Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр.София, 26.07.2017г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4061/2016 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. И. С., чрез адв. Г. Г. Г. от САК, срещу въззивно решение № 677/08.04.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 464/2014 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели да противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което претенциите му да бъдат уважени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация С. И. П. – А. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Ответникът по касация А. П. е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване (отговорът с част от преписката по касационната жалба е пришита и номерирана от администриращия съд по неговото дело – л. 250-256). Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил исковете на Н. И. С. против С. И. П. – А. и А. П. „с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр .чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД, като неоснователни“. Н. И. С. е предявил против И. А. С., С. И. П. – А. и А. П. иск за установяване в отношенията между тях, че договорът, оформен в нотариален акт № 3/2004 г. на нотариус Л. Л. с рег. № 151, който М. Н. С. и И. А. С. продават свой недвижим имот на С. И. П.-А. по време на брака й с А. П., е привиден и прикрива действителен договор за дарение в полза на С. П.. И. С. е починал в хода на процеса и първостепенният съд е прекратил производството по отношение на него. Въззивният съд намерил, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че покупко-продажбата е привидна, както и, че действителната воля на страните е била дарение в полза на С. П.. Касационно обжалване е допуснато с определение № 268/10.03.2017 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивния съд е приложил чл. 12 и чл. 235 ГПК в противоречие със задължителното тълкуване по реда на чл. 290 ГПК от Върховния касационен съд. Както е изяснено напр. в решение № 345/16.09.2010 г. по гр.дело № 139/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 220/02.10.2015 г. по гр.д. № 2314/2015 г. на ВКС, IV г.о. на ВКС, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо изключва от доказателствения материал доказателства, които е приобщил към делото, но не може да ги игнорира, ако имат отношение към факти и обстоятелства, въз основа на които гради фактическите си и правни заключения, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства (били са неотносими или недопустими). Въззивният съд не е взел предвид извънсъдебните твърдение на А. П., направени пред Окръжен съд Гризкирхен, Република А., както и съдебното признание на С. П. – А., не е обсъдил конкретно доводите във връзка с тълкуване действителната воля на страните по оспорения договор; доказателствата, които са обсъдени, са преценени поотделно, без съвкупен анализ за изясняване какви уговорки, при какъв целен резултат, са постигнали страните по договора; не е обсъдена достоверността на показанията на свидетелите, противоречията в твърденията на А. П.. Служебно съдът намира за необходимо да посочи, че диспозитивът на първостепенният съд не изяснява предмета, по който се е произнесъл – посочени са страните и правната квалификация на исковете (друг е въпросът, че нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуалноправна и обща, точната квалификация на спорното материално право е чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД). Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В случаите, когато съдът се произнася по валидност на договори, договорът следва да бъде индивидуализиран. Когато се иска освен обявяване относителна симулативност на договор, но още и признаване, че прикрива друг валиден договор, тогава съдът дължи изрично произнасяне и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Възможно е да установи привидност на договор и да го обяви за нищожен поради това, но да намери, че не прикрива друга уговорка или, че прикритата уговорка е невалидна и тогава ще откаже да уважи иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд,който е втори по ред съд по съществото на спора, дори когато потвърждава първоинстанционното решение, ако то е непълно, следва да го определи точно в своя диспозитиви. При така изложеното, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд. М. Н. С. и И. А. С. са продали на дъщеря си С. И. П. – А. свой собствен недвижим имот в [населено място]; договорът е оформен в нот. акт № 151/2004 г. на нотариус Л. Л., с район на действие Софийски районен съд. М. С. и И. С. са починали и техни наследници по закон са ищецът Н. И. С. (син) и ответникът С. И. П. – А. (дъщеря) По време на сделката купувачът С. П. е била в б. с А. П.. Бракът е прекратен с развод – решение № 8 FAM 30/11b -19 от 19.09.2012 г., потвърдено от Областен съд В. с решение № 21 R 282/12р от 15.03.2013 г. . Австрийският съд е извършил и подялба на имуществото им, като е изключил от делбата имота в [населено място], приемайки, че той е изключителна собственост на жената, която го е получила като личен подарък от родителите си; дарението е прикрито с привидна покупко-продажба. Това решение на австрийския съд относно подялбата на недвижимото имущество в България не се признава в чужбина, вкл. от български съд, но съдържащите се в него данни относно изявленията на страните следва да се преценят с оглед позицията им по настоящото дело, а показанията на свидетелите, дадени пред австрийския и българския съд – с оглед тяхната достоверност. С. П. е заявила и пред българския, и пред австрийския съд, че продажбата прикрива дарение, направено й лично от родителите. В исковата молба до Окръжен съд Гризкирхен Александру П. е заявил, че съпругата му е едноличен собственик на жилището по сделката; по делото е твърдял, че в действителност на родителите – продавачи била платена сума от 20 000 ДМ, а на брата Н. С. – 50 000 ДМ срещу имота; пред българския съд по настоящото дело поддържа, че уговорената продажна цена била 58 000 лв. и тя е изцяло платена лично от него на продавачите. Попитан по реда на чл. 176 ГПК, е заявил пред въззивния съд нещо трето - през 1997 г. давал на няколко пъти пари на родителите на съпругата си, общо около 70 000 DM, защото били нужни на сина им Н. С. да отвори кръчма. През 2004г. им дал 58 000 лв., без да уточнява на какво основание. С. П. е представлявана по сделката пред нотариуса от адвокат С. Й. Т., той е изготвил и документите за прехвърлянето. Разпитан като свидетел по настоящото дело изяснява, че М. С. и И. С. го потърсили да им разясни начина за прехвърляне на жилището в [населено място] на дъщерята С. П., като имали намерение да го сторят с „продажба, с клауза за издръжка и гледане“. Не са искали, нито очаквали пари от дъщерята, като свидетелят останал с впечатлението, че имат намерение да се разпоредят с вилен имот в полза на другото дете – сина Н. С.. Адвокатът им разяснил правната страна, представил им начините за прехвърляне. Клиентите го потърсили след няколко дни и заявили, че сделката ще стане по посочения от тях начин и адвокатът изготвил проекта за нотариален акт и другите документи. Явил се като пълномощник на С. П. в кантората на нотариуса. След сделката родителите й потвърдили, че единственото, което очакват е „да ги погребе като хората“, пари не искат. Пред австрийския съд свидетелят също е заявил, че намерението на страните по договора е била дарение, а не покупко-продажба. Свидетелят А. Л. А. е заявил пред австрийския съд, че за жилището в [населено място] знае по думи на страните; присъствал на разговори, на които станало дума, че преди повече от 10 години Н. С. получил от А. П. около 70 000 DM; говорело се, че ако не може да върне парите, П. ще получи жилището в София. По настоящото дело твърди, че през месец август 2004 г. отишъл заедно с А. П. в София и видял как последният лично брои на продавачите 58 000 лв. Й. Д. С. живее в един квартал със свидетеля А. А., в [населено място]. Свидетелства, че през 2006 г. лично тя го запознала с братовчедката си С. П. и съпруга й А. П. по повод доставка на кола от А.. Показанията на свидетеля А., дадени пред австрийския съд на практика противоречат на тезата, поддържана от А. П. пред същия съд. Те противоречат и на показанията на свидетеля, дадени по настоящото делото. Това, заедно с обстоятелството, че въпреки поредните пет опита да бъде разпитан от въззивния съд за изясняване на горните противоречия, не се е явил, обуславя извод за недостоверност на показанията му. На този извод сочи и установеното от свидетеля Й. С. – А. няма как да е станал свидетел през 2004 г. на предаването на 58 000 лв., още по-малко да е присъствал на разговори от преди това във връзка с парични и други имуществени отношения между А. П., съпругата му и нейните родители, след като за първи път ги е видял през 2006 г. В заключение, показанията на свидетеля не следва да се кредитират. Доказателства, че А. П. е предал на прехвърлителите сума от 58 000 лв. няма, нито доказателства, че той е разполагал с подобна сума било към месец август 2004 г., когато твърди, че е престирал, било преди или след датата на прехвърлянето – октомври 2004 г. Няма данни, нито твърдения продавачите да са получили парите от друг източник. При така събраните доказателства, съдът приема за установено, че страните по договора са изразили воля за прехвърляне на собствеността върху имота от родителите на дъщерята, както и, че не е платена цената по договора. От показанията на свидетеля Тонов, ценени от съда като обективно и непротиворечиво даден, приема, че не имало и намерение да се плаща, съответно получава цена. Не се установява воля за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане – при втората среща с адвоката и след сключване на договора, родителите са заявили изрично, че не очакват насрещна престация от дъщеря си, а и видно от последвалите отношения между тях, съконтрахентите нито са имали намерение да се престира, нито са дали или очаквали издръжка и гледане. Налага се извод, че волята на страните е за прехвърляне на имота без каквато и да е насрещна престация, с дарствено намерение. В заключение, от правна страна, съдът приема, че продажбата е привидна, поради което и на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД се явява нищожна. Като такава не е породила правно действие още от момента на сключването. Действителна е прикритата сделка – в случая: дарение и всички последици по нея са възникнали още от датата на сключването й. По изложените съображения, претенциите на ищеца да се обяви нищожността на продажбата, както и да се признае, че прикритият договор е дарение, следва да бъдат изцяло уважени. На осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдебноделоводните разноски следва да бъдат поети от ответниците по иска. Те следва да заплатят общо 5615,70 лв. на Н. С.. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 677/08.04.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 464/2014 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОБЯВЯВА за нищожен договор за покупко-продажба по нот. акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Л. Л., с район на действие Софийски районен съд, рег. № 151, като привиден, на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, по иска на Н. И. С. против С. И. П. – А. и А. П.. ОБЯВЯВА за действителен прикрития договор за дарение, с който М. Н. С. и И. А. С. прехвърлят на С. И. П. – А., описания недвижим имот в нот. акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Л. Л.а, с район на действие Софийски районен съд, рег. № 151, , на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА С. И. . – А. и А. П. общо да заплатят на Н. И. С. сумата в размер на 5615,70 лв. лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: