Р Е Ш Е Н И Е № 466 С о ф и я, 14 септември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 о к т о м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иван Недев ЧЛЕНОВЕ : Евелина Стоянова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 428/2010 година. Делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. Ж. Ш. от София с предмет решение № 44 от 11.06.2010 г. по ВНОХД № 38/2010 г., постановено от военноапелативния съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство лично и от процесуалния представител на подсъдимия адв.К.Стойновски от САК. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12 от 08.04.2010 г., постановена по НОХД № 12/2009 г. на военен съд-София подсъдимият П. Ж. Ш. от София е признат за виновен в това, че на 30.09.2009 г. в София е управлявал МПС – лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег.№ РК-33-77-АМ след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта му над 1,2 промила, а именно 1,4 промила и на основание чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила и на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, считан от влизане на присъдата в законна сила, като от този срок на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднат срокът на лишаването му от това право по административен ред, считано от 30.09.2009 г. Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от защитника на подсъдимия с оплаквания за необоснованост и постановяването й в нарушение на законас искане за отменяването й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на “допуснатите процесуални нарушения”, но с въззивното решение тя е потвърдена. В касационната жалба от защитника на подсъдимия се поддържат наново оплакванията за нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като прави искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подзащитния му по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Касационната жалба в основната си част е пълно копие на представената пред въззивния съд “защита”, като защитникът дори не си направил труда да съобрази правомощията на касационната инстанция, визирайки наново чл.334 от НПК, очертаващ тези на въззивния съд. Последният обаче съвсем не формално се е отнесъл към наведените му оплаквания, проверил е фактическите и правни изводи на военния съд и като е обсъдил доводите на жалбоподателя, убедително ги е отхвърлил. ВКС се солидаризира с изложените в атакуваното решение съображения, които не смята да повтаря, допълвайки следното. Неоснователно се твърди, че и въззивният съд не отстранил различията между наличните три резултата за алкохолното съдържание в кръвта на жалбоподателя. Всъщност, те са получени в отделните етапи на установяване на допуснатото от последния като водач на МПС нарушение на забраната да го управлява след употреба на алкохол. Като основа на започнатото наказателно преследване обаче е взет полученият резултат от газхроматографското изследване, към който, чрез използване на извлечена по научен път формула, от експерта от В. е прибавено количеството елиминиран от организма му алкохол от момента на ПТП (във връзка с което е констатирана алкохолната употреба от водача Ш.) до часа на вземане на кръвната проба в медицинското заведение и така е получен резултатът от 1,4 промила, което е в пълен синхрон с утвърдената съдебна практика. Така че няма никакво противоречие между отделните методи по установяване точното количество на алкохол в кръвта му, нито пък е допуснато нарушение на правила на Наредба № 30/20001 г. или такова във връзка с използваните на досъдебното производство доказателствени средства, които доказателства и доказателствени средства са събрани и проверени в хода на съдебното следствие. Спор относно алкохолната концентрация е възникнал пред военния съд, но той не може да бъде упрекнат, че към онзи момент вече е приключило съхранението на кръвната проба и изследването й не е могло да бъде повторено, а и не се е налагало при липса на съмнения относно вземането и първоначалното й изследване. Първоначалната проверка с техническо средство (дрегер) само е насочило контролните органи за употребата на алкохол от този водач-участник в ПТП, както и от необходимостта да му се вземе кръвна проба, за да се установи дали деянието не съставлява престъпление, каквото е установено при разследването. Или, няма никакво противопоставяне на първоначално установената алкохолна концентрация от 1,61 промила, който резултат е проверен с изследването на кръвната проба. Както при привличането и предявяването на обвинението, така и при предявяване на материалите от разследването обв.Ш. не е направил никакви възражения, а това дали има или не право на ново изследване на кръвната проба (и разясняването му) не е такова по НПК, за да се вменява някакво нарушение на разследващия орган. Най-общите оплаквания, че и въззивният съд не бил изпълнил “изискванията по чл.305 вр.чл.310 от НПК” не кореспондира с изложеното в мотивите на атакуваното решение (а не нова присъда), които са съобразени с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. ВКС намира, че фактическите констатации са изведени след внимателен, всестранен и обстоен анализ на доказателствените материали, върху допустими и надлежно събрани доказателства и ползвани доказателствени средства, като е даден подробен и обоснован отговор на всички доводи на жалбоподателя и защитата му, поради което няма порок при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд като втори по установяване на правно релевантните факти по делото. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1 т.2 от НПК. В кръга на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Всъщност, жалбоподателят не оспорва употребата на алкохолна напитка, а съставомерността на деянието поради неверен извод относно алкохолната концентрация в кръвта му – факт, коментиран по-горе като законосъобразно и недвусмислено установен. За него са събрани и други доказателства от разпита на свидетелите, потвърждаващи както алкохолната употреба, така и отражението на алкохола върху поведението на Ш. на местопроизшествието. От друга страна, нарушение на правило на Наредба № 30/2001 г. не е нарушение на материалния закон, а по законосъобразното установяване на това обстоятелство. Затова ВКС приема, че не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е касирано оплакване за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание. Касационната жалба в цялост се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а въззивното, като правилно и законосъобразна следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 11.06.2010 г. по ВНОХД № 38/2010 г., постановено от Софийския военноапелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :