Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 06 февруари 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1470/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В. П. и Ц. П., чрез упълномощеният им повереник адвокат П. К. от АК-Стара Загора, срещу въззивно решение № 94/15.06.2012 година постановено по в н о х д № 89/2012 година по описа на Бургаския апелативен съд, с която е потвърдена присъда № 34/3.02.2012 година, постановено по н о х д № 778/2011 година от Бургаския окръжен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на нова осъдителна присъда от ВКС. По първото основание доводи не са изложени. По второто се твърди, че в обжалваното решение не е отговорено на всички доводи изложени във въззивната жалба, в нарушение на чл. 339 ал. 2 от НПК, както и това, че въззивният съд не е извършил пълна и цялостна проверка на присъдата на Бургаския окръжен съд. Твърди се и за нарушение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14 ал. 1 от НПК, както и предубеденост на въззивния съд, чиито мотиви към решението напълно се покриват с тези към присъдата на първата инстанция. Другите аргументи изложени в жалбата представляват собствен анализ на доказателствата от страна на защитата и като доводи биха могли да се отнесат към основанието за необоснованост на въззивното решение. Пред касационната инстанция двамата жалбоподатели и частни обвинители се явяват лично и с повереника си адвокат К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Подсъдимият Г. Т. се явява лично и с адвокат Г. К. от АК-Бургас, като негов упълномощен защитник. Последният е депозирал писмено възражение срещу касационната жалба, което поддържа, а устно пледира срещу тази част от жалбата съдържаща аргументи за необоснованост, тъй като поради липса на такова касационно основание е процесуално недопустима. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, с позоваване на конкретни доказателства и процесуални действия на съдилищата, се поддържа неоснователност. Защитата възразява срещу исканията на повереника на жалбоподателите към третоинстанционния съд, поради липса на такова правомощие за ВКС, а именно постановяване на нова присъда, след отмяна на въззивно решение. Прави се искане за оставяне на същото в сила. Подсъдимият А. Г. се явява лично и с адвокат Ж. Н. от Бургаски АК, който с писмена защита и устно пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба поради това, че наистина са допуснати част от твърдяните процесуални нарушения, свързани с накърняване правото на защита на пострадалите от престъплението, а именно въззивният съд без да изложи мотиви е отказал допускането на гласни доказателства пред втората инстанция, а именно поисканите от защитата свидетели – Г. С., М. И. и С. П.. Освен това, в съобразителната част към обжалваното решение не се съдържат отговори на доводите на повереника на частните обвинители направени във въззивната жалба и допълнението към нея, както и в съдебното заседание пред Бургаския апелативен съд. Прокурорът дава заключение и за основателност на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК и предлага да се отмени въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от Бургаския апелативен съд. В последната си дума двамата подсъдими искат да се остави в сила въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда на БОС. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдена цитираната присъда на БОС, с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по обвинението за двамата по отделно в престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 и чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. първо и ал. 3, т. 2 от НК. Жалбата е частично основателна. Преди всичко, по повод искането на повереника на гражданските ищци и частни обвинители П., по основанието за допуснато нарушение на материалния закон, следва да се има предвид, че дори и при констатация за основателност на доводите, касационната инстанция няма правомощие да постанови нова осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им с обвинителния акт обвинения – арг. за обратното в чл. 354 ал. 3 от НПК. На второ място, поради това, че на двамата подсъдими са повдигнати обвинения за две отделни престъпления, извършени при липса на съучастие в изпълнителното деяние, за различни периоди от време, но с една и съща правна квалификация и поради това, че така са постановени оправдателните диспозитиви, които оспорват частните обвинители, няма процесуална пречка доводите в жалбата да бъдат разгледани поотделно за двамата подсъдими, както следва: 1. По отношение на подсъдимия Г. Т., по доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационната жалба е неоснователна. - неоснователно е оплакването на касаторите, че в съдебно заседание на 20.09.2011 година порвоинстанционният съд е допуснал до разпит поисканите от защитника на подсъдимия Т. свидетели-Д., Т., Т., Щ. и К.. Видно от съдебния протокол /л. 185/ защитникът не е изложила съображения за какви обстоятелства иска допускането на тези свидетели, но за същите е препратил към мотивираното си искане на досъдебното производство, за което е получил отказ потвърден и от наблюдаващия прокурор. Освен изложеното, първостепенният съд е съобразил разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от НПК, да събира и проверява както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават отговорността му, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му. - не е основателно възражението на касаторите, че предходните инстанции неправилно са отказали повторен разпит на св. М., защото такъв е допуснат и проведен на 20.12.2011 година пред Бургаския окръжен съд /вж л. 249 от съд.п-во пред І инстанция/, за изясняване на противоречията с показанията на св. Щ. и Д.. - не е основателно възражението на касаторите за нарушено право на защитата, поради отказ на съда да допусне очна ставка между св. С. и частния обвинител и свидетел В. П., по основния спор между страните – получил ли е П. реално сумата от 25 000 ЩД. Такава е проведена в съдебното заседание на 2.11.2011 година /л. 229-231/ и при това е изяснено от св. С., че сумата която касаторът В. П. е получил от С. и Т. е в общ размер от 25 000 ЩД. Това е сумата за която П. е подписал в издадения от него запис на заповед и по-късно, същата сума е предмет на договор за цесия. Това е приел въззивния съд в митивите към решението си при описването на деянията на двамата подсъдими от фактическа страна. От правна страна предходните съдилища са приели, че не са безспорно доказани отправените заплахи от подсъдимия Т. към частния обвинсител П. и затова приел като процесуално основание за оправдаването му чл. 303 ал. 1 от НПК. Деянието за което е подведен под отговорност подсъдимия Т. е с правна квалификация по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. с чл. 213а , ал. 2, т. 1, пр. първо и ал. 3, т. 2 от НК. Изложените съображения в решението на въззивния съд, в съгласие с анализа на доказателствата от първата инстанция, са относими към тезата на съдилищата за недоказаност на обвинението за това престъпление. В мотивите към потвърдената присъда на Бургаския окръжен съд добросъвестно са изложени позициите на всички страни в процеса, описана е подробно фактическата обстановка, приета за установена, посочени са конкретните доказателства, въз основа на които е възприета същата, както и са изложени съображения, защо именно тези доказателства са възприето за достоверни. Обсъдени са показанията на основните свидетели на обвинението, като са съпоставени с тези на защитата и с обясненията на подсъдимите, както и с процесуалното поведение на касатора при сезиране на компетентните органи за защита и привличане към наказателна отговорност на лицата, които са увредили имуществените му интереси. При това съдилищата са установили, че частният обвинител и касатор В. П. в първоначалните си сигнали до полицията е описвал само противоправното, от неговата гледна точка, поведение на втория подсъдим по делото – А. Г., а по време е сторил това едва след като именно вторият подсъдим е предприел принудително изпълнение спрямо имота му в Св. Влас. Изрично е подложено на анализ обстоятелството, че първият сигнал до РПУ – Слънчев бряг е бил подаден от касаторите, децата им и бащата на П. – св. З. С., в който е посочено само името и дейността на втория подсъдим на 24.03.2000 г., а вторият до същото РПУ на 22.05.2000 г. Установено е от въззивния съд, че освен посочената, касаторите са потърсили и гражданскоправно защита, като на 30.03.2000 година са сезирали с искова молба Бургаски окръжен съд, с оплакване срещу двамата подсъдими, а на 25.05. с.г. П. уточнили, че оттеглят исковата си претенция спрямо подсъдимия Т.. При обсъждане на въззивните доводи на частните обвинители П., въззивният съд се позовал на съществено променените в съдебно заседание пред първа инстанция показания на св. М., сложени в основата на обвинителната теза поддържана от прокурора и частното обвинение по делото спрямо подсъдимия Т.. Съдилищата са изследвали внимателно това поведение на този свидетел, като са подкрепили изводите си за недостоверност на показанията му на досъдебното производство, въз основа на данните получени от св. Щ., Д. и М., от които е установено, че същият е давал показания в полза на пострадалия П., срещу заплащане. Обсъдените до тук възражения на повереника на частните обвинители П., налагат извод за неоснователност на обвинителната им теза, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт по отношение на първия подсъдим Г. Т.. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК решението за недоказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокурора и частното обвинение са се свеждали предимно до необоснованост на фактическите положения, приети от първата инстанция по отношение на този подсъдим. Проверяваният съд, чрез нов собствен анализ на доказателствения материал е дал отговор на доводите на обвинението /частно и държавно/ в мотивите към въззивното решение, по реда и в съответствие на изискванията на чл. 339 ал. 2 от НПК. Поради изложеното, решението на предишните инстанции, с които е отхвърлена тезата на обвинението по отношение на подсъдимия Т. е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение с което е потвърдена оправдателната присъда постановена при условията на чл. 303 от НПК. 2. По отношение на подсъдимия А. Г., по доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационната жалба е основателна. Отговорът на касационните доводи на жалбоподателите предполага следното уточнение: Първоначално в Бургаския окръжен съд е бил внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими по обвинение за съучастие в престъпление по чл. 213а ал. 2, т. 1 и 4, вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК и по обвинение, поотделно и самостоятелно да са осъществили престъпния състав по чл. 143 ал. 1 от НК спрямо касаторите. Образуваното наказателно производство е било прекратено, а делото върнато на прокурора, с указания за отстраняване на установени от съда нарушения. След допълнително разследване, в съда е внесен нов обвинителен с обвинения, така като са описани в оправдателния диспозитив на първостепенния съд, за двамата подсъдими поотделно за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 и чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. първо и ал. 3, т. 2 от НК. При проверката по делото се установи съществено процесуално нарушение допуснато от прокурора при внасяне на обвинителния акт, възпроизведено безкритично след това от двете предходни инстанции в техните съдебни актове по отношение на втория подсъдим А. Г.. За разлика от обвинението спрямо първия подсъдим, където съдебните инстанции с надлежни доказателствени средства са установили, отразеното в обвинителния акт, а именно, че предмет на инкриминираните сделки с подсъдимия Т. са 25 000 ЩД. По делото изяснена левовата равностойност на тази сума към 15.12.1998 година /вж. л. 8 от обв. акт/. При проверката по делото се установи, че както в съобразителната част на обвинителния акт, така и в диспозитива му не е посочена левовата равностойност на паричния заем от 40 000 ЩД, към момента на инкриминираното деяние, както и другите твърдяни от подсъдимия Г. разплащания в долари с двамата частни обвинители, за да може да се обективира размера на евентуалната съставомерна имотна вреда, за пострадалите и респ. такава облага за подсъдимия. Не е установена левовата равностойност на тази сума към 17.05.1999 година когато се твърди, че е извършено прихващане със стойността на цедираното вземане от 25 000 ЩД, последната също без левова равностойност. Установено е, че имота на пострадалите в Св. Влас, е на стойност определена на 246 млн неденоминирани лева. За да се установи елемент от субективната съставомерност на деянието, за което е обвинен подсъдимия Г. е необходимо да се изясни по каква причина стойността на имота, предмет на замяната извършена на 17.05.1999 година, находящ се в кв.Победа на гр.Бургас е 40 000 000 нед. лева, а три дни по-късно на 20.05.1999 година, при обратното му изкупуване от подсъдимия е 11 220 000 нед лв. Освен това, в защитната теза на подсъдимия се поддържа, че в резултат на сделката за замяна, пострадалият е получил от него на два пъти по 4 000 ЩД, без установена левова равностойност, както и че с 1 000 ЩД са били платени нотариалните такси и други разноски по процесните сделки – замяна на двата недвижими имота и нотариално заверено пълномощно от двамата касатари, без да е изяснено коя от страните по сделките ги е поела. Посочените до тук непълноти в съдържанието на обвинителния акт, възпрепятстват установяването на елементи от състава на престъплението за което подсъдимият е обвинен и са в отклонение от задължителните указания дадени в ТР на ОСНК при ВКС № 2/2002 година и по конкретно т. 4.2, от съобразителната му част, относно предназначението и съдържанието на обвинителния акт: „Чрез обвинителния акт прокурорът развива своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита…В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, който обуславят съставомерността на деянието…Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в процеса…” Посоченото процесуално нарушение е следвало да бъде установено още от съдията - докладчик по делото в първоинстанционния съд и да се приложат правомощията му в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание” по чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248 ал. 2, т. 3 от НПК. При проверката по делото се установи, че защитата на подсъдимия Г. не е правила искания за връщане на делото на прокурора, за разлика от защитата на първия подсъдим Т., с позоваване на цитираното тълкувателно решение, но за други части от обвинителния акт. От гледна точка на това, че подсъдимите са получили максималната степен на защита с постановяване на оправдаването им, настоящият състав намира, че в касационното производство образувано по жалба на частните обвинители, посочените съществени непълноти в обвинителния акт, очертал рамките на процеса в съдебната му фаза, обективно са ограничили процесуалните права на частното обвинение от една страна, а от друга препятстват касационния контрол по доводите на същото обвинение за обективна съставомерност на обвиненията спрямо подсъдимите. Освен това, при проверката по делото се установи, че въззивният съд е подходил крайно формално при отговора на въззивните доводи на частните обвинители, относно допуснатите процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение, като само с декларативни изрази са ги отхвърлили. Основателно е възражението на повереника на частните обвинители, че по отношение на подсъдимия Г., въззивният съд е възпроизвел анализа на доказателствата направен от първостепенния съд и не е изложил свои съображения, в отговор на доводите на държавното обвинение, посочени в протеста, с който е бил сезиран и на доводите в жалбата на частните обвинители. Така например, в проверяваното решение не е обсъден доводът за необоснованост на извода за недоказаност на обвинението, /вж. цитирането от прокурора в протеста реплика на нотариус Ж., пресъздадена от св. Д., произнесена непосредствено след изповядане на сделката „замяна” на процесните два недвижими имота-„Много жестоко те измамиха”/. С посочените процесуални нарушения са ограничени правата на частните обвинители в процеса – арг. чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, което ги прави съществени по своя характер и касационно основание за частична отмяна на въззивното решение и на присъдата на първата инстанция, само по отношение на подсъдимия А. Ж. Г. и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския окръжен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 2, вр. с чл. 348 ал. 3, т. 1 и чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК Р Е Ш И : 1. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 94/15.06.2012 година постановено по в н о х д № 89/2012 година по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъда № 34/3.02.2012 година, постановено по н о х д № 778/2011 година от Бургаския окръжен съд, относно признаването на подсъдимия А. Ж. Г. за невиновен в извършване в периода от 1.05.1999 година до 17.05.1999 година в Св. Влас и гр.Бургас на престъплението по чл. чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 и чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. първо и ал. 3, т. 2 от НК и оправдаването му по това обвинение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Бургаски окръжен съд, от стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание” 2. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение, в частта, с която е потвърдена същата присъда, относно признаването на подсъдимия Г. К. Т. за невиновен в извършване, в периода от м. юли 1998 година до 19.11.1998 година в Св. Влас и на 19.11.1998 година в гр.Бургас, на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 и чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. първо и ал. 3, т. 2 от НК и оправдаването му по това обвинение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: