Р Е Ш Е Н И Е №.358 гр. София, 14.01.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№884 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове за прогласяване на нищожността, на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА, на арбитражно решение от 16.10.2017 г. по арбитражно дело №93040/2015 г. на Арбитражен съд София при СППМ, евентуално за отмяната му, на основание чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА. Ищцата Е. П. К. обосновава искането си за нищожност на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗПП, с оглед което спорът е неарбитрируем, като евентуално навежда и доводи, че не е страна по арбитражното споразумение, поради което решението подлежи на отмяна. Ответникът – „Аркейдия” ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопустимост на исковете, с оглед предявяването им след изтичането на срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, евентуално за неоснователността им. Посочва, че спорът не е потребителски, тъй като поддръжката на общите части на етажната собственост /ЕС/ е дължима /въз основа на императивни разпоредби на закона/ от собствениците към ЕС, която е неперсонифицирана и не е потребител, поради което и независимо от сключения договор за поддръжка на общите части между етажните собственици и дружеството, създадените отношения не могат да се категоризират като отношения между потребител и търговец. Навежда доводи, че в случая е налице и арбитражна клауза, предвидена в сключения към договора анекс, поради което моли съда да отхвърли исковете. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че исковете са процесуално допустими /с оглед предявяването им в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА – на 08.03.2018 г., при връчено на 08.12.2017 г. съобщение за арбитражното решение/, намира следното: А. съд при СППМ е бил сезиран с предявени от „Аркейдия” ЕООД срещу Е. П. К. искове, за заплащане на дължима от ответницата по силата на чл.4.1, вр. чл.4.2 от договор за поддръжка на общи части от 01.01.2013 г. /сключен след взето решение по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС от ОС на ЕС, между етажните собственици на[жк]и „Аркейдия” ЕООД/, сума в размер на 259.07 евро - дължима в полза на дружеството такса за 2014 г. и за заплащане на сума в размер на 69.17 евро - неустойка за забава по чл.4.3 от същия договор, като с постановеното по арбитражното дело решение, исковете са уважени изцяло. Т.е. установява се, че предмет на процесното арбитражно решение е спорът относно наличието и изпълнението на: 1. Задължение на етажния собственик Е. П. К. да заплати припадащото й се, съобразно сключения между етажните собственици и дружеството търговец договор за услуга, възнаграждение в полза на търговското дружество, за извършваната от последното, по силата на същия договор, поддръжка на общите части на ЕС и 2. Задължение на Е. П. К. да заплати предвидената в договора, неустойка за забава, като основанието на исковите претенции е сключеният договор, въз основа на който дружеството е било длъжно да осъществява поддръжката на общите части, срещу заплащане на посочено в договора конкретно възнаграждение от всеки етажен собственик. Т.е. претенцията на дружеството не е била основана на задължението на всеки етажен собственик по отношение на етажната собственост - да заплаща суми за поддържането на общите части /произтичащо от възникнала особена съсобственост между всички етажни собственици върху общите части на сградата в етажна собственост и уредено с изрични законови разпоредби, предвиждащи колективна отговорност на всички етажни собственици, за определяне реда и начина за управлението на общите части/, а в случая се касае за придобиване на конкретна услуга от етажните собственици, с произход - посоченият договор. Съгласно разпоредбата на §13, т.1 от ДР на З., потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и полза услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физически лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл и тъй като е безспорно, че получената въз основа на договора услуга, не е свързана с осъществявана от Е. П. К. търговска или професионална дейност, настоящият състав намира, че с атакуваното арбитражно решение е разрешен потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, поради и което решението е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 50 лв., държавна такса, а в полза на адвокат М. Е. А., на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 16.10.2017 г. по арбитражно дело №93040/2015 г. на Арбитражен съд София при сдружение „Правна помощ и медиация”. ОСЪЖДА „Аркейдия” ЕООД[ЕИК] да заплати на Е. П. К. ЕГН8402234476 сумата от 50 лв., държавна такса. ОСЪЖДА „Аркейдия” ЕООД[ЕИК] да заплати на адвокат М. Е. А. от САК, л.№1500560210 на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Е. П. К. в производството пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.