Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр.София , 11 май 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №815/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Р. В. П. чрез защитниците му – адв. П. и адв. Р., срещу въззивна присъда № 3 от 23.06.2020г., постановена по внохд № 470/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С Присъда № 56 oт 14.06.2019г., постановена по НОХД №396/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Р. В. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – П. и въззивна жалба от частните обвинители С. К. Г., А. К. Г. и М. К. Г., депозирана чрез техния повереник – адв. С. Ч., е образувано внохд № 470/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 3 от 23.06.2020г. първоинстанционната присъда е отменена и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал.2, вр., ал. 1, т. 2 от НПК е постановена нова, с която подсъдимият Р. В. П. е признат за виновен в това че: на 24.03.2015г. на път /път/, в отсечката [населено място] - [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на К. А. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право. Постановено е сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и в допълнението към нея, подадени от защитниците на подсъдимия, се релевира изрично касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От съдържанието на жалбата имплицитно се извежда и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение относно фактите, че велосипедистът се е движил през цялото време по пътното платно и че последният е представлявал предвидимо препятствие за водача на МПС, като изграждането на тези изводи е сторено чрез избирателно игнориране на обясненията на подсъдимия. Актът на Апелативен съд – Пловдив, според касатора, е постановен в противоречие с изискванията на чл. 303 и 304 от НПК. Материалната незаконосъобразност на въззивната присъда се обосновава със съображението, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление, а е осъществена хипотезата на случайното деяние, предвидена в чл. 15 от НК. То е подкрепено с доводи за недопускане на вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, тъй като за нарушаване на цитираната разпоредба се изисква кумулативно да бъде доказано наличие на технически несъобразена скорост и това велосипедистът да е съставлявал предвидимо препятствие. Единствената причина, според касатора, за настъпване на процесното ПТП е поведението на пострадалия Г., който е навлязъл на платното по такъв начин и в такъв времеви момент, че е попадал дълбоко в опасната зона за спиране на МПС. Според защитата, преди пострадалият да навлезе внезапно в пътната лента, той не е представлявал опасност за движението и следователно не може да бъде предвидимо препятствие за водача П.. Твърди се, че избраната скорост на движение на лекия автомобил, макар и формално да нарушава повелята на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, не се намира в причинно-следствена връзка с престъпния резултат, което налага извод за несъставомерност на деянието. Възразява се, че за отговорността на подсъдимия са без значение обстоятелствата, свързани с избраната от него скорост, момента, в който е забелязал велосипедиста, и дали изобщо го е възприел, тъй като те биха имали значение, ако последният се е движел през цялото време в коридора на движение на МПС. Излагат се аргументи, че водачът на лекия автомобил не е бил длъжен и не е могъл да предвиди отклонението на колоездача вляво, освен ако не са съществували обективни данни, сочещи на неправомерно отклонение, а доказателства в тази насока не били събрани. Сочи се, че подсъдимият е нямал възможност да предвиди поведението на велосипедист, който не е спазил задълженията си по ЗДвП, относно своята обезопасеност, наличие на светлинна сигнализация и да не бъде управлява ППС под влияние на алкохол. За да се приеме, че скоростта на движение не е била технически съобразена и е причина за ПТП, било необходимо да са налице две кумулативни условия, а именно – движение на къси светлини от страна на водача на МПС и движение по платното на велосипедиста. Не можело да се обоснове с технически аргументи дали велосипедистът се е движел по банкета или по пътното платно, този факт не би могъл да бъде еднозначно изяснен и от нанесените върху велосипеда деформации, както и от травмата на пострадалия в областта на лявата подбедрица. Отправя се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, с аргументация, че е налице хипотезата по чл. 15 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. П. и защитниците му – адв. Ю. Р. и адв. С. П., не се явяват. Същите са депозирали писмено становище, с което заявяват, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие и че поддържат подадената жалба с посочените в нея основания и изложените съображения. Повереникът на частните обвинители М. К. Г., С. К. Г. и А. К. Г. – адв. К. С., изразява несъгласие с аргументите, наведени с касационната жалба, намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира въззивния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита, че не са допуснати нарушения при проверката и оценката на доказателствата, че подсъдимият се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и сам се е поставил в положение да не може да реагира на възникналата опасност за движението. Приема наложеното наказание за съответно на извършеното престъпление. Моли жалбата на защитата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадени в срок от правно легитимирани лица, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакванията в жалбата за необоснованост на установената фактология, свързани с оспорване на възприетия от решаващия съд механизъм на произшествието и излагането на фактическа обстановка, която според защитната теза е следвало да бъде възприета, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство. Всъщност преобладаващата част от съображенията в касационната жалба са такива за необоснованост на атакувания съдебен акт, а както е известно, тя не съставлява самостоятелно касационно основание. Самоцелното преповтаряне в жалбата на части от експертните изводи, при това направено избирателно, по никакъв начин не допринася за аргументиране на заявеното касационно основание и не може да послужи за извършване на касационна проверка. Настояването от касатора да бъде прието за установено, че велосипедистът е осъществявал движение по банкета и е навлязъл внезапно на платното когато лекият автомобил е бил на 24-5 до 38 метра зад него, не е възможно да бъде удовлетворено, защото би означавало настоящата инстанция да възприеме различни факти от тези, застанали в основата на атакуваната присъда. Касационната инстанция не е такава по фактите, като, ако констатира допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, ще следва да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане за тяхното отстраняване. По отношение на доводите за допуснати процесуални нарушения именно във връзка с осъществяване на доказателствената и аналитична дейност от въззивната инстанция, проверката, извършена от настоящия състав, сочи на неоснователност на направените оплаквания. Основният спорен въпрос по делото, от решаването на който зависят изводите по правото, е този, какво е било движението на пострадалия велосипедист непосредствено преди ПТП – дали се е движел по пътното платно в посоката на движение на автомобила, управляван от подс. П., или е навлязъл от банкета на платното за движение по време и място, когато ударът е бил непредотвратим за подсъдимия. Имат основание доводите в касационната жалба, че само по технически път – чрез експертните знания на вещите лица, не може категорично да се възприеме едната или другата възможност. Точно заради това, а и в изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, контролираният съд е извършил задълбочен и всестранен анализ на всички доказателства по делото и чрез съпоставянето им с изводите на назначената и изслушана в хода на въззивното съдебно следствие Комплексна АТМЕ е извел фактите, които е приел за установени. Доказателствената дейност на въззивната инстанция не търпи укор за неглижиране на доказателствени източници или за тяхна превратна оценка. Както правилно е посочено в решението на ПАС, единствено в обясненията на подс. П. се съдържа информация за това, че велосипедистът е навлязъл внезапно в лентата му за движение и така е настъпил удар с автомобила. Тези обяснения на подсъдимото лице са били подложени на детайлна проверка и с основание не са били кредитирани с доверие от решаващите съдилища. Това, на което се акцентира в касационната жалба, е, че съдът не е държал сметка, че заявените от подсъдимия обстоятелства са обективно и технически възможни. Това оплакване е лишено от основание, защото имайки предвид експертно-технически изведените варианти на произшествието, съдът е съобразил тази вариантност, включваща и описания от подс. П. механизъм. Не е налице игнориране на обясненията на подсъдимото лице, защото решаващият съд не ги оставил извън вниманието си, а напротив – задълбочено ги е обсъдил. Така, в мотивите на решението внимателно са проследени дадените от подсъдимия обяснения /на досъдебното производство, надлежно приобщени/ и твърденията му са съпоставени с обективните данни по делото, изводими чрез гласните и писмени доказателствени средства и анализиралите ги експертни заключения. Това е довело до извод за опроверганост по експертен път на отделни обстоятелства, заявени от П. – например по отношение на движението на управлявания от него автомобил в близост до осевата линия, за намаляване на скоростта на движение след разминаването с насрещно движещ се автомобил, за навлизането на велосипедиста на 2-3 метра пред автомобила. Без основание е заявеното в касационната жалба, че от обясненията на подсъдимия са възприемани избирателно определени обстоятелства /напр. за това, че при управление на дълги светлини е възприел движещия се по банкета велосипедист/, защото решаващият съд, съобразявайки, че изложеният от подс. П. механизъм е технически възможен, е направил заключение, че като цяло обясненията му не намират опора в обективните данни и експертните изводи. Съществени аргументи в тази насока са изведени при съпоставяне на обясненията, дадени от подсъдимия, с показанията на свидетелите Р. и Т. – полицейски служители, които са пристигнали на мястото на произшествието. Във връзка с възможността да бъдат ползвани в процеса на доказване тези свидетелски показания, която е оспорена от касатора, е необходимо да се отбележи, че контролираният съд е изложил верни съображения, които настоящата инстанция споделя. Без съмнение се касае до производни доказателства, понеже двамата свидетели възпроизвеждат заявеното пред тях от подс. П. непосредствено след произшествието. Не са нарушени обаче установените в доктрината принципи за използване на производни доказателства, защото в настоящето производство те са послужили за проверка на обясненията на подсъдимия, която е една от допустимите и ненарушаващи справедливостта на процеса хипотези на допустимост. Освен това, тези свидетелски показания не са единствените доказателствени средства, използвани за проверка на обясненията на П. и преценка дали те не са израз единствено на защитната му позиция. Правилно също така въззивният съд е съобразил, че изявленията пред полицейските служители подс. П. е направил доброволно и без принуда, след като вече се е бил успокоил след произшествието/в тази насока свидетелстват Р. и Т./, като в тази връзка е интерпретирал и заключенията на СППЕ на подсъдимия, според които описаният от него „шок“ не е бил в степен да го постави в положение на дезориентация и объркване. При правилна преценка на възможността да бъдат ползвани показанията на двамата свидетели контролираният съд е направил верни изводи в полза на възприетото от него по фактите обстоятелство, че пострадалият велосипедист се е движел по пътното платно. В тази връзка е обсъдил съдържащата се в показанията на свидетелите – полицейски служители информация за заявеното пред тях от подсъдимия, че изобщо не е видял велосипедист и че не е разбрал кого или какво е ударил. В същото време е изложил съображения за недостоверност на заявеното от подс. П. в обясненията му, че възприел как велосипедистът е кривнал и е навлязъл на платното, като е посочил, че той не е имал повод да не съобщи тези факти на полицаите след произшествието. Изводимото от посочените гласни доказателствени средства е съпоставено и с експертните изводи. Този аналитичен поглед също е дал основание за дискредитиране на обясненията на подсъдимия за внезапно навлизане на велосипедиста и потвърждаване на заявеното първоначално и извънпроцесуално от него, че изобщо не е видял блъснатия обект, защото съобразно заключението на КМАТЕ при движение на велосипеда с най-вероятната според вещите лица скорост от 14 км/ч, навлизането му на пътното платно е станало не по-късно от 29 м. преди удара, а реакцията на подсъдимия е започнала на 17-18 метра преди сблъсъка, макар той да е имал техническа възможност да започне реакцията по-рано, но не го е сторил. В допълнение към посочения анализ въззивният съд е съобразил и данните от писмените доказателствени средства и свидетелските показания за вида, състоянието и ширината на банкета до пътното платно, непозволяващи продължително придвижване на велосипедиста, също като опровергаващи обясненията на подс. П.. Изложените съображения сочат, че не се констатират пороци в доказателствената дейност на решаващия съдебен състав, не са останали извън вниманието му доказателства в кръга на предмета на доказване, не е налице избирателна оценка, нито пък се набелязва отклонение от действителното съдържание на доказателствата. Поради това, оплакванията в касационната жалба в тази насока не могат да бъдат възприети като основателни. Без основание е също така оплакването, че осъждането на П. почива на предположения и на произволно възприемане на един от възможните „сценарии“ на произшествието. Съображенията на въззивната инстанция защо приема за обективно доказана фактологията, че пострадалият е управлявал велосипеда си по пътното платно, в посоката на движение и пред автомобила на подсъдимия, са последователно и аналитично изведени от доказателствената съвкупност, без на почиват на предположения. Основните възражения на касатора са по правилното приложение на материалния закон. Преди всичко е необходимо да се посочи, че преобладаващата част от съображенията в касационната жалба са свързани с фактическата обстановка, която се претендира да бъде възприета, а не с тази, залегнала в основата на атакуваната присъда. На практика в жалбата се интерпретират съображенията по приложение на материалния закон в случай на установяване на факта на внезапно навлизане на велосипедиста чрез отклоняване вляво от банкета към пътната лента, в опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил. Такава фактология обаче не е възприета във въззивния съдебен акт и следователно правните съображения, касаещи различни от установените факти, не могат да бъдат обсъждани. Касационният съдебен състав не може да обсъжда правилността на правните изводи в развитата от защитата хипотеза на внезапно навлизане на велосипедиста в опасната зона на автомобила, нито тази, при което подсъдимият е забелязал пострадалия при движението си на дълги светлини, защото такива факти не са залегнали в основата на контролирания съдебен акт. Касаторът се е опитал да интерпретира цитираното в жалбата Решение № 95 от 11.09.2018г. по н.д. № 288/2018г. на второ Н.О. на ВКС в полза на тезата си, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, преповтаряйки съображенията, изложени в него. Само че това решение на състав на ВКС е относимо към различни факти и позоваването на него в случая е напълно неуспешно. Също така е необходимо да се подчертае, че единственото искане в касационната жалба е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс. П.. Това правомощие касационната инстанция може да осъществи само в рамките на установените от въззивния съд факти, при наличие на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. След като се оспорва възприетата от решаващия съд фактология, нелогично е да се претендира оправдаване, при условие, че касационната инстанция не може да установява нови и различни факти. Преценката за правилно приложение на материалния закон при възприетата от въззвния съд фактическа обстановка, която няма основание да бъде поставена под съмнение предвид констатация за липса на процесуални нарушения при формиране на изводите на решаващия съд, сочи, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Вън от съмнение е причиняване на съставомерния резултат – смъртта на пострадалия Г., в резултат на удара от лекия автомобил, управляван от подс. П., при изяснените параметри на време и място. Спорният въпрос е дали подсъдимият като водач на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, с която норма е запълнен бланкета на престъпния състав. За да обоснове изводите си, че подсъдимият е нарушил цитираното правило, П. е изложил правилно съображения, с които този състав на касационната инстанция няма основание да не се съгласи. Избраната от подсъдимия скорост на движение от 76 км/ч в тъмната част на денонощието на къси светлини на автомобиля е несъобразена с конкретните условия на видимост, при движение на велосипеда на пострадалия по пътното платно. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразят скоростта на движение с всички конкретни отрицателни фактори на пътната обстановка. При движение нощно време или при намалена видимост скоростта на водача трябва да е такава, че да му позволи да спре в зоната, осветена от късите светлини. В случая подс. П. е следвало в изпълнение на цитираното правило за движение да съобрази скоростта си с обстоятелството, че управлява нощно време на къси светлини. Той е управлявал автомобила със скорост от 76 км/ч, макар съобразената скорост със зоната на конкретна видимост от 50 метра, да е била 58,13 км/ч. Без основание са доводите в касационната жалба, че извън конкретните условия на видимост през нощта на къси светлини, не са съществували други негативни фактори, налагащи движение със скорост, по-ниска от разрешената. Действително, в района не са били налице предупредителни знаци, нито пък неблагоприятни атмосферни условия или особености на пътната настилка. Само че обстоятелството, че движението на автомобила е осъществявано нощно време на къси светлини е достатъчно да предпостави необходимост от съобразяване на скоростта именно с това отрицателно обстоятелство, защото когато водачът управлява със скорост, при която опасната зона е по-голяма от осветеното пространство, е налице несъответствие на видимостта и възможността за спиране при появяване на препятствие в лентата за движение на автомобила. Не могат да бъдат възприети като основателни и възраженията на касатора, че велосипедистът не е съставлявал предвидимо препятствие и свързаното с това оспорване на приложимостта на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Доводите, че велосипедистът не съставлява опасност на пътя, че е участник в движението, че не е показал неадекватно поведение, биха били относими към фактология, различна от възприетата. В случая пострадалият е управлявал велосипеда по пътното платно, действително – в грубо нарушение на правилата за движение, с тъмни дрехи и без светлоотразителни знаци. Той обаче не се е появил внезапно и непредвидено в опасната зона, а се е намирал в коридора на движение на лекия автомобил, застигнат е и е блъснат от него. Поради управлението с несъобразена скорост подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да възприеме неправомерно движещия се пострадал и да избегне ПТП. Пострадалият велосипедист в случая не е представлявал внезапно препятствие в опасната зона, защото тя е била обусловена от несъобразената с конкретните условия на видимост скорост. Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за избор на скоростта от страна на подс. П. и смъртта на Г.. Поради тези съображения правилно от въззивния съд е приета съставомерност на поведението на подсъдимия по възприетата квалификация. Претенцията, че извършеното съставлява случайно деяние е несъстоятелна при установената фактология. В доктрината и в съдебната практика еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В тази връзка, водачът на МПС не би могъл успешно да се позове на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Когато водач на МПС управлява със скорост, при която опасната зона за спиране е по-голяма от реалната далечина на видимост за конкретните пътни условия при управление на автомобила на фарове, е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено приложението на чл. 15 от НК. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция за неоснователност на направените от касатора оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и направеното искане за оправдаването му не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3 от 23.06.2020г., постановена по внохд № 470/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.