Р Е Ш Е Н И Е № 99 град София, 24.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. КРЪСТЕВ наказателно дело № 727/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Борисов Исапов от гр. В. Търново, чрез неговия защитник – адвокат П. П., против въззивна присъда на Ловешкия окръжен съд, постановена по внчхд № 534/2010 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на частният тъжител и граждански ищец А. А. Б., счита жалбата за неоснователна и моли да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което атакувания съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 29/20.10.2010 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е отменил присъда № 40/01.03.2010 г., на Великотърновския районен съд, постановена по нчхд № 1412/2009, в частта с която подс. Г. Борисов Исапов, е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, по чл. 130, ал. 1 НК, като вместо нея е признал този подсъдим за виновен в това, че на 01.05.2009 г., в гр. В. Търново, около 17.30 ч., на ул. „С. Ахтар”, умишлено причинил лека телесна повреда на Асен Асенов Белалиев, изразяваща се в кръвонасядане в горната част на дясната ушна мида с нараняване по предната й повърхност, хематом на клепачите на дясното око с пълно затваряне на очната цепка, с нараняване на горния клепач, напречно разположено лентообразно охлузване в областта на шията отдясно и охлузване в областта на дясното коляно, които са му причинили болки и страдания с временно разстройство на здравето, без опасност за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като А. А. Б. е отвърнал веднага на дееца със същата такава телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 130, ал. 3 НК, е освободил Г. Б. И. от наказание. Отменил е посочената присъда в частта за присъдените разноски и я е потвърдил в останалата й част. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до лаконичните твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства доказващи вината му. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанции, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Подс. Г. Исапов, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което е бил признат за виновен и осъден от второинстанционният съд. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите Белалиева, В., непосредствени очевидци на инцидента, в посочените от въззивната инстанция части на които е дадена вяра, подкрепени, допълнени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства – първичен консултативен лист, съдебно-медицинско удостоверение и заключението по съдебно-медицинската експертиза на д-р П. Д., както и на експертното заключение по писмени данни - № 015/2010 г., относно констатираните увреждания на Б. и механизма на причиняването им, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият И. е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че той е автор на това престъпление. Обясненията на подс. Исапов и показанията на св. Б., М., С., Г., П., Б., Исапова и Витанова, са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени подробни и убедителни съображения защо и в кои части не следва да бъдат кредитирани, като опровергани от другите данни по делото, включително от приложените писмени доказателства и експертни заключения. Правилно е били прието, че първите излагат една защитна теза, а вторите се опровергават от всички останали събрани доказателства по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани. Въззивният съд в мотивите си, се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че е осъществен състава на чл. 130, ал. 1 НК от подс. И.. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Касаторът поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията на доказателствените материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. В тази насока изводите на този съд са подкрепени изцяло от показанията на посочените свидетели, приложените писмени доказателства и заключенията по съдебно-медицинските експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Този довод – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, по който не са направени никакви конкретни възражения, е също неоснователен. Присъдата на въззивния съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурено правото на защита. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за виновността на подс. И. в извършване на инкриминираното деяние. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на това престъпление, правилно е бил осъден по това обвинение. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. С оглед на изложеното по-горе в мотивите и това оплакване следва да бъде отхвърлено. Поради това касационната жалба на подс. И. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана. Във връзка с този извод и направеното изрично искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, касатора И. следва да бъде осъден да заплати на А. Б. сумата от 500 лв., внесени по договор за правна помощ № 71778/18.02.2011 г., с адвокат В. Н.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29/ 20.10.2010 г., постановена по внчхд № 534/2010 г., на Ловешкия окръжен съд, наказателна колегия. ОСЪЖДА Г. Б. И. от[населено място], Е. [ЕГН], да заплати на А. А. Б. от същия град, [ЕГН], сумата от 500 лв., направени разноски пред ВКС, по договор за правна помощ. Председател: Членове: