Р Е Ш Е Н И Е № 313 София, 17.02.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №62 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Р. от [населено място], против решението от 15.07.2010г., постановено по гр.д. №272/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.01.2010г. по гр.д.№2323/2007г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Л. К. Р. иск с правно основание чл.21, ал.1 и ал.2 от СК/отм./ за 48 013/81 000ид.ч. от апартамент в [населено място] и изцяло на офис и след като е отменено първонистанционното решение искът е уважен за още 21 483/81 000ид.части от апартамента. Касационното обжалване е допуснато с определение №594 от 12.05.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради решаване на въпроса: дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради решаване на въпроса: дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика - №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, ІІг.о. Настоящият касационен състав намира, че при наличие на утвърдено от съда споразумение по чл. чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че придобит по възмезден начин по време на брака имот остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, в последващ исков процес не може да се установява наличие на пълна трансформация по смисъла на чл.21, ал.1 от СК от 1985г./отм./, по съображенията, изложени в решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., които се възприемат и от настоящия касационен състав. По същите съображения не може да се установява наличие и на частична трансформация. По отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл.99, ал.3 СК от 1985г./отм./, респ. чл.100 от СК от 1985г./отм./ между страните воля обвързва страните по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения по смисъла на глава ІІІ на СК от 1985г./отм./, включително и досежно наличието на съсобственост. Това е така защото в частта, регулираща отношенията между съпрузите споразумението има значението на спогодба /избягва се спора между тях/. Презумпцията за съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещи е прогласена от закона. При липса на волеизявление за друго съотношение в съсобствеността, се приема, че квотите са равни – чл.27 от СК от 1985г./отм./. Т.е. споразумението обвързва страните относно приложението на установената презумпция в чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. След като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може в последващ исков процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение. Това произтича от договорния характер на споразумението, което има силата на закон между страните, които са го сключили – чл.20а от ЗЗД, докато то ги обвързва. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Л. К. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е признато за установено по отношение на С. К. Р., че Л. К. Р. е изключителен собственик на 69 496/81 000ид.части от апартамент в [населено място] и изцяло на офис на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от СК/отм./. Въззивният съд е приел, че споразумението по чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./, в което се съдържа изявлението на страните, че процесните апартамент и офис остават в обикновена съсобственост между страните, не е пречка за установяване в последващ исков процес наличие на пълна или частична трансформация по смисъла на чл.21 от СК от 1985г./отм./. Решението е неправилно. Процесните недвижими имоти – апартамент в [населено място], [улица], ет.1, застроен на 156,82кв.м., заедно с таванска стая и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и офис №2 в същата сграда, на партерния етаж, със застроена площ 11кв.м., заедно с идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, са придобити по силата на договори за покупко-продажба, сключени съответно с н.а.№94/2004г. и н.а.№167/2004г. с купувач Л. Р. съответно за сумите 81 000лв. и 13 000лв., платени напълно и в брой, по време на брака на С. Р. и Л. Р.. Страните са бивши съпрузи – сключеният между тях граждански брак на 26.05.1990г. е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 20.06.2006г. по гр.д.№687/2006г. на Софийски районен съд, с развод поради разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината с утвърждаване на споразумение по чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК от 1985г./отм./, включително, че придобитите по време на брака им апартамент и офис в [населено място], [улица] остават в обикновена съсобственост между съпрузите. При тези данни, неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищцата в процесните имоти, въпреки изразената в бракоразводното споразумение воля относно наличието на съсобственост след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Споразумението обвързва страните относно приложението на установената презумпция в чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. След като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, неправилно въззивният съд е приел, че може да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение. Неправилно е разбирането, че може в последващ исков процес да се установява наличие на трансформация по смисъла на чл.21, ал.2 от СК от 1985г./отм./, след като в споразумението не е уговорено нищо относно размера на дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос, законовата презумпция на чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./ е оборима, но за имотите, включени в утвърдено споразумение в брачния процес, бившите съпрузи са обвързани от споразумението относно приложението на законовата презумпция за придобиването на имотите в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК то трябва да се отмени и предявените искове с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985г./отм./ се отхвърлят. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 2582,90лв. за трите инстанции. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 15.07.2010г., постановено по гр.д. №272/2010г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. Р. с [ЕГН] от [населено място], срещу С. К. Р. с [ЕГН] от [населено място], иск за признаване за установено по отношение на ответника, че придобитите по време на брака им на името на Л. Р. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с вход от към [улица] ляво, състоящ се от пет стаи, две антрета, кухня, баня, тоалетна, килер и веранда, с площ от 156,82лв., заедно с прилежащите мазе и таванска стая с площ от 30,52кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, и офис №2, находящ се в [населено място], ул.Л. К.”9А, на партерния етаж, състоящ се от работно помещение и санитерен възел с площ от 11кв., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, са изключителна собственост на Л. К. Р., като неоснователни. ОСЪЖДА Л. К. Р. да заплати на С. К. Р. сумата 2582,90лв. - разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия О.Керелска по к.гр.д. № 62/2011год. на ВКС, г.о.3-ти състав: по Решение № 313 от 17.02.2012 г. Не споделям становището, застъпено от мнозинството на състава, че споразумението по чл. 99,ал.3 СК / 1985 год. / отм./, респ. чл. 100 от СК 1985 / отм./ обвързва страните по всички въпроси , свързани с имуществените отношения по смисъла на глава ІІІ СК от 1985 год. / отм./, и доколкото не е изменено , развалено или отменено, обвързва и съда при решаване спора относно правата им в имотите, придобити по време на брака. В представеното по делото споразумение по чл. 99,ал.3 СК / 1985 год. отм./страните са декларирали, че недвижимите имоти – апартамент и офис придобити по време на брака, остават в обикновена съсобственост .На тази база съдът е приел, че страните са се спогодили , че двата имота са съсобствени и доколкото липсва волеизявление за правата им в съсобствеността, с оглед разпоредбата на чл. 27 СК, правата им в тях, са равни. Предвид обвързващия характер на споразумението, мнозинството на съдебния състав приема, че предявените от ищцата искове за трасфирмация по чл. 21,ал.1 и 2 СК са неоснователни. В случая споразумението по чл. 99,ал.3 СК има декларативен характер . Доколкото ищцата твърди, че тези недвижими имоти са придобити по време на брака в резултат на трансформация на нейни лични средства и това се установява в процеса следва извода, че зачитайки заявеното в споразумението, на практика съдът признава вещнопрехвърлително действие на споразумението, което същото няма , доколкото вещни права се прехвърлят в нотариална форма, а в случаите когато законът прави отстъпление от това изискване, изрично го регламентира/ напр. чл. 58,ал.2 ППЗДС относно прехвърляне на собствеността върху частна държавна собственост, което става с писмен договор след проведен търг/. Съгласно Тълкувателно решение № 60/12.08.1987 год. по гр.д. № 31/1987 год. на ОСГК на ВС споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане на решението , с което същото е одобрено в сила, относно предоставянето на определени вещи на единия или другия от съпрузите. Последното е така, доколкото за настъпването на това действие по отношение на движимите вещи законът не изисква спазването на определена форма. При това следва да има изрично изявление досежно това кои от вещите в дял на кой от съпрузите се поставят.Когато законът изисква определена форма за това , напр. договор с нотариална заверка на подписите, както е при леките автомобили , за да настъпи вещнопрехвърлителното действие, тази форма следва да бъде спазена. След развода съпругът, в чийто дял е поставен автомобила - бивша съпружеска имуществена общност, който се е водил на името на другия съпруг, не може да се легитимира като негов собственик само въз основа на споразумението по чл. 99,ал.3, респ. чл. 100 СК, с което е поставен в негов дял. Съгласно чл.77 ЗС право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.Съгласно чл. 21,ал.1 СК един от съпрузите става собственик на вещ придобита по време на брака ако тя е придобита чрез трансформация на лично имущество.За да стане такава вещ съсобствена при това при равни права единият съпруг следва да е отчуждил съответната част от нея в полза на другия съпруг по предвидения от закона начин. Това не може да стана само по пътя на декларирането, че тази вещ е съсобствена. С оглед на това считам, че споразумението с което се декларира , че вещта е съсобствена не обвързва съда да приеме, че същата е такава при данни, че това не е така , още повече , че е съсобствена при равни права. Подписал с особено мнение : /Олга Керелска/