо и, на осн.чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 8/2017г.), спорът е неарбитруем, постановеното по него арбитражно решение е нищожно, на осн. чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./ и нищожността му следва да се прогласи. С оглед на този резултат и, тъй като нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА, не се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение, респективно защитните възражения на ответното дружество в тази връзка. На основание чл. 78, ал. 1, ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Е. С. направените от нея разноски в настоящото производство за ДТ в общ размер 406.97лв., а на адв. М.Д. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата за предоставената безплатна правна помощ за процесуално представителство на ищците в претендирания общ размер 2101.70лв., който е в рамките на размера, определен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: Р Е Ш И: Прогласява за нищожно, на осн. чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражно решение от 19.06.2015г. по арб.д.№ 5083/2015г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ - София. Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Е. И. С. направените от нея разноски за ДТ настоящото производство за ДТ в общ размер 406.97лв.(четиристотин и шест лева 97ст.), както и на адв.М. И. Д. от САК адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата, за предоставената безплатна правна помощ за процесуално представителство на ищците в общ размер 2101.70лв.(две хиляди сто и един лева 70 ст.) Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: