Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * заповед за изпълнение

Р Е Ш Е Н И Е

№. 152

гр. София, 22.01.2020 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД срещу решение №562 от 12.07.2018 г. по т.д.№509/2018 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №51 от 08.01.2018 г. по гр.д.№10420/2017 г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД срещу Е. Н. К. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Е. Н. К. дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД по заповед за изпълнение на парично задължение №3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д.№7413/2017 г. на РС Варна, сумата от 25 000 лв., представляваща частичен размер на непогасено задължение по договор за потребителски кредит №1656364, целият в размер на 48 336.64 лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е. Н. К., прехвърлено в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането на ищеца – небанкова финансова институция, произтичащо от договор за заем, е изискуемо с оглед предвидените в договора предпоставки /при неплащането на определен брой вноски/, независимо че предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Навеждат се доводи, че по делото са събрани доказателства, от които се установява размера и падежа на уговорените погасителни вноски, като въззивният съд е бил длъжен да присъди поне вноските с настъпил вече падеж.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба като посочва, че с оглед възприетото в ТР №8 по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, присъждането на вноските с настъпил падеж, макар да не е обявена предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима промяна на основанието на иска. В този смисъл иска от съда да отмени обжалваното решение, като признае за установено дължимостта на падежираните вноски по процесния договор за кредит, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, ведно със законната лихва към датата на формиране на СПН.
Ответникът по касация - Е. Н. К., чрез процесуалния си представител, заявява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че следва да се приложи практиката на съдилищата, такава, каквато е била към момента на постановяване на решението на въззивния съд, но не и ТР, постановено две години след решението. Излага съображения, че размерът на иска не е индивидуализиран с исковата молба, като няма посочване на падежирани и непадежирани вноски, а предсрочна изискуемост не е обявявана.
С определение №412 от 27.06.2019 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит, сключен с финансова институция. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, подписано с особено мнение от член на съдебния състав, въззивният съд е приел, че ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД има вземане срещу Е. Н. К., произтичащо от договор за потребителски кредит №1656364, което вземане му е прехвърлено от предишния кредитор „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 26.09.2016 г. и е било в размер общо на 48336.64 лв. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за това, че предишният или новият кредитор са уведомили ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за потребителски кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7413/2017 г. по описа на РС Варна. Позовавайки се на т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е счел, че предсрочната изискуемост настъпва не от момента на реализирането на предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за това, а от момента, в който кредиторът реши да се възползва от правото си и уведоми длъжника за това. Изразил е становище, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, дори да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не му се връчва, а връчването на заповедта за изпълнение не е могло да породи последиците на редовно уведомяване за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като заповедта не съдържа изявление на кредитора за това. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че уговорените месечни погасителни вноски включват както част от главницата, така и част от уговореното възнаграждение за кредитора /договорни възнаградителни лихви/, при липсата на твърдения от страна на заявителя – ищец за размера на падежираната част от главницата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е достигнал до извод, че не би могло в исковото производство по чл.422 от ГПК да се установява съществуването на такова вземане - с установителния иск по чл.422 от ГПК дължимостта на вземането се установява към минал момент /момента на подаване на заявлението/, а предвид ненастъпване на последиците от предсрочната изискуемост вземането не е възникнало в претендирания размер и искът следва да се отхвърли изцяло.
Решението на въззивния съд е допустимо, като същото е постановено в съответствие с предмета на делото, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните му в заповедното производство и в исковата молба фактически твърдения /неизпълнение от кредитополучателя на задължението му по процесния договор за кредит, да заплати уговорените вноски, като вземането на кредитодателя е било цедирано на ищеца/ и искания отправени до съда /да осъди ответницата да заплати сумата от 25 000 лв., част от общо дължима главница по договора за кредит в размер на 48 336.64 лв./, поради което наведените от ответника по касация доводи за нередовност на исковата молба, респективно за недопустимост на решението на въззивния съд, не могат да бъдат споделени.
Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В посоченото тълкувателно решение е разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство, а и според настоящия състав, по договорите за заем за потребление, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост ще е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
По правилността на решението:
По делото безспорно е установено: 1. Сключване между Е. Н. К. и „УниКредит Кънсюмър файненсинг” ЕАД на договор за потребителски кредит №1656364, като с част от усвоената от Е. Н. К. сума е рефинансиран съществуващ нейн дълг по договор за кредит №1563541; 2. Задължаване на Е. Н. К. да върне на „УниКредит Кънсюмър файненсинг” ЕАД получените по договора за потребителски кредит суми на 112 месечни анюитетни вноски, 119 от които в размер 631.73 лв. и 120-та вноска в размер на 631.55 лв., като първата падежна дата е била 21.12.2014 г., а последната - 21.11.2024 г., при обща дължима сума в размер на 75 807.42 лв., от които 50 470 лв. главница; 3. Заплащане от Е. Н. К. на 15 погасителни вноски, по договора за кредит, от които сума в размер на 4421.78 лв. главница; 4. Сключване на договор за прехвърляне на вземания от 26.09.2016 г., по силата на който „УниКредит Кънсюмър файненсинг” ЕАД е прехвърлило на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД вземания по процесния договор за кредит в общ размер от 48 336.64 лв., от които 46 225.61 лв. главница. 5. Упълномощаване на новия кредитор „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД от страна на „УниКредит Кънсюмър файненсинг” ЕАД, да уведоми Е. Н. К. за извършеното прехвърляне на вземанията, което е осъществено с връчване на препис от исковата молба; 6. Липса на доказателства за това, че предишният или новият кредитор са уведомили ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за потребителски кредит, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7413/2017 г. по описа на РС Варна. 7. Към 12.06.2018 г. – датата на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд, наличие на 27 падежирани, непогасени от кредитополучателя вноски по договора за кредит, от които дължимата главница е в общ размер на 8 946.32 лв. – 5105.10 лв., главница по падежирани вноски към датата на заявлението по чл.410 от ГПК и 3841.22 лв., главница по падежирани вноски към 12.06.2018 г. Съгласно споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в решение №200 от 18.01.2019 г. по т.д.№665/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, изключено е страните и по договор за заем за потребление предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл становището на въззивния съд, че предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит не е настъпила, е правилно. Неправилен обаче се явява изводът за неоснователност на иска по чл.422 от ГПК, поради липса на ангажирани доказателства за упражнено от ищеца право да направи договора за кредит предсрочно изискуем и поради липса на твърдения за размера на падежираната част от главницата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Действително в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се е поддържало, че главницата се дължи поради настъпила предсрочна изискуемост, каквато обаче не се установява да е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в заявлението не се е съдържало и твърдение за размера на падежираната част от главницата. Както бе посочено обаче, предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, дори и предсрочната изискуемост да не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – присъждането им в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В този смисъл наведените доводи от ответника по касация не могат да бъдат споделени, а обжалваното решение се явява частично неправилно.
Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като след частична отмяна на въззивното решение, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 8 946.32 лв., ведно със законната лихва върху главница от 5 105.10 лв. от 08.06.2017 г. до окончателно изплащане и върху главница от 3 841.22 лв. от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане, част от претенция от 48 336.64 лв., главница по договор за потребителски кредит №1656364, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е. Н. К., което вземане е прехвърлено в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г.
Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за първата инстанция над сумата от 642.15 лв., както и в частта му, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за въззивната инстанция над сумата от 821.95 лв.
В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора ответникът по касация дължи на касатора направени разноски в размер на: 196.82 лв., за заповедното производство, 357.85 лв., за първата инстанция, 357.85 лв., за въззивното производство и 319.91 лв. за производството пред ВКС.
Касаторът дължи на основание чл.38 от ЗА заплащане на адвокат Д. К. сумата от 821.95 лв. за осъществена безплатна правна помощ пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №562 от 12.07.2018 г. по т.д.№509/2018 г. на ОС Варна, в частта му, с която е потвърдено решение №51 от 08.01.2018 г. по гр.д.№10420/2017 г. на РС Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД срещу Е. Н. К. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение №3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д.№7413/2017 г. на РС Варна сумата от 8 946.32 лв., част от претенция от 48 336.64 лв., главница по договор за потребителски кредит №1656364, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е. Н. К., което вземане е прехвърлено в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г., в частта му, с която е потвърдено решение №51 от 08.01.2018 г. по гр.д.№10420/2017 г. на РС Варна в частта за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за първата инстанция над сумата от 642.15 лв. и в частта му, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за въззивната инстанция над сумата от 821.95 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Е. Н. К., [ЕГН] дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД,[ЕИК] по заповед за изпълнение на парично задължение №3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д.№7413/2017 г. на РС Варна, сумата от 8 946.32 лв., ведно със законната лихва върху главница от 5 105.10 лв. от 08.06.2017 г. до окончателно изплащане и върху главница от 3 841.22 лв. от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане, част от претенция от 48 336.64 лв., главница по договор за потребителски кредит №1656364, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е. Н. К., което вземане е прехвърлено в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №562 от 12.07.2018 г. по т.д.№509/2018 г. на ОС Варна в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. Н. К. [ЕГН] да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД,[ЕИК] сумата от 196.82 лв., разноски за заповедното производство, сумата от 357.85 лв., разноски за първата инстанция, сумата от 357.85 лв., разноски за въззивното производство и сумата от 319.91 лв., разноски за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД,[ЕИК] да заплати на адвокат Д. Ж. К. на основание чл.38 от ЗА сумата от 821.95 лв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.