Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр. София, 30 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2620/ 2011 година Производството е образувано по искане на осъдения М. К., депозирано чрез неговия защитник, за възобновяване на нчд №142/2011г., по описа на Видински окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното на 14.06.2011г. определение, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.425, ал.1,т.1, вр.чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1 и 2 от НПК. В подадената молба на осъденото лице се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения и за дерогиране на материалния закон. Очертаната позиция се аргументира с фрагментарни съображения за неспазване на процедурата по призоваване на М. К., довело до неправилно разглеждане на делото, при условията на чл.269, ал.3, т.т. 1 и 2 от НПК и създало сериозни ограничения в реализираното право на защита. Предлагат се и неясни доводи за несъблюдаване на материалноправната норма на чл.43а от НК, поради изпълнение на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2,т.т.1 и 2 от НК, и с оглед оставащия период от време до 22.01.2012г., през който е налице обективна възможност за изтърпяване на остатъка от определената с осъдителния и влязъл в сила съдебен акт от 12.01.2010г. пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото. В съдебно заседание на 17.11.2011г. осъденият К. и договорният му адвокат, редовно уведомени не се явяват. В извънредното производство участва представител на Областна служба „Изпълнение на наказанията”-гр.Видин, който моли за справедливост. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 12.01.2010г., по нохд №746/2009г. на Районен съд/РС/-Видин, за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК, на М. В. К. е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, със следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес, с честота два пъти седмично за шестмесечен период; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца; и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за 2 /две/ години. Лимитираната санкция е приведена в изпълнение на 22.01.2010г., като в последващия период от време осъденият К. системно нарушавал задълженията си, свързани с изтърпяване на определените пробационни мерки и отказвал подчинение на указанията на пробационния инспектор, за което са съставени констативни протоколи №8/25.02.2010г., №11/25.03.2010г. №14/19.04.2010г., №19/01.06.2010г., №50/30.12.2010г. и №14/14.03.2011г. За допуснати пропуски при изпълнението на наложеното наказание ПРОБАЦИЯ на основание чл.227, ал.1, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, със Заповед №7 от 07.04.2010г. К. е санкциониран с „бележка с устно предупреждение”. Мерките задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител са изпълнени към 22.07.2010г., след което осъденото лице продължило да се отклонява от определения за изтърпяване на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото обект, където били отработени 194 часа (с остатък 206 часа) . След извършената проверка на обекта на 14.03.2011г. и при провеждане на издирвателни мероприятия на посочения от М. К. адрес, същият не е открит, като според получената от съседите информация и изготвената последваща официална справка от ОД на МВР-Видин, лицето е напуснало пределите на Р България на 04.02.2011 година. Констатираните обстоятелства са предпоставили иницииране от председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието на процедура по чл.451-чл.452 от НПК, разгледана при условията на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК и финализирала с атакуваното определение от 14.06.2011г., по нчд № 142/2011г. на ОС-Видин, с което неизтърпяната част от включената в санкцията ПРОБАЦИЯ, мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 206 /двеста и шест/ часа е заменена с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /два/ месеца и 9 /девет/. Искането на осъдения К. за възобновяване на нчд № 142/2011г. Видински ОС е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при хипотезите на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, но преценено в аспекта на предложената аргументация и подкрепящия я доказателствен материал за отмяна на постановения съдебен акт, сочи на неоснователност. Процесуалната дейност на компетентния съд, в обсега на проведеното производство, във връзка с изпълнение на наказанията обективира стриктно съблюдаване на установения от чл.451-452 на НПК нормативен регламент. В съответствие с изискванията на чл.452, ал.1 и 2 от НПК Видински ОС е насрочил образуваното по предложение на председателя на пробационния съвет нчд №142/2011г. за разглеждане в открито заседание на 05.05.2011г., което не се състояло, поради неизпълнена процедура по призоваване на осъдения М. В. К.. Призовката му, оформена по надлежния ред, е била върната в цялост, със забележка, че според дадените от съседа И. Ж. М. сведения, търсеното лице е в Германия. Визираният факт е мотивирал съда да предприеме оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на неговото местонахождение, с цел осигуряване на неговото лично участие в производството, свързано с изтърпяване на определената му наказателна санкция ПРОБАЦИЯ. Положените процесуални усилия са се изразили в изискани и предоставени данни, от които е видно, че М. К. не е намерен на известния по делото адрес; липсва информация за установено местоживеене в чужбина; и е обявен за общодържавно издирване с тел.13504/06.04.2011г. на ГДКП-София. На 14.06.2011г., след професионална оценка на оторизирания с разглеждане на нчд №142/2011г. съдебен орган за съществуваща обективна невъзможност осъденото лице да бъде намерено, е даден ход на делото в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, с участието на надлежно назначен служебен защитник, като след приобщаване на необходимите доказателства е взето решение за замяна на неизтърпяната част от наложената на К. пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото, с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На 12.08.2011г. осъденото лице е задържано за изпълнение на постановеното от Видински ОС съдебно определение. Конкретиката на описаната фактология обосновава несъответност на буквата и духа на закона на претендираните от процесуалния представител на осъдения М. К. съществени нарушения в процедурата по призоваване, предпоставили сериозни ограничения в правото му на защита. Възражението за „ налични пропуски” в реквизитите на призовката, внасящи неяснота относно самоличността на съседа, предоставил сведения на длъжностното лице, за „заминаването на К. в Г.”, е некоректно. В приложения по делото писмен документ, съгласно изискванията на чл.180 от НПК, изрично са посочени имената на лицето – източник на информация, като волеизлявлението му е удостоверено с нарочен положен подпис. Акцентираните от договорния адвокат на осъдения обстоятелства, коментирани в контекста на последващите връщането на призовката процесуални действия на съда, намерили проявление в проведеното щателно издирване, индицират и на правна ирелевантност. Лишени от доказателствена обезпеченост са и харктеризиращите се с фрагментарност доводи на защитата за незаконосъобразно прилагане на процесуалноправните разпоредби на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. Инкорпорираните фактически данни, установяващи невъзможност да бъде осигурено присъствието на осъдения М. К. в производството по чл.451- 452 от НПК, въпреки положените процесуални усилия за намиране на лицето, мотивират юридически изводи за наличие на предпоставките за реализиране на задочната процедура, с което решаващият съд се е съобразил. Правото на лично участие в наказателния процес, лимитиращ в обсега си досъдебното и съдебните производства, по които се развива делото при инстанционната и извънредна проверка, включително активираните процедури, във връзка с изпълнение на влязлата в сила присъда /делото Piron срещу Франция от 14.11.2000г. и делото Gorolov и Rousiaiev срещу Русия от 17.03.2005г./ , е регламентирано в чл.55 от действащия национален процесуален кодекс и уредено като международен стандарт в чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. То предпоставя кумулативна даденост на изискванията - лицето да не е знаело за започналия срещу него наказателен процес и незнанието да се дължи на причини, извън рамките на проявена недобросъвестност. При констатации, че правото на лично участие е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи основания по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият убедително би се позовал на допуснати съществени нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за тяхното саниране е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато незаконосъобразно е започнала задочната процедура. Когато обаче при ясно съзнание за стартиралия наказателен процес, съответно за характера на обвинението и съдържанието на последвалата присъда, обвиняемият /подсъдим или осъден/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в наказателния процес, каквито са фактическите положения по настоящия казус, той не може успешно да осъществи желанието си за възобновяване на делото. В коментирания смисъл са националната съдебна практика по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от НПК, в актуалната му редакция /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и решенията на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, във връзка с несъблюдаването на чл.6, т.3, б ”с” и „d” от ЕКПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че буквата и духът на чл.6 от КПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на справедлив процес.Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели трябва да бъде категорично установен и да бъде придружен от минимални гаранции, без да противоречи на значим обществен интерес./ решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. на ЕСПЧ по делото Хакансон и и Стюресон срещу Ш.; решение от 24.03.2005г. на ЕСПЧ по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г. на ЕСПЧ по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. на ЕСПЧ по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Х. срещу Италия./ Правилно е приложен и материалният закон от ОС-Видин. Несъстоятелни са релевираните оплаквания за пренебрегнати от компетентния орган факти, установяващи изпълнение на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2,т.т.1 и 2 от НК, и оставащ период от време до 22.01.2012г., през който е възможно изтърпяване на остатъка от определената на М. К. с осъдителния и влязъл в сила съдебен акт, пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото. Очертаните обстоятелства са лишени от правна значимост при приложението на материалната норма на чл.43а, т.2 от НК, в рамките на инциираната по чл.451-чл.452 от НПК съдебна процедура. Наказанието ПРОБАЦИЯ представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, изчерпателно лимитирани в чл.42а от НК, които се налагат заедно или поотделно, в съответствие с визираните в регламента на чл.42б-чл.43 от НК императивни изисквания. Изтърпяването на определената наказателна санкция ПРОБАЦИЯ приключва след изтичане на пробационната мярка с най-дълъг срок, като при констатирано по надлежния ред неизпълнение без основателна причина, съдът упражнява предоставените му от чл.451-чл.452 от НПК правомощия и съгласно предписанията на чл.43а от НК налага друга пробацонна мярка, или заменя изцяло или отчасти ПРОБАЦИЯТА с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В разисквания случай планираният край на изтърпяване на индивидуализираната в обхвата на диференцираното на М. К. наказание, пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото е 22.01.2012г. В периода от време на изпълнение на задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2, и в последващия такъв за изтърпяване на остатъка от наложения безвъзмезден труд, са установени системни и груби нарушения. Поведението на осъдения, сочещо на демонстрирана безотговорност, обективирана в неспазване на предявените към него задължения по изпълнение на наказанието ПРОБАЦИЯ, на виновно и трайно отклоняване от определения за изпълнение на мярката по чл.42а, ал.2, т.6 от НК обект, изразило се в напускане пределите на страната, категорично е формирало вътрешното убеждение на съда, за необходимост от реализиране на компетентността по чл.43а, т.2 от НК. Оставащата част от наказанието ПРОБАЦИЯ- 206 /двеста и шест/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото, при съблюдаване на разпоредбите на чл.43а, т.2 от НК, вр.чл.221, ал.3 от ЗИНЗС е заменен с 2/два/ месеца и 9/девет/ дена ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в пределите на проведеното, при условията на чл.451-чл.452 от НПК съдебно производство, не са допуснати очертаните от осъдения К. нарушения на процесуалния и материалния закон, консумиращи основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК и предпоставящи отмяна на обявения по нчд №142/2011г. акт на ОС-Видин, по реда на възобновяването. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. за възобновяване на нчд №142/2011г. на Видински ОС, отмяна на определение от 14.06.2011г. и приложение на чл.425, ал.1, т.1 от НПК . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.