Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 31.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 296 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 984/10 по 04.11.2010г. по касационна жалба на В. Д. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 353 от 28.10.2009г., постановено по гр.д.№ 418/2009г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50/15.05.2009г.по гр.д.№ 187/2008г. на РС-Свиленград, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 109 от ЗС против Н. Г. П. и Я. З. Я. да се премахне незаконно построената част от гаража, построен в УПИ № VІІ-883 в кв. 43 на регулационната линия с УПИ VІ-884 от кв. 43 по плана на[населено място] В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като нормите за отстояние определят нормативно в какви предели може да бъде смущавано правото на собственост и поради необоснованост. Ответниците по касация Н. Г. П. и Я. З. Я. не вземат становище Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Х. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото е установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от УПИ ІV-886 от кв. 43 с площ 250 кв.м., а ответниците, като наследници на З. Т. М. са собственици на съседния от югозапад УПИ VІІ-883 с площ 450 кв.м. Ответниците са построили гараж въз основа на разрешение за строеж № 194/29.12.2004г., но в отклонение от одобрения архитектурен проект. От СТЕ и констатациите на Р. в писмо 04-145/2007г. се установява, че гаражът е следвало да се построи на калкан със югозападната граница с УПИ VІ-884 от кв. 43 /разположен южно от имота на ищеца/ с дължина 10,13 л.м. Имота на ищеца отстои на североизток от местото, където е определено да се изгради гаража. Ответниците са изградили плочата над гаража с дължина 12,30 м. и са увеличили застроената площ на гаража със 7,6 кв.м. в резултат на което гаража отстои на разстояние 1,03 м., а не на разстояние 3 м. от регулационната граница на УПИ ІV-886 от кв. 43, на който ищеца е съсобственик, в нарушение на чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ. Вещото лице е докладвало, че на местото на процесния гараж е имало стопанска сграда на два етажа, която е стигала до границата на имота на ищеца, която не е имала регулационен статут по сегашния план и сега не съществува. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, как процесния гараж му пречи да упражнява правото си на собственост, което той не сторил. Наличието на отклонения от строителните книжа обуславят приложението на ЗУТ и е основание за административни санкции на нарушителите, но не обосновават уважаването на иск по чл. 109 от ЗС Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е нарушението на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ и чл. 53, във вр. с чл. 50 от ЗС, съставляват ли нормативно определен предел до който не се пречи за упражняване правото на собственост и при нарушаването им в тежест на ищеца ли е да доказва, че се пречи да упражнява правото си на собственост. Приетото от въззивния съд е в противоречие с ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК, според което основание на иска по чл. 109 от ЗС е изграждане на строеж от собственик на съседен парцел при отклонение от строителните книжа, или в отклонение на действащите разпоредби. Обжалваното решение противоречи и на Р № 324/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о., Р № 430/27.01.2010г. по гр.д.№ 312/2010г., Р № 384/19.11.2010г. по гр.д.№ 575/2010г. на ІІ гр.о. на ВКС и Р № 873/17.12.2010г. по гр.д. № 175/2010г. на І гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК. С тях е прието, че целта на негаторния иск е да даде защита на всяко пряко, или косвено посегателство, или вредно въздействие, или отражение върху обекта на правото на собственост с оглед неговото предназначение независимо дали то се изразява в изграждане на постройка, или на елементи от нея в отклонение на строителните правила и норми, или със строителни книжа, но в отклонение от предвиденото в тях. В този случай в исковото производство по предявения иск по чл. 109 от ЗС се преценява спазването на техническите изисквания и изграждане на строежа. В решение № 430/27.10.2010г. изрично е прието, че когато с иска по чл. 109 от ЗС се цели защита на правото на собственост, накърнено чрез строителство на регулационната линия, или на недопустимо от нея отстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителство ответника ограничава правото му на собственост, а е достатъчно да изложи твърдения в тази насока с оглед преценката дали твърдяното накърняване е пряко свързано с извършеното от ответника нарушение на благоустройствените правила, а в тежест на ответника е да установи, че липсва твърдяното от ответника увреждане. Настоящият състав споделя тази съдебна практика, като по поставения въпрос излага и следното: Съгласно чл.50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените. Нормативно установените строителните права и норми определят нормативно съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. Нормата на чл.53 от ЗС изрично препраща за ограниченията на собствеността с оглед благоустройствени и здравни цели към отделен закон. Процесния гараж е изграден при действието на ЗУТ.. Така всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. Нормата на чл. 33, ал.1, т.1, а и чл. 35, ал.1 от ЗУТ изрично предвижда,, че нежилищните сгради не могат да отстоят на разстояние, по-малко от 3 м. от границата на УПИ. Това нормативно предвидено отстояние е установено в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях Затова не е необходимо ищецът да доказва, че не спазването на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 от ЗС. С факта на реализиране на частта от гаража, която не е предвидена по одобреният от техническите органи архитектурен проекта - увеличаване дължината му на разстояние до 1,03 метра от границите на урегулирания поземлен имот на ищеца, а не на три метра от нея, каквото е нормативното изискване, ответниците са извършили неоснователни действия, които са довели до намаляване на допустимите отстояния от регулационната линия с произтичащите от това пречки за упражняване правото му на собственост. В случая макар граничната точка между двата имота да е ъгъла им, то поради отстоянието на имота на ищеца на североизток от имота на ответниците се нарушава нормалното осветяване и огряване от слънцето на имота на ищеца и проветряване а не спазването на отстоянието означава и по-голяма гъстота на застрояването което нарушава и комфорта на живот. Затова изграденото в повече от нормативно установеното, а и в отклонение на строителното разрешение и одобрения архитектурен проект следва да се премахне, в какъвто смисъл е формулираното искане към съда в исковата молба. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Решението на въззивния съд, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като с оглед основателността на иска, той бъде уважен. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 536 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 353 от 28.10.2009г., постановено по гр.д.№ 418/2009г. на Х. окръжен съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА Н. Г. П. и Я. З. Я. и двете от С., [улица] да премахнат незаконно построената част от гаража, изграден в УПИ № VІІ-883 в кв. 43 на регулационната линия с УПИ VІ-884 от кв. 43 по плана на[населено място] по иск, предявен на основание чл. 109 от ЗС от В. Д. Т., като спазят нормативно установеното отстояние от три метра от съсобствения му УПИ ІV-886 от кв. 43 по плана на С.. ОСЪЖДА Н. Г. П. и Я. З. Я. да заплатят на В. Д. Т. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 536 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: