Ключови фрази

14

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№466

[населено място], 29.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 254 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадени са касационни жалби от „Хигия Булс БГ“ ЕООД и Х. Г. Х. срещу решение №964/04.05.2020г., поправено с решение №12499/16.12.2020г. по т.д. №5722/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение №553/22.03.2019г., поправено с решение от 23.08.2019г. по гр.д. №1749/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 13 състав.
Подадена е и касационна жалба от „Хигия Булс БГ“ ЕООД срещу решение №12499/16.12.2020г. по т.д.№5722/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №964/04.05.2020г. по т.д. №5722/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, като в диспозитива да се чете и „потвърждава и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 23.08.2019г. на СГС, ТО, 13 с-в“.
Касаторът „Хигия Булс БГ“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която признато за установено на основание чл.28, ал.1, т.1 от ЗПРПМ по предявения иск от Х. Г. Х., че „Хигия Булс БГ“ ЕООД е осъществил нарушение на патентното право на ищеца, като е доставил 20 броя рула тоалетна хартия с поставена във всяко от тях шпула, притежаваща съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на ищеца, без негово съгласие; в частта, с която „Хигия Булс БГ“ ЕООД е осъден да заплати на Х. Г. Х. на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ сумата от 0,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди – неполучено лицензионно възнаграждение при установеното нарушение и сумата от 1 000 лв. – част от претендирано обезщетение от 10 000 лв. за морални щети, произтекли от установеното нарушение, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 379,64 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както в частта, с която „Хигия Булс БГ“ ЕООД е осъден на основание чл.28, ал.1, т.3 от ЗПРПМ да преустанови използването на шпули, притежаващи съществени признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на Х. Г. Х. без съгласие на титуляра на правата. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице спор относно патента, за който се търси закрила. Твърди, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Х., тъй като същата е адвокат и съдружник в адвокатското дружество, представляващо ищеца. Поддържа, че съдът не е направил обстоен анализ на посоченото в експертизите, както и на изложеното в открито съдебно заседание мнение на вещите лица. Изразява твърдение за невъзможността дозаторите Х. да се свържат с претенцията за нарушаване на патента. Във връзка с уважаване на исковете по чл.28, ал1, т.2 от ГПК навежда доводи за неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане. Поддържа, че при разглеждане на иска по чл.28, ал.1, т.3 от ЗПРПМ съдът неправилно се е отклонил от трайната съдебна практика, съгласно която за да бъде уважен този иск следва да бъде установено нарушение, което да не е единичен случай, а да е продължително във времето и към датата на съдебното решение все още да е факт.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Може ли да се презумират вреди и да се определи по справедливост обемът им при иска по чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ единствено от обстоятелството, че е уважен иск по чл.28, ал.1, т.1 от ЗПРПМ?; 2/ Какви са обективните критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост при иска по чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ?; 3/Какви са функциите на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ – само обезщетителни или и възпиращи и предупредителни, въпреки наличието на други правни механизми за реализирането на последните две функции?; 4/ Може ли да се презумират вреди на физическо лице по смисъла на чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРП при установени вреди на юридическото лице, с което евентуално то е свързано?; 5/ Следва ли при иска по чл.28, ал.1, т.1 от ЗПРПМ да бъде направен цялостен анализ на всички елементи от процесния патент във взаимовръзка с твърдения нарушаващ продукт, за да се произнесе съдът по въпроса дали твърденият нарушаващ продукт изпълнява същата функция като патента?; 6/ Имат ли значение обстоятелствата, поради които е било преустановено действие, нарушаващо патентни права, или е достатъчно преустановяването на тези действия като факт за отхвърлянето на исковата претенция по чл.28, ал.1, т.3 от ЗПРПМ? Според касатора по първия въпрос е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че първите четири въпроса са разрешени в противоречие с ППВС №4/23.12.1968г., а шести – с решение №669 от 19.11.2004г. по т.д.№1907/2003г. на ВКС, ТК. Навежда оплакване за неуточнен патент, без да сочи въпрос, като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по тълк.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Счита, че пети и шести въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на атакувания акт.
В касационната жалба, с която атакува решението, постановено по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, касаторът сочи, че актът е неправилен поради необоснованост. Уточнява, че не обжалва самото процесуално действие по поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, а осъдителния диспозитив на решение от 23.08.2019г. по гр.д. № 1749/2017г. на Софийски градски съд, с което е поправено първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде приета като част от касационната жалба срещу въззивното решение, като сочи, че поддържа вече представеното изложение по чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби Х. Г. Х. оспорва жалбите, като твърди липса на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбите по същество. Претендира присъждане на разноски.
Касаторът Х. Г. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗПрД иск да бъде признато за установено, че „Хигия Булс БГ“ ЕООД нарушава защитения промишлен дизайн на Общността №000667167 – 00015 чрез предлагане за продажба и търговия с тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. през периода 26.01.2017г. – 09.05.2017г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Г. Х. на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗПрД иск „Хигия Булс БГ“ ЕООД да преустанови нарушението на защитения промишлен дизайн на Общността №000667167 – 00015. Поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства е приел, че всички вещи лица са единодушни относно липсата на съвпадения и сходство в дизайна на ищеца и шпулите, предлагани за продажба от ответника. Изразява несъгласие с извода на съда, че елементите – долен цилиндричен участък и горен къс цилиндричен участък на шпулата нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията. Твърди, че неправилно е прието, че особеностите на външния вид на продукта са наложени изключително от техническите му функции и не се ползват от закрилата на дизайна на Общността. Поддържа, че липсва изчерпателно и всеобхватно обсъждане от съда на събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на допуснатите експертизи, уточненията на вещите лица и представеното от ищеца решение № 575/08.03.2019г. по т.д. № 4901/2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по аналогични искове. Поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска за преустановяване на нарушението.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Следва ли съдът при преценката си за наличие на идентичност и възможност за объркване от страна на информирания потребител да вземе предвид степента на внимание на потребителя към определена част от външния вид на продукта, както и перспективата, от/при която потребителят възприема външния вид на продукта?; 2/ Следва ли при преценката дали особеностите на външния изглед на продукта са наложени изключително от техническата функция съдът да установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор и да вземе предвид всички обективни и релевантни за конкретния случай обстоятелства? Твърди, че въпросите са решени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, като по първи въпрос се позовава на решение от 03.10.2015г. на Общия съд по делото Т – 695/2015г., BMB sp.z o.o. vs. EUIPO and Ferrero SpA, а по втори въпрос – на решение от 08.03.2018г. по дело С – 395/16, Doceram GmbH vs. CeramTec GmbH. В раздел втори от изложението поставя още четири въпроса, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/Към кой момент следва да се прави преценката за идентичност в съществени и несъществени елементи на дизайна на оригинала и на имитиращия продукт – към момента на разглеждане на заявката за регистрация на дизайна или към момента на разглеждане на делото?; 2/ При наличие на идентичност на отделни части от дизайна на продукта /долен цилиндричен участък и горен къс цилиндричен участък на шпула/, които са обект на самостоятелна защита с регистриран дизайн на Общността №15, следва ли да се приеме, че е налице нарушение на регистрирания въз основа на множествена заявка дизайн №15, съгласно чл.19, ал.2, пр.2 от ЗПрД и на Регламента?; 3/ За установяване на идентичност на два продукта /шпули/ единствено възприятието на информирания потребител по отношение на цялостния изглед на продукта ли е от значение или е от значение възприятието на информирания потребител относно продукта като част от цялостен продукт – ролка за тоалетна хартия с шпула?; 4/ Може ли да доведе до объркване у потребителя идентичност само на видимите части на шпулата /долен цилиндричен участък и горен къс цилиндричен участък на шпула/, когато е поставена в ролка тоалетна хартия при нейното предлагане на пазара?
Ответникът по касационната жалба „Хигия Булс БГ“ ЕООД излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на името на ищеца Х. Г. Х. е регистриран промишлен дизайн на изделие „стойки за ролки с домакинска хартия“ под №[ЕИК] – 00015, с дата на подаване - 07.02.2007г. и дата на изтичане /с оглед подновяване на регистрацията/ - 07.02.2022г.; поискана е защита на промишления дизайн и на територията на РБългария с № 5299/17.06.2010г., публикувано в Официалния бюлетин на Патентното ведомство с №9/2010г., действащ и в момента; на името на ищеца в Европейското патентно ведомство е регистриран патент ЕР 1 927 308 В1, с дата на подаване – 07.02.2007г. и дата на изтичане /предвид подновяване на регистрация/ - 07.02.2022г. Приел е за безспорно още, че с нотариална покана до ответника „Хигия Булс БГ“ ЕООД, връчена му на 20.02.2017г., ищецът е поискал ответникът да преустанови употребата на патентното изобретение „цапфа за лагеруване“ /шпула/, изразяващо се в предлагани и продавани шпули, притежаващи жлеб в задния си край, идентичен с този на патентованата шпула, чрез който се осъществява защитената от патента съвместимост с дозатори „Х.“; на 26.05.2017г. при изпълнение на привременна мярка в обособен имот, собственост на ответника, са установени плик, съдържащ 352 броя пластмасови шпули с жълт цвят и една жълта пластмасова шпула, намерена в дозатор с марка „Х.“, възприети от ЧСИ като имитиращи дизайн на Х. с наименование „Стойка за ролки с домакинска хартия“ и №[ЕИК] – 67 – 2001 – 0025.
При така установената фактическа обстановка и при позоваване на заключението на вещите лица В. В. и П. И. от тройната съдебно – техническа експертиза, въззивният съд е приел, че шпулите в жълт цвят, с които са били окомплектовани рулата тоалетна хартия – предмет на осъществената от ответника продажба през 26.01.2017г., както и иззетите от ЧСИ във връзка с издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед, попадат в обхвата на патентна закрила, тъй като представляват имитация на оригиналния продукт и нарушават претенцията на патентопритежателя. Не е кредитирал особеното мнение на вещото лице Весел П., като е изтъкнал че направеният от това вещо лице извод предполага извършването на проверка за патентноспособността на самото изобретение, което е недопустимо да се извършва в това производство. С оглед на това апелативният съд е заключил, че е налице нарушение на патентната закрила по смисъла на чл.19, ал.4, т.2, пр.1 от ЗПРПМ, като е изтъкнал и липсата на установено съгласие на патентопритежателя за използване на изобретението от ответника. Позовавайки се на показанията на свидетелката Х., решаващият състав е приел за доказано, че ответникът е действал умишлено. В тази връзка е анализирал поведението на служителката на ответника, комуникирала със свидетелката, както и сайта на ответника, като е заключил, че обхватът на търговската дейност и наборът предлагани стоки е от сферата на произвежданите и разпространявани от търговското дружество, чийто собственик е ищецът. Въз основа на тези изводи въззивният съд е приел за основателни и доказани исковете по чл.28, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗПРПМ. По иска с правно основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ въззивният съд е приел, че за ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди от нарушението на патента. Изложил е съображения, че предлагането и реализирането на пазара на продукти, нарушаващи патентната закрила, които нямат аналогично качество на тези на притежателя на правото върху патента, накърняват доброто му име, практика и създадения авторитет. Изтъкнал е и наличието на негативни последици за имуществото на ищеца – наличието на пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от неразрешеното използване в търговската дейност на патент, съизмерими с възнаграждението, което би получил при разрешено използване на изобретението. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 1 000 лв., като е взел предвид наличието на еднократна продажба, сравнително ниския приход от нея, репутацията на ищеца като дългогодишен, утвърден производител и разпространител на качествени продукти от вида на процесните. По отношение на иска за имуществени вреди съдът е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза и допълнителното такова във варианта, в който като основа за изчисляване на роялти/ лицензионното възнаграждение, което би било получено от ищеца при правомерно развитие на отношенията между страните/ е приета общата стойност на шпулите в продадените на свидетелката продукти по единични цени на ищеца. С оглед на това решаващият състав е приел, че размерът на лицензионното възнаграждение за периода е едно и също по отношение на патента. Възприел е и посочения от вещото лице Е. М. процент от 6,79 %, определен в горната граница при съпоставка с наложения и препоръчителен в практиката размер. Заключил е, че предвид недоказването, че останалите продадени артикули със същия продуктов номер представляват тоалетна хартия с шпули, не е доказано и нарушение, респективно няма основание за претендиране на вреди и установяване на причинна връзка.
По иска с правно основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗПрД решаващият състав, при позоваване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета, е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав, с оглед легитимирането на ищеца като притежател на право върху регистриран множествен промишлен дизайн на Общността №[ЕИК] – 0001 – 0025 по смисъла на Регламент (ЕО) №6/2002 на Съвета, с наименование „стойка за ролки с домакинска хартия“, с приоритет от 07.02.2007г. и срок на приоритет до 07.02.2017г., както и извършване на нарушението – използването под формата на продажба на шпули, притежаващи съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на ищеца, без съгласието на титуляра на правата.
С оглед позоваването от ищеца на „използване от ответника“ в смисъл на производство и предлагане за продажба на трети лица на продукти, с твърдение, че същите са имитация на част от регистрирания множествен дизайн, апелативният съд е изложил съображения, че извършваните сравнения между оригинала на шпулите на ищеца и тези, продавани онлайн във фирмения сайт на ответника, следва да се правят с оглед възприятията на продуктите от информирания потребител, който по закон е определен като субект с познания и умения в съответната стопанска сфера и който може да взема информирано решение при избора си. В тази връзка е изтъкнал приетите по делото заключения на единичната и на тройната съдебно – техническа експертиза относно липсата на съвпадения и сходство в дизайните на ищеца и шпулите, предлагани за продажба на ответника. По отношение на констатираното от вещите лица сходство в съединителните елементи въззивният съд е изложил съображения, че същите нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията, тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде, само когато са поставени в цялостния продукт, са чиято употреба за предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието. Позовал се и на текста на чл.8, ал.1 от Регламент (ЕО) №6/2002, съгласно който особеностите на външния вид на продукта, наложени изключително от техническите му функции, не се ползват от закрилата на дизайна на Общността. С оглед на това въззивният съд заключил, че липсва идентичност между продукта, който ищецът е защитил като свой дизайн, и предлагания от ответника такъв, изтъквайки съществените различия в съществените белези и формата на защитения дизайн и процесното изделие на ответника, както и че у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие за тях, изключващо възможността за объркването му. Предвид неустановеното нарушение от страна на ответника на правата на дизайна, апелативният съд е приел за неоснователни исковете по чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационните жалби на „Хигия Булс БГ“ ЕООД
Първите четири поставени от касатора въпроса касаят критериите за определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на патентни права и са относими към предмета на спора, доколкото въззивният съд е приел за основателна претенцията на Х. Г. Х. срещу касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Първият и четвъртият въпрос обаче не съответстват на мотивите на въззивния съд, който не е презумирал настъпване на вреди за физическото лице, титуляр на правото върху патента, с оглед на претърпени вреди от свързани с него юридически лица, а е изложил съображения, че предлагането на пазара на продукти, нарушаващи патентната закрила, които нямат аналогично качество, накърняват доброто име на притежателя на правото върху патента и неговия авторитет. Останалите два въпроса отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, но по отношение на тях не е обоснована сочената от касатора допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното ППВС №4/23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с тези разяснения въззивният съд е взел предвид всички специфични за спора обстоятелства, а именно: утвърдената репутация и авторитет на физическото лице, притежател на патента, произтичащи и от дългогодишната му професионална дейност в сферата на производството на хигиенни и санитарни продукти, вида на нарушението, ниския приход от доказаната продажба на предлагания от касатора продукт. По този начин съдът е приложил и примерните критерии, изброени в член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, озаглавен „Обезщетение за вреди“. Според същия текст държавите членки гарантират, че по заявление на увредената страна компетентните съдебни органи постановяват на нарушителя, който съзнателно или при разумни основания да съзнава това, е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението те вземат предвид всички приложими аспекти, като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например моралната щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението.
Петият въпрос относно задължението на съда да направи цялостен анализ на всички елементи от процесния патент за твърдения нарушаващ продукт също е свързан с предмета на спора, но няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като изисква проверка на извършената от съда преценка на доказателствата по делото и изследване дали са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. За да стигне да извод, че е доказано нарушение на патентната закрила, съставът на САС е кредитирал заключението на мнозинството от състава на тройната съдебно – техническа експертиза, съгласно което признаците, характеризиращи шпулата, предлагана от ответника, попадат в обхвата на закрила на европейски патент ЕР 1 927 308 В1, определен от формулираните патентни претенции. Поставеният от касатора въпрос изразява несъгласие с изводите на съда и на вещите лица и представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, което основание по чл.281, т.3 от ГПК не е идентично с общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за селектиране на касационната жалба.
Шестият поставен от касатора въпрос не отговаря на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, доколкото не съответства на фактическите констатации на въззивния съд, обусловили преценката му за основателност на иска по чл.28, ал.1, т.3 от ЗПРПМ. Въззивният съд не е достигнал до извод, че осъществяваните от „Хигия Булс БГ“ ЕООД действия, в които се изразява нарушението на правата на патентопритежателя, са преустановени. Въпреки, че при определяне на размера на обезщетението за вреди е приел за доказана само една извършена продажба и е отчел лицензионното възнаграждение само за тази сделка, въззивният съд е приел също, че касаторът извършва действия по предлагане за продажба на изделия, произведени от други лица в нарушение на притежавания от ищеца патент. При липса на категоричен извод, че извършеното нарушение на правото върху патента е било преустановено, поставеният въпрос не е в съответствие с решаващите аргументи на въззивния съд за уважаване на иска и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Поради това не е налице и противоречие с цитираното от касатора решение №669 от 19.11.2004г. по т.д.№1907/2003г. на ВКС, ТК, което е постановено в хипотеза на прието за доказано от съда преустановяване на действията, с които се нарушават патентните права.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията за необоснованост, изложени в касационната жалба, като основният довод за очевидна неправилност на решението е формирането на извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, само въз основа на предположение от страна на съда, без да е проведено пълно и главно доказване.
В подадената от „Хигия Булс БГ“ ЕООД касационна жалба срещу решение №12499/16.12.2020г. по т.д.№5722/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, за поправка на ЯФГ не се поддържат отделни основания за допускане на касационно обжалване, като касаторът поддържа оплакванията и основанията за допускане на касационен контрол, изложени във връзка с решението за уважаване на иска по чл.28, ал.1, т.3 от ЗПРПМ.
По касационната жалба на Х. Г. Х.
Първият въпрос от раздел І, както и въпросите по т.2, 3 и 4 от раздел ІІ в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаят критериите за преценка за наличие на идентичност и възможността за объркване на потребителя при съпоставката между външния вид на два продукта. Същите са обуславящи за изхода на производството, но по отношение на тях не е доказано наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПрД обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която възприемането на дизайна представлява възприемане на продукта по смисъла на чл.3 от ЗПрД в неговата цялост с неговите специфични форми, линии, рисунък, цветово съчетание или комбинации между тях. За да се извърши преценка дали дизайните са идентични или се различават, следва да бъдат съпоставени различните специфични елементи на сравняваните дизайни, да се прецени кои елементи са съществени и кои несъществени и доколко цялостното възприятие, което използваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, не се различава или се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие.
Касаторът се позовова на допуснато от въззивния съд противоречие с с решение от 03.10.2015г. по дело № Т-695/15, с което по жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 8 септември 2015 г., постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Ferrero и BMВ, СЕС е приел за правилни изводите на апелативния състав, че при сравняване на изделия следва да се отчита нивото на вниманието на съответната общественост, което при ниска цена на продукта и честа покупка на съответното изделие / сладкарски изделия в разглеждания от СЕС случай/ е доста ниско; че що се отнася до факта, че обжалваният дизайн не е визуално правоъгълен, той не е очевиден веднага и не позволява да се прави разграничение между регистрациите; че разликата между етикетите, доколкото етикетът на обжалвания дизайн стои по – надолу отстрани на кутията, отколкото при по- ранната международна регистрация, ще бъде забелязана от съответната общественост само при странично сравнение, което рядко ще се случи на пазара. Споделен е и крайният извод, че с оглед на тяхната второстепенна важност, тези различия не могат да преодолеят приликите между спорния дизайн и по – ранната международна регистрация.
В настоящото хипотеза въззивният съд е извършил задълбочен анализ на приетите по делото заключения на единичната и тройната съдебнотехнически експертизи, за да обоснове извода си за липса на идентичност между продукта, който ищецът е защитил като свой дизайн, и предлагания от ответника такъв, както и за това, че не съществува вероятност за объркване на потребителите. Съобразил е всички откроени в заключенията различия във формата на сравняваните шпули, които вещите лица са приели за съществени. Същевременно е изтъкнал, че вещите лица са констатирали сходство единствено в съединителните елементи, намиращи се в началото и края на шпулите, като тези елементи са възприети за несъществени за дизайнерската визия. При анализа на заключенията е изтъкнал и обстоятелството, че всички вещи лица от единичната и тройната експертиза са единодушни в своя извод. В този анализ съдът изрично е обсъдил какво възприятие биха имали потребителите при цялостен изглед на изделието и какво би било тяхното възприятие, когато то е поставено в цялостния продукт. Въз основа на тази съпоставка е преценил, че цялостното впечатление, което ползваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Поради изложеното не е налице отклонение от визираната по-горе практика, съобразно която съдът следва да съобразява обстоятелствата, при което информираният потребител възприема външния вид на продукта. Съотвествието на въззивното решение с практиката на СЕС, както и с постоянната практика на ВКС, изключва основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Проверка на извършената от съда преценка на доказателствата и прилагането на правилата на логическото мислене, въз основа на които е стигнал до извода кои елементи от външния вид на двата продукта са съществени, не може да бъде осъществена от касационната инстанция в производството по чл.288 от ГПК, тъй като се отнася до правилността на решението.
Поставеният в изложението въпрос относно обхвата на закрила по отношение на особеностите на външния вид на продукта, наложени от техническите му особености, е обсъждан от въззивният съд. Той е споделил извода на първоинстанционния съд, че съгласно чл.8 ал.1 от Регламент №6/2002 особеностите на външния вид на продукта, наложени изключително от техническите му функции, не се ползват от закрилата на дизайна на Общността. Тези негови мотиви не се явяват единствено обуславящи за извода за неоснователност на исковете по чл.57, ал.1 от ЗПрД. Решаващата воля на съда е обусловена от преценката че цялостното впечатление, което ползваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Поради това и с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на въведения с изложението правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Първият въпрос от раздел втори на изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, е поставен от касатора във връзка с разпоредбата на чл.5 от Регламент (ЕО) №6/2002 на Съвета от 12.12.2001г. относно Промишления дизайн на Общността, която дава дефиниция за новост, като едно от предвидените в Регламента условия за закрила. Тези условия са свързани с преценката на предпоставките за регистрация на дизайн, които не са предмет на производство по чл.57, ал.1, т.1 от ЗПрД. Съгласно разпоредбата на чл.5.2 от Регламент (ЕО) №6/2002 промишлените дизайни се считат за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли. Въззивният съд се е позовал на тази разпоредба не за да извърши преценка на предпоставките за регистрация на процесния промишлен дизайн, а за да посочи критерий за наличието на идентичност между дизайна на оригинала и на използвания в търговската дейност на ответното дружество продукт. Следва да се отбележи и че в производството по чл.57, ал.1, т.1 от ЗПрД съпоставката за идентичност в елементите на дизайна на оригинала и имитиращия продукт не може да се осъществи към момент по - ранен от момента на нарушението, изразяващо се в посочените чл.19 ал.1 от ЗПрД действия – копиране и използване в търговска дейност на дизайн, включен в обхвата на закрила. Поради това и въззивният съд не е следвало да извършва съпоставка между съществените елементи на изделията към датата на регистрация на промишления дизайн при липса на доводи и твърдения на страните, че към този момент от ответното дружество са извършвани действия, съставляващи използване на дизайна в търговската му дейност.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, както и на решението по чл.247 от ГПК.
При този изход на спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №964/04.05.2020г., поправено с решение № 12499/16.12.2020г. по т.д. №5722/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.