3 Р Е Ш Е Н И Е № 803 С., 16.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила В.ева Членове:Маргарита С. гълъбина Генчева При секретаря на Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 938/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1082 от 29.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 14.01.2009 г. по гр. д. № 4136/06 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на В. С. М., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците В. И. М. и Мария-Терезия М. считат жалбата за неоснователна, С. община не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-то г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение касаторът е осъден да предаде на В. И. М. и Мария-Терезия М. владението на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. “Гърдова глава”, на основание чл. 108 ЗС. Установено е по делото, че ищците М. са съсобственици, заедно с Л. Й. П. и съпругата му Е. Х. Й., и С.та община, на имота, предмет на иска за ревандикация. На 11.07.1998 г. между ответника като купувач и Л. Й., действащ според записаното и като пълномощник на ищеца В. М., като продавачи, е сключен предварителен договор за продажба на част от имота. Съгласно разписка от 12.07.1998 г. Й. получил 10 000 щатски долара като част от договорената цена. Като намерил, че при направеното поискване, оригиналът на договора не е представен, съдът съгласно чл. 101 ГПК /отм./ счел, че документът следва да се изключи от доказателствата по делото. Въпреки това го обсъдил и приел, че не може да бъде противопоставен на ищците, тъй като не е сключен от всички съсобственици - не е подписан от М., от съпругата му, както и от съпругата на Л. Й.; не съдържа конкретна площ, предмет на продажбата, и цена като съществени условия на окончателния договор. Отделно от това съдът намерил, че като не е подписан от ищците, договорът е неистински документ и не следва да се обсъжда в тази част. По делото са представени доказателства за съдебно производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Ст. М., който е отхвърлен с решение по гр. д. № 7884/2003 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 29/2006 г. на Софийския градски съд. Липсват данни дали същото е влязло в сила. Представени са и разписка от 31.07.2006 г., че съсобственикът Л. Й. получил от В. М. опредЕ. цена срещу задължение за разпореждане с идеална част от имота и споразумение от 03.10.2006 г. за прехвърляне на ответника на част от спорния имот. Макар да ги е споменал в мотивите към обжалваното решение, съдът не е изяснил тяхната доказателствена стойност и значение за изхода на делото. С оглед на всичко изложено въззивният съд приел, че предварителният договор от 11.07.1998 г. не е правно основание за осъществяваното от ответника владение, и уважил иска за ревандикация Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /което, с оглед разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 и 3 ГПК /отм./. Касационната жалба е основателна, а обжалваното решение - неправилно. Порокът му произтича от допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Предварителният договор за продажба на имот, сключен от един от съсобствениците, е основание за упражняване на фактическа власт от купувача по договора, което е противопоставимо както на договарящия, така и на останалите съсобственици. По делото е безспорно установено от представеното по делото ксерокс-копие на документа и разписка от 12.07.1998 г., както и от разпита на свидетелите съпрузите Л. и Е. Й.и, че ответникът и съсобственикът Л. Й. са сключили предварителен договор за продажба на част от съсобствения на Й. имот. Договорът не е подписан от съсобствениците М., но не се твърди да не е подписан от Й.. Ето защо искането за представяне на оригинала не е равнозначно на оспорване истинността на документа и неправилно е квалифицирано като такова от въззивния съд. Въпросите дали договорът може да бъде обявен за окончателен само спрямо Й., който го е сключил за своята идеална част от имота, стига да са налице предпоставките на чл. 298 ГПК /отм./, дали неучастието на съпругата на обещателя е пречка за постигане на целения правен резултат, дали договорът има изискуемите от чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД форма и съдържание, са предмет на висящото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но са от значение за установяване на последната от предпоставките на иска за ревандикация-наличие или липса на основание за упражняваната от ответника /сега касатор/ фактическа власт върху вещта. Затова отказът производството по чл. 108 ЗС да бъде спряно до приключване на преюдициалния спор, е неправилен. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил, от гледна точка на същата предпоставка, представените пред въззивната инстанция разписка за плащане на капаро и споразумение, сключено между ответника и Л. Й. в хода на висящото производство, за прехвърляне на части от спорния имот. Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната на обжалваното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 14.01.2009 г. по гр. д. № 4136/2006 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: