Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 709/2009 г. София, 23.02.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                          при участието на секретаря Теодора Иванова                       изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4013/2008 г.                        Производството е  по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на въззивно решение №521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Л. И. И., Р. К. И., двамата от град Б., и Е. К. Г., град С., подадена от пълномощника им а. Х, срещу въззивно решение №521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд. С определение № 392 от 03.06.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно допустимостта и основателността на предявения иск за собственост преди издаване на заповед по реда на §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 28.12.2006г. на Районен съд – Сливница, с което Л. И. И., Р. К. И. и Е. К. Г. са осъдени да предадат на К. Т. С. собствеността и владението следните имоти : нива, находяща се в м.»Моста» с площ 0.278 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д. и ливада, находяща се в м.»Моста» с площ 0,256 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д., Софийска област. Въззивният съд е приел, че праводателите на ищеца са били собственици на спорните земеделски имоти към момента на образуване на ТКЗС. Ищецът като наследник на Е. С. В. и Т. С. В. се легитимира като собственик на процесните имоти с решение № 3305/30.01.2001г. на ОбСЗ-Божурище за възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада с площ 0,256 дка в м.”М”, землището на с. Д., представляваща имот № 0* по картата на землището и с решение № 3305/08.05.2001г. на ОбСЗ-Божурище за възстановено право на собственост върху нива с площ 0,278 дка, м.”М”, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д.. Съобразно техническата експертиза, въззивният съд е приел, че процесните имоти са представлявали земеделска земя и са включени в земите по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. След решенията на ОСЗ съгласно изискванията на §4к ПЗР ЗСПЗЗ е изработен и одобрен план за новообразуваните имоти. В него те са записани с идентификационни номера № 6* и 6900120000 по плана на новообразуваните имоти и попадат във владения от ответниците имот с разлика от 15 кв.м. за първия и 88 кв.м. за втория. В плана на новообразуваните имоти не е бил нанесен имот на ответниците. Последните не се легитимират да са в имота на правно основание, тъй като няма доказателства да им е валидно предоставено право на ползване, което да се е трансформирало в право на собственост. Настоящият съдебен състав намира доводите на касатора за недопустимост на предявения иск за неоснователни. Ищецът е претендирал права на собственост върху земеделска земя, която му е възстановена с решение на ОСЗ. Планът на новообразуваните имоти по §4к ЗСПЗЗ може да засегне съществуващото право на собственост на ищците, само ако съществува право за ответниците на изкупуване на имота, основано на предоставено право на ползване по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. В разглеждания случай по делото е установено, че на ответниците не е било предоставено право на ползване по силата на някой от актовете по §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. След като те не противопоставят на ищците права, които конкурират правото на собственост на първите, то те не могат да се позовават и на липса на заповед по §4, ал.7 ЗСПЗЗ. След като не съществува право на изкупуване за ответниците и не е налице колизия на права, то ПНИ и заповедта по §4, ал.7 не може да засегне правото върху възстановената собственост. Позоваването им на производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и последващо по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ - издаване на решение от 07.11.2005г. за възстановяване правото на собственост в качеството им на наследници на К. И. върху нива от 1600 дка в същата местност, е ирелевантно след като няма категорични данни по делото то да касае процесния имот. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Въззивният съд е направил анализ на всички релевантни за спора доказателства и съответстващи правни изводи. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: