Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр. София, 07 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1559/ 2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Осъденият Ц. И. Ц. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 172/2010г. на Габровския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 159 от 23.12.2010г. и прекратяване на наказателното производство. Съображенията на осъдения са, че е осъден два пъти за едно и също деяние, което е недопустимо. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в писмена защита съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на решението, от легитимна страна и касае съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, и подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Габровският окръжен съд с решение № 159 от 23.12.2010г. по в.н.о.х.д.№ 172/ 2010г. е потвърдил присъда № 545 от 14.11.2001г. постановена по н.о.х.д.№ 71/ 2000г. на Габровския районен съд. С присъдата подсъдимият Ц. И. Ц. е признат за виновен в това, че на 11.11.1999г. в гр. Габрово причинил средна телесна повреда на Г. И. И., поради което и на основание чл.129, ал.1 във вр. чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Твърдението, че при постановяване на въззивното решение съдът не е изпълнил задължителните указания на състава на Върховния касационен съд ,дадени с решение № 485 от 27.10.2010г. по н.д.№ 486/2010г.да отмени постановеното от него решение и прекрати наказателното производство, е невярно.С това решение съставът на Върховния касационен съд е възобновил наказателно дело №9/2002г. отменил постановеното от Габровския окръжен съд решение № 72 от 09.04.2002г. и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на допускане на доказателства.В мотивите на решението не се съдържат указания за прекратяване на наказателното производство, а такива за събиране на доказателства дали по отношение на подсъдимия е била реализирана административно наказателна отговорност и за какво деяние .При новото разглеждане на делото въззивният съд е установил, че по отношение на подсъдимия е било издадено наказателно постановление от кмета на [община Габрово за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на общината, изразяващо се в това, че в нетрезво състояние разбил входната врата на жилището на Г. И. И. и му нанесъл побой.За това деяние било наложено наказание „глоба” в размер на 50лв.При тези установени факти и поради признатото, с решение на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ постановено по Делото „Ц. Ц. срещу България , нарушение на чл.4 от Протокол № 7 съдът е следвало да отговори на въпроса какви са последиците от обстоятелството, че освен административно наказателна, по отношение на Ц. е предприета и наказателна отговорност.При решаването на този въпрос съдът правилно с оглед разпоредбите на вътрешното ни законодателство е приел, че е недопустимо когато е реализирана административно наказателната отговорност, а същото деяние да представлява престъпление, това да е пречка за реализиране на наказателната отговорност.Последната винаги има приоритет спрямо административно наказателната и затова, когато бъдат реализирани и двете на възобновяване подлежи административно наказателното производство.Такъв ред е предвиден в ЗАНН- чл.72, ал.1 ,а компетентен да инициира производството по възобновяване е окръжния прокурор.В тази насока са и съображенията на въззивния съд, който изрично с решението си е постановил да се уведоми прокурора за това обстоятелство. Поради изложените съображения настоящият намира, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато соченото нарушение и искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 172/ 2010г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово. Решението е окончателно. Препис от същото да се изпрати на осъдения. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: