Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 27.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА.……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2367 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 346/1.VІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от И. П. Н. от [населено място] решение на Великотърновския апелативен съд по т. д. № 542/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид значимия не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правен въпрос, релевиран в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба: „При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно и законен представител на длъжника, не само едноличен собственик на неговия капитал, но и законен представител на принципала на ответното дружество, което е възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него заповед за изпълнение?” Единственото оплакване на касатора И. П. Н. е било за необоснованост на атакуваното въззивно решение за отхвърлянето, като неоснователен, на неговия положителен установителен иск срещу ответното „Премиум Травъл” ЕООД, поради което той претендира отменяването му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който същата претенция срещу търговеца, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъдела уважена в пълния й размер от 61 116.60 лв., а под условието на евентуалност - до размер на 46 050.20 лв. (четиридесет и шест хиляди и петдесет лева и двадесет стотинки), вкл. ведно с присъждане на всички направени по водене на делото разноски. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът И. П. Н. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна, че поддържа жалбата си, ведно с горните искания, инвокирайки доводи, че разрешението на спора следва да се извърши при съответно съобразяване както на т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/15.ХІ.2013 г на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2013 г., но така също и на мотивите към изразеното в това ТР особено мнение по т. 1 на съдията, председателствал състава на І-во т.о., постановил определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело, доколкото в тях се разглеждал релевантния правен въпрос за „съвпадането” на волеобразуващия и на волеизявяващия орган единствено в хипотезата по чл. 147 ТЗ, когато управител на конкретно ЕООД е именно едноличният собственик на неговия капитал и, обратно, отсъствието на такова съвпадане спрямо едноличните дружества с държавно или общинско имущество, където правомощията на Общо събрание биват упражнявани от органа по чл. 8 от ПРУПСД по правилата на ТЗ /чл. 9 ПРУПСД/, респ. от органа, определен по реда на чл. 51а от Закона за общинската собственост. Редовно призовано, ответното по касация „Премиум Травъл” ЕООД не е било представлявано в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, но процесуалният му представител своевременно е депозирал писмена защита (с вх. № 9314/1.ХІ.2019 г. по описа на ВКС), в която – наред с възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК – навежда доводи за оставяне на касационната жалба на Н. без уважение, изрично позовавайки се в тази връзка на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 14/27.І.2017 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1453/2014 г., приемащо, че: „На органния представител действително е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде зачетена във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора И. П. Н., становището на ответното по касация търговско дружество за неоснователност на жалбата и подкрепящите го аргументи, изложени в депозираната по делото писмена защита, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба на И. П. Н. от [населено място] е частично основателна. Атакуваното с нея въззивно решение е необосновано досежно положителната преценка за приложимост на законовия запрет по чл. 38, ал. 1 ЗЗД към валидността на процесната спогодба от 18.І.2017 г. – отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 3-то ГПК. При потвърждаване на първоинстанционното решение Великотърновският апелативен съд е идентифицирал като спорен въпроса: „Основателен ли е предявеният иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК?”. Това дали един иск е основателен /или не/ е въпрос по съществото на всяко едно гражданско и търговско дело, докато предметът на спора по конкретното дело, въведен с положителния установителен иск на настоящия касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се определя от правното твърдение на Н. в исковата му молба за съществуване в неговия патримониум на подлежащо на изпълнение вземане, за което той е бил снабден с издадена от РС-Трявна заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 29/2017 г. в хипотезата по т. 3, предл. 2-ро на чл. 417 ГПК срещу ответното по касация „Пемиум Травъл” ЕООД. Именно в отклонение /арг. заглавието на Гл. ХV ГПК/ от така очертания предмет на конкретното дело, първостепенният съд се е произнесъл с изричен диспозитив и по съществото на допълнително съединен от Н. срещу търговеца инцидентен отрицателен установителен иск за неавтентичност на процесния частен документ на л. 66 от т. д. № 35/2017 г. по описа на ОС-Габрово, представляващ разходен касов ордер /РКО/ № 288 с дата „15.VІ.1... г.”, приемайки за установено, че той не е подписан от него в качеството на „получател” на сума в размер на 10 000 лева. Като необжалвано от страните по спора, първоинстанционното решение на Габровския ОС се явява влязъл в сила съдебен акт в частта му по този, предявен по реда на чл. 212, във вр.чл. 193 ГПК, инцидентен установителен иск. І. По релевирания от касатора Н. правен въпрос, във връзка с който е било допуснато касационно обжалване на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: Непосредствено след датата на постановяване на първоинстанционното решение, което въззивният съд е потвърдил в частта му по иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 3, предл. 2-ро ГПК, е влязло в сила изменение на процесуалния закон /ЗИДГПК, Обн. ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г./, с което изрично е прогласено, че постановените по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК решения на ВКС „не представляват задължителна съдебна практика”. Поради това въззивната инстанция е следвало на свой ред да съобрази точния разум на новелата на чл. 290, ал. 3 ГПК. Възприетата от първостепенния съд „като категорична” практика на ВКС, обективирана в Р. № 217/10.ІІІ.2016 г. на І-во т.о. по т. д. № 2296/2015 г., както и в Р. № 14/27.І.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1453/2014 г., се отнася изцяло до спецификата на органното представителство на търговци, които по правно-организационната си форма са такива по първата алинея на чл. 116 ТЗ: дружества с ограничена отговорност /ООД/. Следователно същата практика на ВКС, основана върху идеята за несъвпадане между волеобразуващия и волеизявяващия орган на такъв вид търговец, не би могла да е относима към правните субекти от неговия подвид по чл. 116, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 147, ал. 1 ТЗ: онези дружества с ограничена отговорност, в които капиталът принадлежи на едно лице и то същевременно e вписано в ТР като управител на такова ЕООД /извън другите две хипотези на еднолични дружества с държавно или общинско участие в капитала/. Както вече бе констатирано в мотивите към определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящето дело, между страните не е било спорно обстоятелството, че до датата 27.І.2017 г., а следователно и към предхождащата я достоверна дата на процесната спогодба /18.І.2017 г./, именно настоящият касатор /ищец/ И. П. Н. е бил вписан в ТР като управител на ответното „Премиум Травъл” ЕООД. Съответно на плоскостта на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ в този съдебен акт е бил взет предвид и факта, че в процесния случай собственик на капитала на последното към момента на сключване на спогодбата с нотариална заверка на подписите е друго юридическо лице- „НИК-Н. Инвест” ЕАД, явяващо се принципал на ответника, а негов тогавашен законен представител е бил също настоящия касатор И. П. Н.. На трето място, ще следва да се има предвид, че процесната спогодба с нотариална заверка на подписите от 18.І.2017 г. има за свой предмет не придобивна или отчуждителна сделка с недвижими имоти /или вещни права върху такива/, а „окончателно уреждане на взаимоотношенията, произтичащи от сключването и изпълнението на трите договора за паричен заем, подробно описани в Раздел І”. Базисното изискване на чл. 147, ал. 3 ТЗ е договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма, докато в настоящия случай е използвана по-тежката такава – с нотариална заверка на подписите на страните. Точният разум на цитираната разпоредба налага извод, че тя се прилага по отношение на онези сделки /независимо дали граждански или търговски/, за които законът не предвижда спазване на определена форма, т.е. за неформалните сделки, в категорията на които дефинитивно се включват и договора по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и договора по чл. 365 ЗЗД. Следователно единствено неспазването на тази минимално изискуема, обикновена, писмена форма при сключване на иначе неформални сделки между едноличен собственик на капитала и негово ЕООД би имало за последица нищожност на дадената сделка. При данните по делото, че процесната спогодба от 18.І.2017 г. не само удовлетворява въпросното изискване за форма, но и страните по нея са действали от свое име и за своя сметка, като юридическото лице „Премиум Травъл” ЕООД я е сключило чрез законния си представител, няма основание за прилагането на законовия запрет по чл. 38, ал. 1 ЗЗД: предвид изтъкнатото по-горе съвпадане на волеобразуващ и волеизявяващ орган в хипотезата на чл. 147 ТЗ, когато управител на ЕООД е същото онова физическо лице /настоящ касатор/, което пък е законен представител на юридическо лице /по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, представляващо едноличен собственик на капитала на първото. ІІ. По съществото на спора с оглед правомощието на касационната инстанция по чл. 293, ал. 3 ГПК: Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е, че по трите договора за паричен заем със заемодател И. П. Н. и заемател „Премиум Травъл” ЕООД от датите 10.V.2014 г., 26.V.2014 г. и 15.VІ.2014 г., както те са били отразени в счетоводството на търговеца, задълженията в негова тежест са били в размер на 39 116.60 лв., 12 000 лв. и съответно – 10 000 лв. или общо за 61 116.60 лв. Според вещото лице общата сума на извършените в полза на кредитора Н. погашения възлиза на 25 066.40 лв. (24 166.40 лв. + 900 лв.), като оставал непогасен от ответното търговско д-во остатък в размер на 36 050.20 лв. Предвид влязлото в сила първоинстанционно решение между страните по спора по инцидентния установителен иск на Н. срещу търговеца за неавтентичност на първия посочен на стр. 5 от това заключение РКО, а именно този под № 288, ще следва да се приеме, че няма доказателства настоящия касатор да е получил плащане на сума в размер на 10 000 лв. от страна на търговеца негов длъжник. Следователно точният размер на остатъка от непогасените задължения по трите договора за заем от 2014 г., предмет на процесната спогодба от 18.І.2017 г., възлиза на 46 050.20 лв. (четиридесет и шест хиляди и петдесет лева и двадесет стотинки) и затова единствено до размера на това реално съществуващо вземане на Н. към ответното „Премиум Травъл” ЕООД ще следва частично да бъде уважен неговия положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. ІІІ. По отговорността на страните за разноски: При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК, приложими са правилата на чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което ответното търговско дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца И. П. Н. сума в размер на 6 681.10 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и един лева и десет стотинки), представляваща сбор от всички направено от него в процеса разноски /вкл. за заповедното производство/ съразмерно на уважевата част от неговия положителен установителен иск Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 99 на Великотърновския апелативен съд от 22.V.2018 г., постановено по търговско дело № 424/2017 г., В ЧАСТТА, с която, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И. П. Н. срещу ответното „Примиум Травъл” ЕООД положителен установителен иск е бил отхвърлен до размер на претендираното вземане от 46 050.10 лв. (четиридесет и шест хиляди и петдесет лева и десет стотинки), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното „Премиум Травъл” ЕООД-гр. Трявна по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 3 ГПК от И. П. Н. от [населено място] иск, че в полза на последния СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу това еднолично дружество с ограничена отговорност в размер на 46 050.10 лв. (четиридесет и шест хиляди и петдесет лева и десет стотинки), представляващо част от поети задължение на търговеца по сключената помежду им спогодба от осемнадесети януари 2017 г. с нотариална заверка на подписите и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (8.ІІ.2017 г.) и до окончателното й изплащане, КАКТО И ВЗЕМАНЕ в размер на 1 523.78 лв. (хиляда петстотин двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляващо разноски, направени от И. П. Н. за заповедното производство по ч. гр. дело № 29/2017 г. по описа на РС-Трявна съразмерно на уважената част от неговия положителен установителен иск. ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която този положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 3, предл. 2-ро ГПК, е бил отхвърлен за разликата над 46 050.10 лв. и до пълния предявен размер на претендираното вземане по спогодбата от 18.І.2017 г. с нотариална заверка на подписите от 61 116.60 лв. (шестдесет и една хиляди, сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки), КАКТО и за установяване съществуването на вземане за разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 29/2017 г. по описа на РС-Трявна за разликата над 1 523.78 лв. и до пълния претендиран техен размер от 2 022.33 лв. (две хиляди двадесет и два лева и тридесет и три стотинки). О С Ъ Ж Д А ответното „Премиум Травъл” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Габрово, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на ищеца И. П. Н., ЕГН 7710201063, от [населено място], област Габрово, ул. „Бреза” № 13, СУМА в общ размер на 6 681.10 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и един лева и десет стотинки), представляваща сбор от всички направени по делото разноски за заповедното, първоинстанционното и касационното производство, съразмерно на уважената част от положителния му установителен иск, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В частта по предявения от И. П. Н. срещу „Премиум Травъл” ЕООД инцидентен отрицателен установителен иск за неавтентичност на РКО № 288, като необжалвано, първоинстанционното решение № 213/27.Х.2017 г. на ОС-Габрово по т. д. № 35/2017 г. е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2