4 Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 03 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Х.аралампиев ЧЛЕНОВЕ : Кети МАРКОВ Павлина ПАНОВА при участието на секретаря И. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Я. ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 536/ 2010г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 80/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. Б., 1 състав, отменяване на постановеното по същото дело определение № 55 от 8. 07. 2010г., с което е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура- гр. Б. и защитника на подсъдимите Е. К. А., Г. В. М., М. В. М. и П. П. Г., за прекратяване на наказателното производство, водено срещу посочените подсъдими, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъдените Е. К. А., Г. В. М. и М. В. М., срещу които е водено прекратеното по силата на постигнатото споразумение наказателно производство, заявяват позиция за уважаване на искането на Главния прокурор. Осъденият П. П. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 55 от 8. 07. 2010г., постановено по НОХД № 80/ 2010г., Районният съд- гр. Б., 1 състав, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура- гр. Б. и защитника на осъдените Е. К. А., Г. В. М., М. В. М. и П. П. Г. споразумение, по силата на което същите са се признали за виновни в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. 1 НК, на всеки от тях е наложено наказание- пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва два пъти седмично пред пробационен служител или определено от него лице, за срок от шест месеца, и периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, съдът е отнел в полза на държавата вещите, послужили за извършване на престъплението. С определението си е постановил разпореждане с веществените доказателства, и се е произнесъл по разноските. Прекратил е производството по делото. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Определението, с което е одобрено постигнатото между компетентната прокуратура и защитника на осъдените споразумение, е постановено при допуснато съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, изразяващи се в следното: Престъплението, за което са осъдени А., М., М. и Г. е с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, и по закон е наказуемо с лишаване от свобода, за срок от една до десет години. При одобряване на споразумението, съдът поначало правилно е счел, че наказанието на всяко от осъдените лица следва да се определи при условията на чл. 55 НК, и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК. Макар този подход да е принципно верен, определянето на друго по вид, по- леко от лишаване от свобода наказание, в настоящия казус е незаконосъобразно. Това е така, защото санкционната част на нормата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда специален минимум на наказанието лишаване от свобода- една година. При това положение е очевидно, че не може да намери приложение чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, както е счел компетентният първоинстанционен съд, одобрявайки споразумението. Предвидения минимален размер на наказанието лишаване от свобода, предпоставя единствената в случая правна възможност за индивидуализацията му при условията на чл. 55 НК, а именно чрез определянето му под най- ниския предел- в хипотезата на ал. 1, т. 1 на цитираната норма. Чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е приложим само в случаите на престъпление, за което предвиденото наказание лишаване от свобода е без фиксиран най- нисък предел, какъвто процесният случай не е. Обсъденото нарушение на закона е съществено и е в корелация с допуснатите от РС- гр. Б. съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в одобряване на споразумение, противоречащо на закона- чл. 382, ал. 7 НПК, и неупражняване на правомощията, регламентирани по чл. 382, ал. 5 НПК, предвид наличието на очевидно нарушение на материалния закон, съдържащо се в предложеното от страните споразумение. Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав прие, че е налице поддържаното в искането на Главния прокурор основание за възобновяване на делото, по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, отмяна на постановеното по него определение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 80/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. Б., 1 състав, ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 55 от 8. 07. 2010г., с което е одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура- гр. Б. и защитника на осъдените Е. К. А., Г. В. М., М. В. М. и П. П. Г., и е прекратено производството по делото, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :