Р Е Ш Е Н И Е   № 304   гр.София, 04  юни  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май    две хиляди и десета  година в  състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:    КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                                       със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 265/2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б, изготвена от зашитника му , срещу решение № 12 от 24.03.2010 год. по внохд № 12/2010 год. на Военно-апелативния съд. Оплакванията в жалбата са по т.1 и 3 на чл. 348, ал. 1 НК като явната несправедливост на наложеното на Б. наказание лишаване от свобода се съзира както в неговия срок , така и в този , за който изтърпяването му е отложено . Иска се изменяване на обжалваното въззивно решение с намаляване срока , за който Б. е лишен от свобода , както и на срока , за който е отложено от изтърпяване това наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, докато прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: : С присъда № 90 от 02.12.2009 год. по нохд № 90/2009 год. на Плевенския военен съд Б. А. Б. е признат за виновен в това , че систематически , за времето от 08 до 17 ч. на датите 22.11.2007 год. , 03 и 04.01.2008 год. , 07 - 11.04.2008 год. , и 14 и 15 .04 с.г. , се е отклонявал от изпълнението на служебните си задължения като военнослужещ в под. 42800 , за което и на основание чл. 385 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода , отложени от изтърпяване за срок от 4 години . С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е отчасти основателна. Не е основателно възражението за незаконосъобразност на въззивния акт . Десеткратното неявяване на Б. на работа в рамките на по-малко от 6 месеца не би могло да се определи другояче , освен като системно неизпълнение на служебните му задължения , затова и признаването му за виновен по втората алтернатива на чл. 385 НК е в пълно съответствие с материалния закон , приложен съобразно установените по делото факти . Не е основателно и възражението срещу справедливостта на срока , за който подсъдимият е лишен от свобода , който срок е определен при подчертан превес на смекчаващите отговорността на Б. обстоятелства, но и с отчитане многобройността на произволните му отклонения от изпълняваната кадрова военна служба. Основателно е възражението срещу размера на срока , за който е отложено от изтърпяване лишаването от свобода . Нито в първоинстанционната присъда, нито във въззивното решение са изложени каквито и да било съображения , налагащи определянето на този срок над минималния по чл.66, ал. 1 НК . След като двете съдебни инстанции са приели , че Б. следва да бъде санкциониран значително под средата на предвиденото в чл. 385 НК наказание, се явява неоправдано неговото отлагане за срок, по -дълъг от 3 години, в каквато насока следва да се коригира обжалвания въззивен акт. С оглед на горното и по арг. от чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: Изменява решение № 12 от 24. 03 . 2010 год. по внохд № 12/2010 год. на Военно-апелативния съд като намалява на 3 (три) години срока , за който е отложено от изтърпяване наложеното на Б. А. Б. наказание лишаване от свобода. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/     /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: