Ключови фрази
очевидна фактическа грешка * договор за приватизационна продажба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
София, 14.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 30.09. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова

при участието на секретаря К. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1002 /2009 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Производството е образувано по повод касационна жалба от А. срещу решение №139 от 14.07.2009 год. по в.т.д.№273/2009 год. на Варненския апелативен съд, в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение №240 от 15.05.2008 год. по т.д.№759/2004 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.247, ал.1 ГПК по повод молба на настоящия касатор- А., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение №56 от 31.01.2008 год. по т.д.№759/2004 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която са изписани падежите на отделните разсрочени вноски, неизплатеният остатък от които възлиза на сумата 72 786.14 щатски долара- представляваща дължима от ответника „Б.- И.” ООД гр.Варна, остатък от продажната цена на приватизационната сделка.
Касаторът А. твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото в него неправилно са изписани падежите на разсрочените вноски с неизплатен остатък на цената по приватизационния договор общо за сумата 72 786.14 щатски долара. Подържа, че те са посочени в противоречие с фактическото положение и правните изводи на съда.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
С определение №221 от 24.03.2010 год. обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК е допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е неоснователна.
В диспозитива на основното решение №56 от 31.01.2008 год. по т.д.№759/2004 год. на Варненския окръжен съд падежите на отделните вноски, по които се дължи неизплатения остатък от сума от 72 786.14 щатски долара, са посочени с дати 10.04.2003 год., 10.10.2003 год. и 10.10.2004 год., въпреки че в мотивите изрично е отбелязано, че последната вноска с падеж 10.10.2004 год. не е предмет на настоящето производство. По повод молба на А. с вх.№ 10974 от 04.03. 2008 год. за поправка на очевидна фактическа грешка, с допълнително решение №240 от 15.05.2008 год. Варненският окръжен съд на основание чл.247 ГПК след описанието на посочените падежи на вноските, е добавил израза ”останали дължими след погасяване на останалите вноски от всички разсрочени вноски по договора с падежи от 10.04.2000 год. до 10.04.2004 год.”, като фактически не е поправил последния описан в основното решение падеж- 10.10.2004 год., неизпълнението по който безспорно не е предмет на иска.
С обжалваното решение №139 от 14.07.2009 год. по в.т.д.№273/2009 год. на Варненския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение, постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК/чл.192 ал.2 ГПК, отм./ в частта, с която първоинстанционния съд не е поправил дата на падежа на последната вноска, която вместо с падеж 10.04.2004 год., погрешно е посочена като такава с падеж 10.10.2004 година, и е постановил да се чете в смисъл, че сумата от 72 786.14 щатски долара, представляваща неизплатен остатък от дължимата на разсрочени вноски цена по приватизационния договор, след увеличението по чл.4.3 от договора, е за вноски с падежи 10.04.2003 година, 10.10.2003 година и 10.04.2003 год. В останалата част първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено в сила. В касационната жалба касаторът А. изрично посочва, че само тази част от решението е предмет на обжалване. В тази си част Варненският апелативен съд не е изложил подробни съображения, защо счита, че действителната воля на съда съответства на формулираната такава в тази обжалвана част от решението му. Но освен, че в оставената в сила част от първоинстанционното решение са описани падежите на всички разсрочени вноски, посочените падежи от въззивния съд отговарят на констатациите на първоинстанционния съд, че непогасен е остатъкът за сумата от 22 767.83 щатски долара от вноската с падеж на 10.04.2003 год., която заедно с изцяло непогасените вноски с падеж на 10.10.2003 год. в размер на 25 595.30 щатски долара и тази с падеж към 10.04.2004 год.- 25 879.76 щатски долара дори надхвърля цената на предявения иск в тази му част от 72 786.14 щатски долара. Правилността на изводите на съда за погасяване на предходните вноски от наличния аванс и плащания, не могат да бъдат проверяване в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, а и липсва правен интерес от това, защото искът за неизплатената част от цената по приватизационната сделка е уважен в пълния предявен размер от 72 786.14 щатски долара.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №139 от 14.07.2009 год. по в.т.д.№273/2009 год. на Варненския апелативен съд, в обжалваната част, частта, с която е оставено в сила решение №240 от 15.05.2008 год. по т.д.№759/2004 год. на Варненския окръжен съд.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: